Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год.
На 27 т. м., сряда, Учителят ни изненада с беседа: Общ окултен клас, Сряда, 27.1Х. 1933 год.
* Беседата е публикувана в томчето „Вечният порядък", стр. 3 - 21, изд. „Жануа-98", София 1999 г. (Бел. М. И.}
„Недоволни сте поради единствената причина, че не ви се дава това, което ви се пада.
Право в света е това, което поддържа живота на всички същества, от най-малкото до най-голямото. В истинския живот няма никакъв примес. На нас ни трябва истинският живот. Никой не може да ви вземе живота. Във вашия живот може да се примеси нещо, което да ви причини страдание. Състоянието ви може да се измени с една дума. Една хубава дума с хубавия хляб и обратното. Всички трябва да бъдете добри фурнаджии. Ако ние бихме се научили да мислим и говорим правилно, това значи доктор по хлебарство. Да храниш гладните, разбирам, но да храниш сития, не разбирам. Много неща в света са неясни, поради една обстановка. Аз не съм за установените идеи. Има една сила в света, която обезоръжава хората. Трябва ви един непреривен процес в правилното разбиране. Тогава ти ще бъдеш във връзка с всички същества, които правилно мислят. Старите идеи, старите привички и навици не ни трябват. Човек не трябва да рисува, за да изкарва своята прехрана. Той е осигурен: дадено му е въздух, вода, светлина и всички други условия. Чистите по сърце, които имат чистия живот, ще видят Бога. Човек е по-силен от всичко в света. Външните условия могат едного да го направят светия, а другиго - престъпник. Хората гладуват. Това са ония деца, които са сгрешили пред майката. Те трябва да кажат: „Моля ти се, мамо, прости ми. Аз сгреших, но ще се поправя." Онова, което човек има в себе си, никой не може да му го вземе. Бог, Който живее във вас, никой не може да изпъди. Туй, което живее във вас и при всички условия може да ви направи победители - това е Бог. Да се обичаме не значи да мислим еднакво. От вашите картини на небесната изложба ще останат само тия, които са направили добро по любов, безкористно и без да знае някой.
За мнозина от вас времето е дошло. Запалете огъня, драснете една клечка - това е най-малкото добро за всяка една душа, която срещате. Оправянето на цялото човечество е въпрос на цялото човечество. Във великата държава на нашия ум, във великата държава на нашето сърце и воля да внесем един порядък. Това е Божественото; и противоречията ще изчезнат и ще имате сила и мощ. Този порядък ще премахне вашите противоречия и ще постави всичко във вас на място. Във вас да останат правите мисли, правите чувства и постъпки. Доброто, което ще направиш, направи го навреме. Туй, което е добро за един орган на тялото ми, е добро и за цялото ми тяло -за всички органи. Когато един се радва или пее, всички се радват."
4.XI1.1933 год.
Сънувах, че инспекторът В. Николов прави анкета. Влязъл е при моите деца в с. Равна, в III и IV, които уча аз, и ги разпитва за това-онова, да види да не би нещо сектантско да съм предал на децата.
5.XI.1933 год., неделя
Къде 1 ч през нощта се събудих с току-що сънувания сън: Стоя в голямо училище с много колеги, все познати, от родното ми село. Предстои ми да предам лекция в прогимназиален I клас по Вероучение. Звънецът удря, а аз като че не съм си прегледал какво пише в учебника. Започнах да се боя да не би да ми е вяла лекцията, та да ме критикуват другарите, и то особно присъствуваше един голям комунист. Но аз си поразмислих за това, онова, как ще говоря, какви доводи да приведа и докажа, че вярата е нещо важно и съществено за човешкия живот, че тя е духовната храна и питие за човека. Но се събудих, преди да държа лекцията си.
6.XI.1933 год., понеделник
Тази заран дойде Еленка рано в училището и то разтревожена и сърдита, защото нощес плакала и се тревожила от това, че аз снощи у хазяите й съм й бил казал да позанимава Кирила (ученик на хазяите във II клас) по пеене с ноти по стълбицата. Че тя не била длъжна и че не е частна учителка, че да си губела скъпото време по един ленив ученик. И след малко допълни, че за нещо неопределено се тревожи, за просто невидима причина. Аз я успокоих и се почна разговор за нейното уволнение и гонитба от Мърчаево,
Извади тя от чантата си препис от обвинителното писмо на софийския митрополит и отговорите, които е дала, кога са я анкетирали. Много ми харесаха нейните отговори, които тя е приготвила навремето си (1926 год.) със съдействието и присъствието на Учителя и друго заявление, писано навремето си от Иван Толев от името на Мърчаевци.
След дълъг разговор по гонитбата и преследването ни, започнаха се учебните занятия. Дойде обед и следобедните часове. Изкарахме първия час и тъкмо излизам, ето, подава ми един прогимназиален ученик една бележка от пунктовия учител Васил Каралеев от Годеч, в която ни се съобщава, че ние с Еленка сме уволнени като неудобни за границата.
„Гръм от ясно небе"!
Влязох при Еленка, която още не бе излязла от първия час и й подадох бележката. След малко тя влезе, съвсем отчаяна и отпаднала духом с много важната в момента (бялото листче) бележка в ръка. Тя нема куража да се яви пред децата си, за да им съобщи новината. Аз ударих звънеца и влизам в моето отделение, за да им съобщя и ги разпусна, докато им дойдат нови учители. Влизам, а IV отделение, още неседнали, се надпреварят кой пръв да излезе да си разкаже урока по естествена [история] за „Бухала". Накарах ги да се умирят и им съобщих. Веднага -гласове на шега и смях, като си казаха със смях, че ги изпитвах дали ще кажат нещо против това. Но когато повторих и лотретих и им казах да си вземат книжките и да си отиват, веднага се смени духът на децата. Те запротестираха, някои заплакаха и в миг след това - олелия и писък на разплакалите се деца.
Разпуснах и децата на Еленка. След няколко минути се напълни училището с жени, мъже слисани и очудени, които питат вярно ли е това, което децата разнесоха плачещи у дома си. След като им обясних, ето че и слугинята Зара иде и вика със смях на децата: „Защо плачете, бе, щури деца, тези като са уволнили, други ще ви дойдат." И след това, като й обяснихме, че това е вярно, а не детишка измислица, тя каза, че сънувала нощес сън, какво че училището се запалило и то тъй силно горяло, че лъчите отивали и хвъркали чак върху тяхната къща, но дим не се виждало, само голям силен огън. И от училището не останало нищо, цялото изгоряло. После добавиха с други жени, че щом е горяло училището без дим, пак щели да сме се върнели.
Реших да си приберем багажа и да си отиваме, но Еленка не се съгласи. Като твърдеше, че Янков ще нареди работата. Слязох в Годеч, Каралеев, Манов, Велков и други ме съветваха да замина утре за София и да се явя пред министъра на Н. Просвещение Бояджиев.
Върнах се късно и след дълъг разговор с Еленка си легнах. Сън ме не хвана.
7.XI.1933 год., вторник
Потеглихме ранко и в 9 ч бяхме в Годеч. Три автомобила заминали и почти и четвъртият вече бе препълнен. В 12 1/2 бяхме вече в София. Още в 2 ч отидохме у Манолов - секретаря на Министъра, но той ни обясни, че не знае защо сме уволнени. Каза ни към 5 1/2 ч да отидем в министерството, за да видим защо сме уволнени. Понеже на уволнителното писмо пише: „Негодни за границата".
Следобед стояхме и до 8 ч, но в Министерството не ни приеха, защото имаха заседание по закона за народното просвещение.
8.XI.1933 год., Сряда
Днеска е Димитровден. Целия ден прекарахме на Изгрева.
9.XI.1933 год., четвъртък
Отидохме в Министерството при Манолов. Той извика подначалника Кръстю Петров, за да се научи защо сме уволнени. Кръстю му съобщи, че сме уволнени, понеже сме посрещали слънцето сутрин и сме били водили неморален живот и че селяните не можели да ни търпят. Манолов със злоба ни изпъди и каза, че анкета ще произведе за нашето уволнение.
Излязох и веднага отидох на Изгрева, преоблякох се и заминах за Василовския хан на ул. „Ломска", откъдето потеглих за Годеч с автомобилите. Събрахме [се] с Владимир Велков.
Тая нощ се събудих в 2 ч след полунощ. Прочетох от 10 серия първата беседа - „Търсенето името Божие". Зачетох и втората към 5 ч - „Денят Господен", но ми се доспа и легнах. Сънувах, че сме с Катя Грива някъде и разчистваме нещо, тя чисти и аз помагам. Незабелязано съм се допрял до една електрическа жица, която ме докосна за дясната ръка, за горнята част на ръката. Ръката ми от китката надолу се обезобрази, кожата се сбръчка, ставите се изкривиха и ръката се обезобрази. Аз с лявата ръка я оправям, глася, но щом я оставя, тя пак се обезформя. На два пъти я гласих, наместях, но оставя ли я, тя се обезформя. Казаха ми някои наши хора - братя, че лекари ще могат да я излекуват на електрически ток, на рентгенов апарат, защото повреденото с електричество, само електричеството го лекува. След второто поправяне аз се отчаях, че не става ръката ми и че тя се вече не подчинява на волята ми и че е обезформена. Но веднага ми дойде на ума да си мисля, да се моля на Учителя да ми помогне, да излекува ръката ми, защото Той може да я излекува. И в отчаянието ми аз забелязах, че ръката или бавно се възстанови. И ето, че се събудих. И после отидохме в Министерството при главния секретар Манолов. Вечерта в Годеч стигнахме в 10 ч. Спах у Велков.
10.XI.1933 год., петък
Дъжд вали. Закусихме у Велков. Той ми даде един чадър и замина за училище. Аз през чаршията заминах в прогимназията. Обясних на някои за уволнението ми. Направих едно заявление от името на съселяните ми. Прочетох го на Б. Манов. Той ми каза да помоля Б. Георгиев да ми го напише на пишуща машина в 3 екземрляра.
Направихме с Бориса това и следобед в 4 ч бях в Равна.
Младен разгласи, че ще има събрание. Надойдоха всички селяни. След като им обясних защо ги викам, те разписаха заявлението.
Уволнението на Пеню Ганев и Елена Xаджи Григорова на 2.XI.1933 год.
(документи)
1. Вх. № 54, 8.Х1.1933 год.
ИНСПЕКЦИЯ НА СОФИЙСКОТО УЧЕБНО ОКРЪЖИЕ
№15758
2.ХI.1933ГОД.
До Господина Главния учител, с. Равна, Годечко (копие: г. г. ЕЛЕНА х. ГРИГОРОВА и ПЕНЮ ГАНЕВ, учители в същото село, г. Главният учител в с. Букоровци, Годечко, г. НАДЕЖДА БОЯдЖиЕВА, учителка при първоначалното училище в същото село и г. Пунктовият учител в с. ГОДЕЧ).
Съобщава Ви се, Господине Учителю, че Министерството на народното просвещение, със заповед № 4948 от 26.Х. т. год., въз основа на чл. 61, ал. II-ра, от Закона за народното пресвещение и съгласно решението на дисциплинарния съвет при Министерството, протокол № 202 от 1. м. м., УВОЛНЯВА, считано от деня на съобщението, като неудобни за гранични училища, ЕЛЕНА х, ГРИГОРОВА и ПЕНЮ ГАНЕВ, учители при повереното Ви училище и на едното място премества от деня на съобщението НАДЕЖДА БОЯДЖИЕВА от първоначалното училище в с. Букоровци, Годечка околия.
ОКР. УЧИЛ. ИНСПЕКТОР: (В. Янков) и. д. СЕКРЕТАР: (подписът не се чете) (печат)
2.
До Господина Министра на Народното Просвещение гр. София
Заявление от жителите на с. Равна, Годечко
Господин министре,
Ние, жителите на с. Равна, останахме потресени от това, че любимите ни учители Пеню Ганев и Елена X. Григорова се уволняват.
Учителката от седем, а учителят от три години са били най-добрите съветници и напътвачи в живота ни.
Научихме се от Министерството на Народното просвещение, че ги уволняват под претекст, че били дъновисти, излизали били да посрещат изгревите на слънцето, че са водили неморален живот и др.
Долуподписаните жители на с. Равна единодушно протестираме за тая измислица и клеветнишка лъжа! Ний от толкова години досега сме били предоволни от учителите и с радост очаквахме да се срещнем тях на забава, вечеринка или родителско-учителска среща, за да подсладят с нещо хубаво и смислено еднообразния ни и загрижен живот.
Любимите ни деца с трепет и радост отиваха и се връщаха от училище, С насилие не си служат, а с голям труд и тактично преподаване те всякога крепят добрия дух и жажда в децата към учебната им и друга работа.
Учителите ни не са само учители в обикновения смисъл на думата „учител", а учители и възпитатели в пълния смисъл на това понятие.
Като излагаме горното, най-настоятелно Ви молим, Господине Министре, веднага да ни се възвърнат горепоменатите учители.
С почит: 8.Х1.1933 год. с. Равна
Препис
Акт за напущане длъжност
Днес, деветий ноемврий 1933 година, с. Равна, Царибродска околия, се състави настоящият акт в два екземпляра, в уверение на това, че досегашният учител при първоначалното училище Пеню Ганев, съгласно заповед № 4948 от 26 октомврий 1933 гад., издадена от господина Софийския окръжен училищен инспектор, напусна длъжността си.
с. Равна, 9 ноемврий 1933 год.
Гл. учител: п. П. Ганев Напуснал длъжността си: п. П. Ганев Присъствувал: п. А. Димитров
Вярно!
при Равненското пър. Училище
№ 26 с. Равна 25 май 1936 год.
Гл. учител: (подпис: П. Ганев) (печат)
4.
Акт
На деветий ноемврий хиляда деветстотин тридесет и трета година подписаният Пеню Ганев, главен учител на първоначалното училище в с. Равна, Годечка околия, предадох на новоназначената учителка Надежда Бояджиева, назначена със заповед № 4948 от 26.Х. т. г. от Министерството на народното просвещение, училищните помагала, покъщнина, библиотека, училището, както и училищните дела според инвентарните, каталога и описите на делата, при което се констатира всичко в изправност. Този акт се състави в три екземпляра, от които единият остава в архивата на училището, вторият се изпраща на Господина окръж. уч. инспектор, а третият се предава на председателя на училищното настоятелство.
с. Равна 9 ноемврий 1933 год.
Предал: п. П. Ганев Приел: п. Н. Бояджиева
Вярно!
При Равненското първоначално училище
№ 22 с. Равна 24.V.1936 год.
Гл. учител: (подпис: П. Ганев) (печат)
5.
Акт за напущане длъжност
Днес, деветий ноемврий 1933 год., с. Равна, Царибродска околия, се състави настоящият акт в два екземпляра, в уверение на това, че досегашният учител при първоначалното училище Елена X. Григорова, съгласно със заповед № 4948 от 26 октомврий 1933 год., издадена от г-на Софийския окръжен училищен инспектор, напусна длъжността си.
с. Равна, 9 ноемврий 1933 год.
Гл. учител (директор):...
Напуснал длъжността си: (подпис: Е. X. Григорова)
Присъствувал: (подпис: А. Димитров) (печат)
*
11 .XI.1933 год., събота
Пратих Младена да занесе протоколите в Туден, да се заверят подписите, че са действителни. Нямало секретар-бирника Александър Николов и щял да се завърне чак в понеделник. Предадох училището и всичката архива на Надежда Бояджиева, новоназначената учителка в Равна.
Написах вечерта и един протокол от името на училищното настоятелство, за възвръщането ни, и си легнах да спя.
12.XI.1933 год., неделя
Станах рано. Преписах протокола в 2 екземпляра, актовете за напущане на длъжността и с незаверени подписи заминах за Годеч. Автомобилите съм пропуснал, понеже имали Либералите конгрес и рано заминали за София,
Аз се упътих през Драгоман. Велков ме изпрати до Арсо Соколов. В 3 ч потеглих. В 6 бях в София.
13.XI.1933 год., понеделник
Янков ги занесе тия документи в понеделник следобед. Казали му, че трябвало да са заверени подписите.
14.XI.1933 год., вторник
Станах рано. В 8 ч вече бях а гарата. В 9 1/2 ч бях в Драгоман. В 12 ч бях в Туден. Заверихме подписите и към 1 ч потеглих за Равна.
Към 3 ч бях в Равна. Кметският наместник Андрея Георгиев ми подписа заверката и потеглих за Комщица при капитан Панчев - началник на Комщичкия подучастък. Той ми обеща, че ще говори на майор Цанков, началник на граничния участък в Драгоман, да ми издаде едно удостоверение, че не съм се проявил в нищо нелегално за границата.
Преспах у Иван Тасков, прогимназиален учител в Комщица, родом от Стразимировци, Трънско. Той ме прие много добре и угости.
В Комщица сънувах, че си извадих един зъб от лявата страна на долнята челюст, но не ме заболя. Зъбът бе кътен.
15.XI.1933 год., сряда
Потеглих рано за Равна, Стигнах в 8 1/2 ч. Анто ми завери преписа от протокола на настоятелството. Закусих у дядови Истаткови и през Туден заминах за Драгоман. Като минах Нишава, започна да вали град. В Бунаровци се срещнах с Данко Генов и с Рачо в Каленовци. В 3 ч отидох при майор Цанков. Той ми даде служебна бележка и в 10 ч вечерта потеглих за София.
16.XI.1933 год., четвъртък
Занесох на Янков документите. Той ги поднесъл, но трябвало да се обгербват с по 3 лв. всеки подпис. Купих за 230 лева гербови марки и ги занесох в архивата за завеждане.
Началникът на отделението Косачев съобщил на г-н Янков, че ще ни възвърнат.
17.XI.1933 год., петък
Днес имаме почивка. Обгербвах заявлението с 227 лева гербови марки и на майора служебната бележка - с 3 и ги занесох в архива и вземах входящите номера, понеже на 16.Х1.
Янков бе занесъл протокола на настоятелството, а днес, 17.Х1 аз занесох заявлението и служебната бележка на майора.
18.XI.1933 год., събота
Отидох следобед у г-н Янков. Той ме заведе в кафене „Македония" при Данев, който тая заран е ходил при Косачев, за да го пита дали ще ни възвърнат. Косачев му отговорил, че не ще ни възвърнат. Почерпих 4 кафета и си излязох за Изгрева. Духом аз не отпадам. И знам, че това е за добро, което става с нази. Данев ме съветва да отида при Хаджи Колев и да се съглася даже и рушвет да му дам, само и само да ни възвърнат на същото място. Излязох от кафенето и се упътих към Хаджи Колев. Нещо ме спира, не ми се отива към дома му. Стана ми гнъсно и мръсно, да отивам аз при един човек, комуто да предложа пари да ме възвърне, да му дам пари, задето ме е уволнил, и сега да му платя за тая му хубава постъпка, че пък и да ни възвърне. Отидох [до] пътната врата - ето госпожица някоя се спря и тя на вратата, а селянин, който я съпровождаше, влезе преди мен вътре. Тя остана вън. Мен ме досрамя от меня си и се възвих и се повърнах назад.
19.XI.1933 год., неделя
В 4 1/2 станах. В 5 почна нарядът. Времето студено.
В 10 имаше беседа върху „Запаленото кандило". Следобед в 5 ч имаше концерт от Иванчо Кавалджиев.
Деня прекарах в размисъл по това-онова, какво да започна сега, и що да работя сега, като свободен от учителствуване. Попрегледах Аритметиката на III клас, за да мога да помагам на Станка. Вечерта до 10 ч помагах на Георги Събев, за да му закачим вратата на антрето му, което сега си построил.
20.XI.1933 год., понеделник
Сънувал съм, че съм оставен в един дюкян, временно да заместям някого. Доведоха един болен вол. И аз трябваше да го разпоря, да го разсека на две, като със сила разсичах прешлените на гръбнака му. Сека и се отвращавам от меня си, от това си деяние. Чудя се как се осмелих да извърша това отвратително за мен деяние, аз, вегетарианецът, да разсичам вола, да ставам убиец.
След тая картина, ето, някой ми донесъл една бомба голяма. Аз я скрих. Тя е загьната в нещо като калпак. Еленка е при мен. Мене ме е страх да не направи експлозия тая бомба, че да събори и зданието и да ни избие. Но това не стана, бомбата си остана скрита, неузнаваема. Дойдоха след това от нашето село дядо Пеню Гайдарят - Пеню, който е сега умрял, и синът му Пеню и с тях някои от снахите им. Те ми носеха подаръци някакви. Един наниз гердан с пари. Една от монетите е като цар Крум на коня, както са 5-левовите сегашни монети. Но тая голяма сребърна монета като че ли е стара, сега не върви. Тези хора, без аз да видя, ми натуряли в левия джоб много монети по 100 лева, 50 и ми казаха, какво сега понеже съм уволнен, то ще имам нужда от тия пари.
Времето е променливо тая заран. Облачно, Мъгли по Витоша. Поросява дъждец. Еленка отиде у Янков, да види що ще стане с възвръщането ни. А аз останах да чакам брата Иван, за да отидем да купим дъски, та да направим една барака за кюмюр и кухненски принадлежности.
Бяхме решили да отидем да купим материали за Еленка за барака за кюмюр, но се отказахме за днес. Отидох у Янкова и с Еленка си дойдохме. С Колю Ралев се срещнахме, той работи на „Граф Игнатиев". Говорихме до късно - 11 ч и пяхме с Еленка у брата Иванови.
21.XI.1933 год., вторник
Станах в 6 ч. Облачно и студен вятър духа.
Савка дала на Еленка една лекция от 5.ХI., неделна, в 5 ч с, озаглавена „Общото благо" * , от нея прочетох сега хубави мисли. Ето тия ми харесаха:
„Онзи, който живее в любовта, онзи, който има истинния живот, онзи, който има знание, истинската свобода, който е свързан с Бога в този смисъл, в пълната смисъл. Сега аз не правя възражение, дали ние сме свързани?
Който е свързан с Бога, неговата глава никога не пада. Няма сила, която да внесе смъртта в него. Този човек сиромашия няма до го гази, болест няма да го гази, смърт няма да го гази. Той ще бъде свободен. Тогава Истината вие отвътре ще я разберете.
Ако нямате ближни, силата ви ще остане непроверена.
Кой създаде мисълта в ума на хората, че някой си човек отвънка е негов враг? Ако аз съм един богаташ и имам пари, парите у мен ще внесат мисълта, че някой, който ме гледа, ще мисли да ме обере, и ще го считам за мой враг. Но нямаш нито 5 пари, срещнеш един човек - не мислиш, че той ще те обере. Тогава с моето богатство аз съм слаб, създавам си една мисъл за врагове. Създавам в себе си страх, но същевременно създавам едно изкушение на онзи, слабия, той да ме обере. Знаете ли кои са парите на един праведник? Според мене хубавите мисли, хубавите желания и постъпки на един праведен човек, това е неговото богатство. И неговите пари са огън -който ги вземе тия пари, той ще се обърне, втори път никога не ще вземе.
Праведника втори път никой не може да го обере. Кражбата престава.
Праведният човек е краят на всички престъпления.
Грешният човек е начало на всички престъпления.
Умният човек е начало на всичко онова разумно, възвишено и благородно.
Всички към това трябва да се стремим - да бъдете край на всички престъпления! Като дойдат престъпленията до вас, да бъдете край на тях! До нас могат да дойдат престъпленията, но зад нас, да бъде край! Тъй ще кажем на всяко престъпление - ще бъде край.
„Добър е Господ" е едно заблуждение. Добър е Господ само при един разумен порядък на нещата. А дето няма порядък, да казваме „добър е Господ", това е едно злословие.
Човек, който иска да бъде свободен, трябва да бъде силен. Силата е необходима за свободата. А знанието е необходимо за силата. Човек, който иска да бъде силен, да запази силата си, той трябва да има знание. А животът е необходим за знанието. Защото знание без живот е немислимо. А любовта е една необходимост за живота. И животът без любов, той няма източник. Тогава имаме значи: Любов, живот, знание, сила, свобода.
Ти не можеш да имаш любов, ако не познаваш Бога. Това е вечното начало, Което съдържа всичко в себе си. То е безгранично!
Сега има една страна реална, тя седи в следующето: не е във ваша сила да поправите света. Не е във ваша сила да измените порядките на природата. Има нещо друго. Но във вашата сила е да измените вашето положение! Свободата седи, че вие можете да опитате Божията Любов още днес и да я опитате в нейната пълнота! Тъй че и всичките въпроси, онези жизнените въпроси, които сега ви смущават, за вас самите ще се разрешат, не за другите. Но вие ще вземете друго едно становище. И в момента, когато вие опитвате това, да допуснем, че вие сте болен, хилав, невежа, с лош характер - в момента, когато опитате тази Божия Любов, всичките тия положения ще се изменят. И вие ще почувствувате едно подобрение в света, подобрение в здравето си, подобрения между хората, между които живеете, между които влизате, ще се споразумеете, ще ги обичате и навсякъде ще стане един коренен преврат във вас. Вие ще станете силен човек, силен в този смисъл: вие ще станете на един извор, че всички хора ще имат нужда от вас. Защото дотолкова можем да бъдем силни, доколкото можем да бъдем полезни, съществено полезни на ближните си. Лекарят е полезен, че може да лекува. Него го пазят като зеницата на окото си. Защо? Защото може да помага. Силният човек е потребен. Аз разбирам: силният, умният човек е потребен! И само той може да свърши известна работа!
Ти трябва да бъдеш силен в доброто, а трябва да бъдеш слаб в правене на престъпления. Тогава има смисъл.
Апостол Павел казва: Божията сила се показва в нас, когато престанем да правим престъпления. И когато престанем да правим престъпление, Бог се проявява във всичката Си сила в нас. А когато сме силни и правим престъпления, Бог казва: „Правете вие престъпления, Аз не нося последствията."
Животът ви ще се подобри отвътре.
Нас хората могат да ни обичат за нашия светъл ум. Могат да ни обичат за благородното ни сърце, за нашите благородни постъпки, че каквото кажем, да направим.
Животът е между голямото богатство и голямата сиромашия. Те са граници. Крайната сиромашия и крайното богатство: ти си едновременно крайно сиромах, ако не разбираш Божиите пътища, и си крайно богат, ако разбираш Божиите закони и знаеш как да ги прилагаш. Ако не разбираш законите, твоето богатство ще търсиш отвънка.
* Беседата е отпечатана в томчето „Новото разбиране на връзката в живота", ИК „Жануа'98", С, 2000 г., с, 66 ^ 81. (Бел. М. И.)
23.XI.1933 год., София
Четох 1-ва лекция от общия окултен клас, XIII година - „Най-силното у човека. Вечният порядък. Правата мисъл". [27.IХ.1933 год.] *
Да бъдеш доктор по хлебарство, да вадиш най-хубавия хляб, то значи всякога да мислиш най-хубавите мисли, да говорим всякога хубаво, правилно, да говорим така, че от всяка дума да съм доволен.
Важно е да знаеш да кажеш една дума навреме. Не да идеш, че на всекиго да разправяш. Но една дума, която може да въздействува благородно на един човек, не може да въздействува на другиго еднакво.
Аз не съм за установените идеи. Идеите не могат да бъдат установени. Не мислете, че идеите са нещо мъртво в света.
Казвам: На всинца ви трябва едно вътрешно, не еднократно разрешение на въпроса, но един непреривен процес на онова правилно разбиране, а в туй, правото разбиране, седи силата на човека. Щом ти го разбираш, ти си във връзка с всички ония същества по земята, които са съвършени. Ако съвременните народи разбираха този закон, веднага на земята между хората може да настане братството.
Ако всички хора се съгласят да мислят правилно, да влизат всеки един в положението на другиго вътрешно, ако само вътрешно се разбираха, то веднага щеше да се оправи светът. Вие тогава ще сте винаги да си услужвате. Човек има много стари неща, които трябва да изгори, че да не остане ни помен от тях.
Човек не трябва да рисува, за да си изкарва прехраната.
Ако днешният ден може да измени нашите идеи, нашите постъпки, нашето сърце, ние сме на кривата посока. Човек всъщност е по-силен от всичко в света. Никоя сила в света, колкото и да е голяма, не е в състояние да измени човека!
Единственото нещо, в което вие трябва да вярвате, е че вие сте по-силни от всичко. Не в смисъл да управлявате света. То е насилие. И не да вярвате, че сте най-слабите хора. То е
другата самоизмама, заблуждение. Но да знаеш, че онова, което човек има в себе си, никой не може да му го вземе. Никой не може да го измени. Или другояче казано: Бог, Който живее вътре в мене, или Бог, Който живее вътре във вас, няма никоя друга сила, която може да Го изпъди из вас навън. Сега, ако вие разбирате идеята, че Бог е нещо, което влиза вътре във вас, това е заблуждение. Но туй, което вие търсите, всъщност туй хубавото, великото, това е Бог вътре във вас. Това във вас, което може да се измени, на него не разчитайте.
Разчитайте на туй, което не може да се победи при всичките условия на живота. Туй, което ви извежда като победител, то е Бог у вас. Туй, което при всичките условия на живота може да ви изкара като победители, което не може да претърпи нито едно крушение, то е Божественото. На Него разчитайте всякога! Туй, което всякога остава едно и също във вас, на него трябва да разчитате.
Ако ние търсим нашето щастие вънка от себе си, ние сме на крив път. Отвънка само съществуват условия за поддържане на щастието. Но всеки един човек е щастлив отвътре. То е пълното вярване. Постоянно създавайте туй положение в себе си. Защото има една опасност, която седи в едно криво разбиране. Материалните блага, знанието, здравето; всички тия работи са един резултат, но те не са, които подхранват щастието на човека. Аз може да нямам нищо, никакво богатство, ни ниви, ни къща, но имам една силна душа, обичам другите хора и всички ме обичат. Ако всички ме обичат, къде ще бъда лишен?
Човек има един Господ в себе си, на Когото трябва да служи, всякога да чувствуваш, че твоят Бог вътре е доволен от тебе.
Ще се оправят твоите работи!
Оправянето на цялото човечество е въпрос за цялото човечство. Кога всички хора решат да живеят, оправянето ще дойде! Но ако река да живея само аз добре, и ако аз река да оправя хората, то е един механически начин. А всички други не са дошли до това решение. Такъв ред са туряли, туряли и светът не се е оправил.
Та казвам: Тази велика държава на нашия ум, тази велика държава на нашето сърце, и великата държава на нашата воля, в нея трябва ний да внесем известен ред и порядък. И този порядък, който ние внесем в себе си, той е един и същ с всички хора. Когато аз внеса един порядък вътре в себе си, този порядък е и за другите хора. В света има само един порядък. И когато аз внеса този единствен порядък в себе си, аз съм вече оправен. Това значи Божгественото. В света съществува един порядък. И когато аз дойда до този порядък, аз чувствувам своята мощ, своята сила и всички противоречия изчезват. Вие трябва да дойдете до този порядък. Него трябва да намерите. Туй търсим ние. Това го наричат Божествения, вечния, общочовешкия порядък. И този вечният порядък няма да бъде в противоречие с това, което сега имате. Този вечният порядък като влезне във вас, всичките сегашни противоречия той ще им намери мястото. Всичко, което сега имате, то е ценно, но разбъркани са нещата, не са на мястото всички неща, които сега имате около вас. Този вечният порядък като дойде, той ще постави всички неща, които сега имате, на място. И като намаже, всичко ще тръгне тъй правилно, като по машина!
Доброто, което можеш да направиш, направи го точно на времето, него отлагай! Ни по-рано, ни по-късно. Никакво отлагане.
Трябва да бъдете силни във вашите разбирания и по ум, и по сърце. И след като бъдете силни, тогава можете да помагате, да бъдете добри работници в света или в човечеството, което има нужда от вас. Или Бог, Който има нужда...
Всички трябва да израснете! И който е израснал, нека помага и работи тъй, както той разбира. И не трябва да отлага.
* Лекцията е отпечатана в томчето „Вечният порядък", ИК „Жануа'98", С, 1998 г., с. 1 - 22. {Бел. М. И.)
23.XI.1933., четвъртък
Тази сутрин имаше лед. Вече от 3 - 4 дни има голям студ.
По нашето уволнение, г-н Янков праща Сребро Данов да отиде при главния секретар ф, Манолов, за да види какъв ще бъде отговорът му за възвръщането ни. Вчера и днеска Еленка ходи при зъболекаря Джераси и отива у Янков, за да види как отива работата по възвръщането ни.
Нощес съм сънувал, че вървим някъде с Елиезер по планински места. Аз му разправях как съм пътувал това лято по върха Амбарица, Купена, но говорихме изобщо за Амбарица. Вървяхме по едни ридове. Трябваше да вървим и се качваме по едни дървета със сечени върхове и клони. Аз започнах да хвъркам от дърво на дърво и то много изкусно. Така, като замахам с ръце, много леко хвъркам. И това изкуство съм го знаел от по-рано.
През деня, след като се наобядвах, започнах да свиря и да пея. Аз предчувствувах, че иде нещо радостно в момента. Знаех, че г-н Сребро Данов все ще е направил нещо за възвръщането ни. И ето, след малко влиза Еленка и ми вика: „Дай си ръката!" Разказа ми, че Данов ходил при главния секретар на министерството, г-н Манолов, и след като го накарал да вземе заявлението от Равнени, протокола на училищното настоятелство, бележката на майор Цанков от Драгоман и се разкаял, задето ни обидил с Еленка, понеже, след като му пришушна подначалникът Кръстю Петров, че ни уволняват кота дъновисти, той ни изруга и рече, че сме блудствували, а сега сме се изправили като светци пред него. И казал: „Как ще се извиня пред г-н Янков за тази обида?"
Казал да се явим в понеделник при него и щял да ни възвърне. Спомних си тълкуването на съня, че нощес хвърках насън.
До вечерта говорихме с Еленка и пяхме новите песни, дадени от Учителя.
24.XI.1933 год., петък
Събудих се в 2 1/2 ч и не можах да заспя повече. Молих се, мислих и т. н. Събудих се, че сме с Учителя и други братя и сестри някъде, но не зная къде е мястото. В една нива, от север и запад заградена с плет. Тая нива уж че от [...?]. Учителят припомни, или някой от другите пресъстзуващи, или аз ли подех въпроса, не помня добре, че тук имало много змии, да се пазим. И аз си спомних, че уж тук, в тая нива, съм виждал много пъти пепелянки змии. Започнахме да търсим, дал някоя не ще намерим да се припекува на слънцето. И ето, след малко някои извикаха: „Ето една змия!" Аз се завтекох, обаче ме бе страх, като не съм обут със спортните обуща, заедно с брича гащи и гетите. Кога съм облечен добре долу, не ме е страх от змиите. Но ето, някои я избъчнаха и я носеха на тояга, обаче аз забелязах, че тя има бяло на шията околовръст, задушите и че тя е водна змия и се успокоихме. Рекохме да не я убиват.
В 4 1/2 отидох в салона, след като се избръснах.
Учителят говори хубава лекция. Той забеляза, че в живота има три процеса. Единият е чисто Божествен процес, вторият е човешки процес, а третият е смесеният процес. Когато ние сме в Божествения процес, трябва да вършим нещата, без да мислим, защото в Божествения процес няма противоречия. Вторият процес е човешкият процес - в него човек много трябва да внимава, за да направи една работа. А третият процес е смесеният, в който е преплетено и Божественото, и човешкото, и не внимава ли човек, извършва това, което е от низшето. В смесения процес работите се много забъркват. Там има най-много противоречия.
Божественият процес отговаря на златото. То нито се окислява, нито отравя. Желязото се окислява, ръждясва, но не отравя, а медта се окислява, ръждясва и дава силна отрова.
Ако сме в положението на медта, трябва да ни калайдисат поне, най-малкото. Всяка мисъл, чувство и постъпка са под влиянието на тия [три] процеса. Най-хубаво е да си позлатен, после може да си посребрен, а най-лошо е да си калайдисан, но то е за предпочитане, отколкото да си мед окислена.
Нещата в умствения свят най-лесно стават, защото е рядка материята, най-малко съпротивления имат. В сърдечния свят материята е по-гъста, а в постъпките - вече на физическото поле и [тук] най-трудно се реализират нещата, съпротивлението е голямо.
Даде ни тема: „Отношенията между кривите и правите постъпки".
На гимнастическите упражнения предупреди, че тая заран да направим упражненията ритмично.
Времето облачно, студено. Вятър няма.
Вчера следобед бе топло, слънце хубаво грееше, а днес - студено.
Четох 5 лекция на общия окултен клас - лекция „Елементарни, съзвучащи и съграждащи мисли", XIIIгодина * .
Както червивата круша е осакатена от влезлия в нея червей, така и човек се осакатява от лошите мисли.
Висшият свят „Девакан" представлява високото, девственото място. В Божествения свят „дева" означава най-високото място, дето Божеството се проявява и до което човек не може да достигне. Чувствата, мислите, душата и духът на човека не са подготвени за това място. Когато влезе в този свят, той няма достатъчно средства, за да остане там.
Първо човек трябва да стане учен. Науката е средство, което може да ни освободи от несгодите, при които живеем. Науката рано или късно трябва да ни освободи от смъртта, от несгодите, от сиромашията, от болестите, да стане средство да влезем в правия път.
В хората има един личен елемент, който разваля целия живот. Той е едно болезнено състояние.
В какво седи вашето щастие или нещастие? Ако сте богати, щастието ви седи в мисълта, че сте богати; ако сте празна стомна, нещастието ви седи, а мисълта, че сте сиромаси.
Хората обичат букети от скъсани цветя, но това е едно нещастие за тях. По-добре е цветята да си живеят.
Старите хора обичат да се чешат много, защото те минават в едно старческо състояние, в мързеливо състояние. Сърбежът иска да му покаже, че като живее по този начин, скоро ще плати.
Сърби ли те снагата, това е излишна енергия, която те набляга. В тялото на стария става известно ферментиране.
Като те засърби снагата, седни. Концентрирай вниманието си. И мислено иди на някой висок планински връх, на Хималаите, на Монблан и др. Или на Слънцето, Месеца, или друга някоя планета и ще видиш, че сърбежът ти ще премине. Тази излишна енергия по този начин влиза в работа и ти се успокояваш.
Този и онзи свят представляват целокупният живот. Съвършените хора лесно минават от този в другия свят. За тях представлява трудност слизането от онзи свят в този, отколкото качването в оня.
Като ядете, освободете мисълта си от всички посторонни мисли. Седнете пред яденето спокоен и тих, като че от него ще се оправят всичките ви работи. Христос казва: „Аз съм живият хляб и който ме яде, той ще бъде жив." Значи, чрез яденето ти ще възприемеш един урок направо от Бога. Като ядеш, ще ядеш с всичкото си благоговение, ще знаеш, че Бог ти е дал един урок и че животът от Него минава направо в тебе. С този живот ти ще разрешиш всички противоречия. Най-първо ние гледаме на яденето, а после дохождаме до музиката, поезията, философията. И наистина всички неща са второстепенни. Яденето, дишането, пиенето на вода, светлината, която придобиваме, аз наричам, че това са Божествени мисли, чувствувания и постъпки, които са най-важни. Те вървят по съвсем друга линия.
* Лекцията еотпечатанавтомчето „Вечният порядък", стр.69 - Щ, ИК„Жануа-98", С. 1998 г. (Бел. М. И.)
Никога не се лакоми да ядеш повече, отоколкото трябва. Всякога оставяйте малко гладни. Мойсей казва: кога женеш, недооженвай съвсем нивата си, остави класове в нея, за да има за бедните. Като ядеш, не доизяждай всичко в чинията си, остави нещо в нея. Човек, който всичко дояда в чинията си, работите му не вървят добре.
Същият закон се отнася и до мислите. Не желай да разбереш една мисъл докрай, това е лакомия. Не желай да бъдеш такъв поет, музикантан, че да няма втори като тебе. Това е непостижимо. Така ти ще намериш своето нещастие.
Та, ако искате да се подмладите, вие трябва да се подмладите, вие трябва да се освободите от вашите от чифлици, от вашите деди и прадеди, да се освободите от ненужния товар, който днес ви е непотребен. Освободете се от мисълта, че сте майки и бащи, че сте философи. Никакви майки и бащи не сте, това са заблуждения.
Всеки ден трябва да се обновявате.
Всеки недъг си има свой начин на лекуване. Има особен начин да се освободиш от неприятните си мисли, чувства, както и от недоволството си. Ако вие обичате Бога, достатъчно е да си помислите за Него, и недоволството ви ще изчезне. Защо трябва да смущавате Бога със своето недоволство? Всеки от вас е толкова богат, че ако аз бях на ваше място, никога не бих запленил живота си с живота на някой цар, даже и с живота на някой ангел. Вие казвате: „Да съм един ангел." Обаче, аз не бих заменил живота си с живота на някой ангел. Този живот е за него. Когато аз не оценявам своя живот, значи аз не оценявам Божественото в себе си. Животът, който Бог е вложил в мене, е само заради мене и аз трябва да го ценя. Животът, който е вложен в ангела, е заради него и той цени своя живот. Следователно и вие трябва да цените своя живот, да сте доволни от него. Не казвам, че трябва да сте доволни от външните условия, да сте доволни от възможността, че можете да работите и да оправдаете това, да се съвършенствувате. Като работите съзнателно, вие ще използувате и външния живот правилно.
За всеки даден случай формата, която ви е дадена, е най-добрият живот, който може да ви се даде. Ако този живот не можете да оцените, и бъдещето, което ще ви се даде, и него няма да оцените. Вие трябва да забелязвате какви промени стават във вас. Сега всички искате да промените целия си живот. Оставете тази мисъл настрана. Животът, който сега ви е даден, с всички негови несгоди, е незаменим. Този живот Бог обича, Той ще го трансформира. Бъдете доволни от този живот, който днес имате, за да придобиете бъдащия живот, който Бог ви е приложил. Никога не бъдете користолюбиви, да кажете, че искате да бъдете като еди-кого си. Не искайте да мязате на този, на онзи, но бъдете човек, доволен от живота си, и работете върху себе си. Не търсете анормалния живот, но търсете Божественото, което носи радости веселие. Такива, каквито сте, това е най-доброто състояние, което имате сега. Не искам да кажа, че с доволството си трябва да спрете додето сте стигнали, но вие още не оценявате това, което днес ви е дадено. В този живот седят хубави, велики заложби, които вие още не сте разработили. Бъдещето зависи от този живот. Това, което сега носите, то ще се развие след хиляди години. Върху него ще работите.
Казано е: „Ако се не родите изново." Новораждането е влизането в една област, в която нашият Божествен живот ще вземе друга форма, но животът ще остане пак същият. Душата ще остане пак същата. В Писанието е казано: „Възлюбил е истината, която е в човека." Този живот наричаме живот на истината, която Бог е възлюбил. Бъдете благодарни, доволни и радостни, че имате този живот в себе си. За този Божествен живот трябва да работим, за да дойдат добрите
външни условия и да възкръсне този живот в нас и ние да възкръснем за него.
*
27.ХI.1933., понеделник
Станах от сън. Студено. Облачно. На изток особни сияния с много красиви багри, на които художник земен е в абсолютна невъзможност да подражава. Много чудна гледка с много типични багри. След като си направих упражненията, без да закусвам, отидох в Учителския съюз при Д. Негенцов. Заедно с него и други колеги отидохме в Министерството на Просветата. Негенцов не повдигнал въпроса за нашето уволнение при г-н Манолов, Косачев и Кр. Петров отсъствуваха.
Г-н Данов ходи при г-н Манолов и му е отговорено: в сряда, на 29, да се явим в министерството. Обещано му е пак, че ще се нареди работата, ще ни възвърнат.
Следобед прекарах в четене, свирене и вечерта - в дълъг разговор с Еленка, в нейната барака.
Следобед поканих Учителя да дойде да обере гроздето на брат Иван. Той ми отговори, че денят вторник е за предпочитане на гроздето, затова каза за утре. Събудих се в 5 1/2 ч.
28.XI.1933 год., вторник
Станах, направих си гимнастическите упражнения и до обед преписвах „Българската рапсодия" от Учителя и Крали Марко из операта „Крали Марко".
Следобед дохожда Учителят да бере грозде, В своята стая или даде една ябълка и една круша. Вечерта ги изядохме общо.
Нощес валя дъжд. Тая заран само на изток бе облачно и после веднага се заоблачи и затъми. Денят бе студен, но не съвсем.
Петелът на Савкини тая заран пропя пред вратата (бял петел и три бели кокошки) и Учителят дохожда на гроздобер и се отби за малко в стаята и хапна малко грозде.
От 22.ХI.1933., сряда, е дадена тема в общия окултен клас:
„Отношението на правите и кривите постъпки"
Съществува един закон в природата, който гласи: Всяка права мисъл, постъпка и действие, които са в унисон със законите в природата, които действуват съграждаще върху живота ти и на твоите обкръжающи, има положително следствие с плодоносен край, и обратно: всяко действие, чувство и постъпка, които не се обуславят от разумността, имат отрицателно действие, те са криви и имат лош край. Правите постъпки водят към възход, кривите - към низход, ограничение. Правите постъпки те водят към добри условия, към възкресение и живот, а лошите постъпки те водят към ограничения, смърт, застой. Правата постъпка се обуславя от правата мисъл.
