25. Беседа от Учителя на 11 .VIII.1932 г., 5 ч сутринта

11. VIII. 1932 г., 5 ч сутринта, Рила

Стани!

138 псалом

„В начало бе Словото"

Един начин за съсредоточение на мисълта е този: освободете се от посторонните мисли! Мислете, че за пръв път идете тук! Когато седнете да размишля­вате, оставете света! При съзерцането ще гледате за 1-2 минути да се освобо­дите от ненужните мисли, да си починете малко и да олекне на душата, като на някое новородено дете.

Добрата молитва

Прочете се 10. глава от Посланието към Римляните.

Има много работи, от които човек трябва да знае да се освободи.

Онзи, който прави добро, той продава вещите на небето. Човек е роден за всичко онова, което е добро. Ще го носи на гърба си и ще го продава. Викай и продавай всичко! Ние казваме, че човек трябва да се срамува. Но има неща, дето човек не трябва да се срамува никак. Срамът в света е една голяма пре­града за греха, но праведният, чистият, светлият човек не трябва да има никакъв срам. Хубаво е да имаш срам. То е една преграда за греха. Но трябва да се повдигнеш над своя срам. Срамежливият човек, за да се освободи от срама, трябва да бъде крайно благочестив. Иначе ще си създадеш голямо нещастие и ще станеш безочлив. Защото и крадецът може да стане без срам.

Ние още сме под влиянието на личния характер, на общественото мнение. Казваме: какво ще кажат хората, как ще ни видят, как сме облечени? Хората за Господа много малко мислят. А за себе си много мислим ние.

Досега хиляди години ние сме мислили само за хората и за себе си, а пък за Бога едвам сега започваме.

Ако имаш лоши мисли, не си ли говедарин. Онези лоши мисли, не ги ли пасеш целия ден?

Сега вие сте в една школа, но аз ви държа в една школа, подобна на една светска школа. В онези школи всеки, който е на първо място, е последен, а пък тези, които са последни, са на първо място. Те минават за недоразвити по някой път.

Всякога приложението на знанието е важно. Едно знание трябва да мине най-малко през три степени, за да стане съществено и полезно за нас. Когато от невидимия свят дойде един ангел, той ще ни учуди с онази сръчност и сила, които притежава. Ако един ангел ни придружава по пътя, няма да има някоя мъчнотия, която той да не преодолее. Ако дойдеш до една голяма река, той веднага ще те вземе на ръце и ще я прескочи, макар и да е 100 метра широка. Той ще прескочи и някой висок планински връх. Няма да има нещо невъзможно. Дето се спрете, той ще направи колиба, ще накладе огън. Във всичко е сръчен. Такъв приятел може да ви бъде в нужда полезен.

Думата „карма" значи да се справиш със своето минало. Това е задача, дадена на човека, която той трябва да свърши. Та, не се плашете от кармата. Дошли сте на земята всички да се учите. И по някой път ще продавате звънци на другите. Вашите звънци не са за вас. Ти казваш: „Да не си създадеш карма." Продавай хубава стока и ти ще се освободиш от кармата си! Минеш през някъде, кажи една добра дума! Виждаш някой паднал човек, кажи му: „Няма нищо, за добро е това"! И т. н.

Поддържай малката светлина на своя ум! Поддържай малката топлина на своето сърце! Поддържай слабото усилие на своята воля, колкото и малко да е това усилие! И после, слушай Душата си, слушай Духа си!

Дойде ли някоя неприятна мисъл, дигни малко фитила на лампата! Аз обичам онези ламби, които могат да се подигнат. Те имат бурми и с тях можем да подигнем колкото искаме и да направим ламбата да грее колкото слънцето. Приложете това!

Като турим една мисъл в Божествената инсталация, тая мисъл става силна за нас и може да ни служи.

Ние сме тук и трябва да се инсталират вашият ум и вашето сърце. Колкото повече години идваш тук, толкоз повече да има смисъл твоето стоене тук. Както колкото повече четеш една свещена книга, толкоз по-дълбок смисъл намираш в нея. Нашето тяло, нашите мисли, желания са един суров материал, който трябва да се обработи. И от тая работа зависи нашият успех. Например: Дадат ти хубава книга, ще седнеш да я учиш и по този начин ще разработиш мозъка си, докато дойдат от невидимия свят да проверят дали си го разработил. И като видят, че не си го разработил, оставят те със същия мозък, а като видят, че си го разработил, дадат ти по-голям мозък. Всякога при успех ще се увеличават мозъкът -ти и сърцето ти. И един ден сърцето ти ще стане толкоз голямо, че [ще] можеш да обичаш всички хора. А пък сега сърцето ти е толкова малко, че обичаш само себе си. И умът на някого е толкова малък, че мисли само за себе си. На другиго е по-голям, че мисли и за ближния. А пък като е по-голям, мисли за Бога. Който не мисли за Бога, аз го наричам простак. Ще мислиш за себе си, за ближния си и за Бога. И каквото ти се случи в живота, гледай на добрата страна!

Вашите лица, както сега сте, показват какъв живот сте живели. Някой е погрознял. Това е от лошите мисли. Не само вие, но и дядо ви. прадядо ви от хиляди години изхвърлят непотребни мисли, тревоги. Тревожиш се какво ще стане с тебе. Тревожиш се, че ще умреш. Светията, когото изгарят, не го ли е страх? Страх го е, но казва: „Дай ми сила, Господи, да изтърпя." Та човешкият дух е над всички страдания, над всички мъчнотии. Човешкия дух нищо не може да го събори. Той е над всичко отгоре. Трябва да побеждавате всичките мъчно­тии. Личното повдигане не е пътят на щастието.

Сега вие искате да знаете много, да бъдете много добри. Всякога знанието, което имаме, доколкото можем да го споделим, да извършим волята Божия с него, това знание ползува. Между вас трябва да използувате всичките условия да правите услуги на другите. Така да ги направите, че и ти да си доволен, и той да е доволен, и Бог да е доволен от тебе.

Дойде някоя мъчнотия. Ти пей, пей и най-после мъчнотията ще се умори и ще престане да е мъчнотия. Вие не сте слаби хора. Силни сте. Всичко можете да направите. Всичко онова, което желаете, можете да го постигнете в този път, по който вървите. Само че трябва постепенно. Някой път намажат лицето ти с катран и ти кажат: „На какво ти прилича мутрата!" Ти трябва ли да повярваш в това? Не! Ще кажеш: „Не, тая мутра не е моя." Ще ти кажат: „Остарял си." Ти ще кажеш: „Не, тая мутра не е моя." Ще се измиеш със сапун и ще кажеш: „Няма я тая мутра." Сега ти седиш като затворник, свиеш се и казваш: „Тая работа няма да я бъде." Намазали са те с катран. Кого ли не са мазали? Та, някои неща се повдигат у човека атавистически. Има изостанали мързеливи души, които са силни и хитри. Те за изостанали в своята еволюция от дълго време. И понеже не искат да вървят по правия път на човешкото развитие, те дохождат и спъват вас,

Там, дето има противоречие между мислите, не прилагай нито една от мислите! Спри се, чакай! Те са два лагера души, от които единият взема твоята страна, а другият е против тебе. Ти кажи: „Днес не съм разположен да направя това. Имам друга работа." Това, дето го наричат песимизъм, лошо настроение, лоши мисли, са все от тези изостанали души. Те като дойдат, неразположен си. Няма никаква причина, а цял ден си неразположен и търсиш тогаз да се скараш с този, с онзи. Този ден не си пускай пояса! И всяко нещо, което може да стане инструмент за подхлъзване, тури настрана! Този ден си тури най-скъсаните си дрехи! У тях има честолюбие; те като те видят такъв, казват: „С този простак няма какво да се занимаваме." А пък ако те намерят способен, те се интересуват. Затова се казва, че трябва смирение. То е цяла една школа. Ще хвърлиш всичко. И после като си заминат, туряй си пак най-хубавите дрехи!

Блажен ученик е онзи, който има любов към знанието. Това съставлява част от него. У него има вътрешен импулс. Това, което сега разбират под прилежание, не е прилежание. То е насилие. Казват: „Учи, че ще ти купим дрехи" и пр. То е хубаво, не е лошо, но съзнателният ученик [и без] поощрението на баща си и майка си трябва да бъде прилежен.

Добро е това, на което се радват всички хора. Доброто е общо благо за всички.

Ще ви прочета 7. стих от 12. глава [от] Деянията [на апостолите]. Този стих ще имате за днес. Ще имате думите: „Ставай скоро."