7. У попа Христови

Същия ден.

Стигнахме в един от най-крайните квартали на града и се намерихме в къщата на бивши мои колеги - македонци, а съграждани и учители на брат Звездински, с когото са били екстернирани от сръбските власти. Срещата ни беше сърдечна, още повече, че брат Звездински за пръв път се срещаше със своите учители след една 20-годишна раздяла. А и аз вече с радост пожелах да им разкрия това, което дълго време таях от тях - че съм ученичка на Великия Учител и че живея с Неговите идеи. Нашата радост се преливаше в техните сърца, която ги правеше да се радват като деца. Те ни съчувствуваха и с любов споделяха нашите идеи. Говорихме им за значението и мисията на Бялото брат­ство и за философията на Неговото учение. Те ни слушаха с възхищение и обеща­ха да дойдат на Изгрева, да видят и се опознаят с нашия живот. Предложиха ни баница. Ние обаче побързахме да си отидем, като им оставихме беседи от Учи­теля.