8. Човек и маймуна (Духовна работа)

11.VIII.1933г., петък. Хубаво, слънчево време. Ентусиазирани за духовна работа.

По случай конгреса на Радикал-демократическата антанта, който щеше да заседава в Народния театър на 12. същия месец, ний обградихме театъра, като проектирахме най-хубави мисли и пожелания на делегатите от цяла Европа: Да разрешат въпросите в полза на народите, да работят за мира, братството и свободата и да възприемат новите идеи на Бялото Братство.

Обградихме к., гр. гр., като ги обсипахме с най-хубави мисли и пожелания за пробуждане на съзнанието на душите, да намерят правия път в живота; да възлюбят Бога и да Му служат; да работят за мира на Земята, за изграждане царството Божие на Земята; за обединението на всичкц духовни сили и за въз­приемането на новото учение на Великия Учител.

Накрая на Б.гр. [Борисовата градина] отворихме една беседи и прочетох­ме нещо от „Великия закон". По него време яви се пред нас циганин с маймуна, която разиграваше без наше желание. Насъбраха се зрители, а ний продължа­вахме да четем беседата, като повишихме гласа, за да бъдем чути. Накрая цига­нинът поиска възнаграждение, вместо което брат Звездински му даде няколко наставления: да работи, защото е здрав, да прави всеки ден по едно добро дело и да се моли на Бога. Циганинът, който едва ли е получавал такова възна­граждение други път, повлече маймуната след себе си и си замина. А зрителите останаха да слушат четенето. Впоследствие излезе насреща един евангелист, който го познахме по специфичната фразеология на евангелистите. Той изсипа куп думи, съдържанието на които и той не разбираше, и се пенеше като един хлапак. Той с нищо не се съгласяваше с нас. А един от слушателите, доста разумен и интелигентен, защити нашата теза и си замина. Разделихме се, като им напомнихме, че рано или късно самият живот ще им наложи да разберат Истината.