1.I.1931 год., четвъртък
Прекарах на Изгрева в разговори с разни братя и сестри. Цялата ваканция така мина неусетно. Ходихме на няколко кина, на оперите „Тоска" и „Летящият холандец", на пиесата „Перлите" пак в Народния театър.
13.I.1931 год., вторник
Среща с Учителя
Запитах Учителя за известни въпроси, на които Той ми даде обширни обяснения.
По въпроса за морални и неморални деяния: „Има много неща, които съвременното общество схваща за морални, а други - за неморални. Например красива девица, ако я прегърнеш, и те видят, ще ти кажат: „Това е безнравствено." Но ако тя е изпаднала някъде и е паднала със счупен крак и я понесеш на ръце, като си я прегърнал, всеки ще каже, че ти извършваш едно добро дело."
По въпроса за изкушенията: „Без изкушения няма да дойде време да остане човешката душа. Ако те изкушава сега някоя красива, хубава девица. Ожениш се, но впоследствие се явява някоя по-красива жена или друга девица и ти я възлюбиш - ето ти изкушения пак. Или ако преодолееш изкушенията от чувствен характер, то те ще се явят от духовен характер. Служител си на Бога. Ходиш да помагаш на нуждающите се и така всичко за Бога. На тогова, на оногова, но никой не те поканя и те нахрани. Гладуваш си 3 дни, отидеш и говориш на някого, но той се обръща и силно те удря с юмрук по носа и ти се поваляш на земята безсилен, окървавен. Ако сега кажеш: „Е, аз на Тебе, Боже, служа, а ето що стана, така ли трябваше да стане?" - щом възроптаеш или даваш съвети на Бога, ти си пропаднал в изпита си."
„Остави в тебе да бушуват нисшите желания и стремежи. Не им обръщай внимание. Занимай се с добри мисли, чувства, идеи и деяния в момента
и щом не обръщаш внимание на тия си долни състояния, то те ще си отминат. Не се занимай с тях, защото колкото повече се занимаваш с тях, те по-дълбоки корени спущат и по-устойчиви стават. Представят ти една картина, от тебе зависи: ако искаш, ще я гледаш, ако ли не - ще си обърнеш погледа в друга насока и няма да я гледаш и се занимаваш с нея. Така трябва да постъпваш, кога ти нашепват нещо."
„Не си оставяй съзнанието празно, защото в такъв момент те налягат изкушения. Кога се молиш, умът ти трябва да бъде концентриран във Великото и за нищо да не мислиш в момента. В такива моменти дохождат да те отклонят много фактори. Например досърбява те някъде. Ти не трябва да се почесваш и движиш. Това посърбяване е известна енергия, на която ако не обърнеш внимание, тя след малко ще си отиде."
И по много други въпроси говорихме с Учителя, които нямам време да предам.
15.I.1931 год., четвъртък
Станах рано. Заприготвях се за път. След това се разговаряхме с брата Иван, Дядо Недго, Станка, дойде и Еленка. Почистих нейните кюнци на печката. В 1 ч потеглихме за града. Дойде и Еленка. Занесохме багажа на Василовския хан. Колеги имаше вече насъбрани. Отидохме с Еленка до Яков Янков. Понеже тя на 16. т. м. ще си туря зъби, затова си бе намислила да отложи за 19.I. да си дойде. Но Янков й се скара да не отсъствува и тя се съгласи да потегли с ненаправени зъби. Отидохме до хана, обаче шофьорите не искаха да ни чакат и аз се качих да си дойда, а тя остана, понеже багажа й го нямаше. Вечерта в 7 ч бяхме в Годеч. Щях да си дойда, обаче Никола Петров Бербатов, директор на прогимназията в Годеч, ме покани да пренощувам в дома заедно с него. Той е родом Сливналия, а живее у Митю ... в Годеч. После поканихме и Стефан Колев от Ярдъм, учител в Смолча, та заедно с него спахме на кревата на Бербатов. Сутринта бе валял сняг, но иначе капно бе. Мъгла припаднала. Потеглихме си. В 9 1/2, къде 10, бяхме в училището. След закуска Колев си замина, а аз учих. Тежко прекарах с четирите отделения в петък и събота.
19.I.1931 год., понеделник
Към 1 ч следобед с Младена потеглихме за Годеч, за да доведем Еленка. От вчера буря, виялица със силен сняг вали. Вятърът сам ни блъскаше закъм Годеч. Лесно стигнахме. Автомобили поради преспи сняг не заминали. Аз останах да преспя у Бербатов и за вечеринка, но и тя поради противното време не се състоя. Отидох си сутринта рано. Учих през деня.
20.1.1931 год., вторник
Вечерта след часовете пак се отправих за Годеч. В читалището дочаках Еленка. Тя отиде да спи у секретаря на съда, а аз - у Бербатов. Вечерта се състоя и вечеринката на читалището. След литературната част ние с Бербатов отидохме в квартирата му и свирихме до 12 ч. Дойдоха си и хазяите му. Стояхме до 1 ч и си легнахме.
21.I.1931 год., сряда
Рано, в 5 1/2 станах. Отидох, разбудих и Еленка. В 7 1/2 бяхме в Равна. Учихме до обед, а следобед Еленка ми чете мисли, които Учителят е говорил на вечеря у Еникева. Най-важното за Агарта и жителите му. За тях, че те се управлявали от Учители, които живеят на земята, въплотени в плът. Идеалистите от земята отиват в Агарта, които са достойни да работят за повдигането на човечеството. Агарта има своя център на работа и в България, чрез Рила. За Колелото на живота -долапчийското колело и четирите му състояния - и отношенията му към човешкия живот.
26.I.1931 год., понеделник
Вследствие хубавата беседа вчера сънувах хубав сън. Къпя се в един басейн, дълбок, от вода [...] на една река място. С мен се къпеше и един мъж заедно с жена си, а на брега бе Еленка и още някой. Тя ми забеляза нещо, че още не се владея тъй както трябва, както ни учи Учителят, а си проявявам слабостите.
После сънувах, че братя, сестри насядали на една трапеза заедно с Учителя. Учителят ме пита как прекарвам в Равна и други неща. Аз им нарязах хляб и те ядоха и така се събудих, като ядяха.
Времето е добро, ясно и кал по улиците.
27.I.1931 год., вторник
Сънувах, че съм с Учителя, братя, сестри и прекарахме в разговори добри.
Времето променливо, ту ясно, ту облачно и мъгливо.
28.I.1931 год., сряда
От заранта ясно. Слънцето изгря. Към обед и следобед силен вятър излезе и силен сняг заваля.
29.I.1931 год., четвъртък
Сън. Сънувам, че съм с Учителя, братя, сестри. Те обядват. Канят ме. Аз се съгласявам, но не ми се яде, защото ще пътувам. Мъчно ми стана, че се разделям от Изгрева и заплаках. Събудих се.
От сутринта валя сняг. След обедните часове отидох у Еленка и бях до 12 ч. Свирихме и разговаряхме с хазяите докъде 11 ч, за душа, за Бог, за духове и ред др. Легнах си в 12 1 /2 ч.
Станах за школа. Четох от III година 7 лекция върху „ Твърдост, смелост и изпълнителност".
После свирих, пях, дойде и Русим и до 11 ч се разговаряхме с него.
Времето облачно. Вали слабо от време на време снежец. Но земята е замръзнала, та лесно се пътува сега из пътищата. Следобед в 3 ч отидох при Еленка. Свирихме, пяхме, четохме, говорихме до 11 ч. Дойдох си и легнах, но веднага сънувах сън: че мръкнало се и аз трябва да легна да спя, но така че уж леглото, в което ще спя, скоро не съм спал в него. Отивам да легна да спя, но гледам: в леглото ми - умрели котки, кучета мъртви, най-разнообразни животни. Дето има в стаята закачени върви със сушени гъби и магданоз, то всяка гъбка и снопче магданоз е било котенце и всяко коте, едно вече се сплуло, а друго още му седи кожата, но така, всички са мърши. Аз се чудя как в такава стая ще спя. Но си представям, че мога да я изчистя, но ако се не измаже, то в такава стая е невъзможно да се спи.
Събудих се. То тоя сън бе за 3 ^ 4 минути. И като се събудих, припомних си го и пак съм заспал.
31.I.1931 год., събота
Сън: Сънувам, че сме в София, на Изгрева. По празници нещо. Всички учители си отпътувате автомобили от Василовския хан, а ние с Еленка останахме за следния ден. Но яви се на другата сутрин фортуна със силен вятър. И аз започнах да се кая защо вчера не си потеглих. Обаче бурята престана и се разясни. Аз се зарадвах, че ще има хора и автомобили ще дойдат, за да си отпътуваме.
Сън II: Сънувам, че съм във Водица. Намирам се пред старата вратня на дядо Ноеви. Турил съм една маса и се храня на пътя. Хора минават различни, има някои с кола и возят снопи. Аз бързам, че ще пътувам, за да не пропусна трена. Ето, минава Пеню Белчев с жена си и дъщеря си. Ходили в лозята. Носеха пъпеши, но вече напукани, също и грозде. Щом ме видяха, си казаха: „Какво искаш да ти дадем, да си хапнеш?" Аз отказах да ми дадат, но те накараха момичето си да ми остави няколко грозда в бакърчето ми, което бе на масата и от него бях изял манджата. Запитах ги за сина им Бориса. Отговориха ми, че работи нещо към гръцката граница, Петричко, но се залюбил с една тамошна гранична учителка, но тя била заболяла, но въпреки всичко, те със съжаление ми казаха, че син им е решил да се ожени за нея. Сбогуваха се и си отминаха. Ето, стадо овци минават. Овците ме наобиколиха. Аз ги отпъждам, но така, с големи усилия, те си потеглиха надолу.
Сънувах после пак Игнат Которов, брата, че легнал да спи, но с едно късо шинелче се завил, та му не стяга да се завие, та се прегънал няколко пъти и тъй комично, че и аз му се смея. А за нас, другите, имаше добри, угодни легла. Имаше и някакви си мен близки момичета и аз се смея на Игната и им правя шеги с него. Но като че аз ще отпътувам.
Тази заран небето облачно, сняг вали и вятърът бучи високо, като че голяма зима ще настане. Нощес посред нощ бе тъй ясно. Луната светеше и цялата природа бе тъй привлекателна и омайна, че аз бях в захлас. А сега - сняг и вятър. Следобед, понеже бях в почивка, си поспах. След като се събудих, започнах да свиря. Еленка турила картофи, да прави супа. Тя също каза, че била много изморена и си легна да си поспи. Аз започвам да чета книгата „На западния фронт нищо ново". Тя е много увлекателна. Имаше моменти, които ме разсмиваха. И аз се смеех, разговаряйки се с книгата. Но дойде до трагична картина, при която не можах да издържа. Коравото ми сърце се затресе. Сълзи рукнаха из очите ми. Не можах да чета, оставих книгата. Еленка се вече бе събудила. Това ме докара до нови мисли и идеи. Искаше ми се да се пръсна над цялата земя във всяко съзнание на хората и да им кажа, че войната е зло, зло, зло и пак зло. Че братство е нужно, а не адски мъки, в което човеците страдат и в самоизстребленията си много повече от животните. Той, елитът на творенията, се обръща на безподобно същество в шеметното опиянение от духа на войната.
Какъв живот, пълен с блаженство, хармония и разбирателство би се заживяло, ако елитът на обществата, като се почне от учителя, чиновника, военния, до царя, ако биха поставили вярна диагноза за войната и заработят с все сили за оздравяването духовно на човечеството.
От обед вече бавно вали сняг. Ето, часът 10 1/2, Вятърът фучи във висините. Сняг вали и навят около училището.
1.II.1931 год., неделя
Валяло нощес сняг. Станах в 4 1/2 ч. Направих наряда и свирих до съмване.
От 10 ч започнахме да четем беседата ,,И земята ще се изпълни със знания" - 22 беседа от VIII серия.
„Съзнателният живот започва със съзнанието на човека. Да живее човек, това е изкуство, това е велика наука. И цялото творение, от единия край до другия край, от началото до края, това са все методи, чрез които се преподава тази велика наука - как да се живее."
„Човешкият живот започва с пробуждане на съзнанието."
„Туй, което хората сега наричат любов, това е проявление на човешките чувства."
„Това, което се казва в стиха, че земята ще бъде пълна със знания за Господа, тази земя сме ние. Под думата „земя" в първоначалния език се разбирало всеки човек, който е роден на земята и на когото е дадена земя. Всеки човек е родена, проявена земя и в неговото съзнане трябва да се прояви знането за Господа. Във всички негови мисли, във всички негови чувствувания трябва да прониква т Божиите закони."
„От неразбиране на живата, от непробуденото съзнание на хората се раждат всичките противоречия в света."
„Разочарованието иде от чисто физическия свят."
„Специфично е сегашното проявление на Христа. Сегашното проявление на Христа ще бъде прославляване Синовете Божии на земята. Или, казано на съвременен език: то ще бъде побратимяване на всички хора на земята."
„Нашият съвременен живот е засегнат от друга култура, по-висша от нашата, с която ние сме дошли в съприкосновение. И тази висша култура действува вече върху нашето съзнание. Първото нещо, което доказва, че ние сме под влиянието на тази висша култура, е това, че има увеличение в страданията."
„Под думата „грабнати във въздуха" се разбира процес на пропукване на съзнанието."
„Идването на Христа [е] вътрешно отношение, каквото е отношението на Слънцето към нас."
Та, великата наука, която трябва да изучавате, седи в това, как трябва да се пробуди съзнанието, или как трябва да се култивира това съзнание."
„Искаш да помниш, например да развиваш паметта си - остави се на клетките на паметта, помоли им се и кажи: „Моля ви се, съберете всички дании, необходими за усилването на паметта ми, и създайте всички условия за работа. Почнеш ли ти да се грижиш, всичко на каша ще стане. Също така и за математиката, за музиката, за изкуствата има специфични клетки, за милосърдието, за зрението и т. н. има специфични клетки. За говора - също."
„Само човешките престъпления се доказват."
„Като станеш сутрин, кажи си: «Днес ще обичам всичко заради Бога.»"
„Ти не можеш да растеш, без да обичаш човечеството."
„Условие е само Любовта, всякога се приспособявай към нея, никога към другите условия. Каквато и да е твоята длъжност, приспособявай се към условията на Любовта."
Времето мъгляво, студено. Сънувах, че бях някъде си. При мен са някоя си госпожица непозната и млада, външно красива, но бездушна. После говорихме нещо с Касабова -прогимназиална учителка в Годеч. С нея стоях много. Уж че имаме любовни отношения. Тя облечена добре, подвижна и хитра, като лисица ме завъртваше и ласкаво говори.
*
Следобед слязохме с Еленка за заплатата в Годеч. В прогимназията с Дели Радева решихме две задачи. В книжарницата срещнахме и сънуваната нощес Касабова, също така облечена, както бе нощес.
26.II.1931 год.
Сън. Сънувам, че сме в Рила някъде си, при добра обстановка. Сметамо Учителят и много братя и сестри. Аз правех уж нещо, като за кошара, а впоследствие уж за барака, за да преспиват братя или сестри. Но постройката ми ниска. Има легло за 6 души. Заедно с Учителя правихме сметка колко ще се подслоняват. Но Колю Нанков правеше една много по-голяма от моята и много по-хубава.
Инфлуенцата, която беше ни хванала тия дни, днеска вече сме по-свободни от нея, както аз, така и Еленка.
Четох вечерта „Здравна просвета" и Еленка бе, че и „Ново човечество", та се вдъхнових от добрите хора по лицето на земята, които работят за духовно осъзнаване на човечеството, и драго ми стана, че има сол на земята и че част от нея трябва да бъда и аз, и да не се обезсърчавам в работата, която ми предстои като учител. Народът е нива, която трябва да се оре и сее. Макар да реагира - ори и сей, плодовете някога ще бъдат горчиви!
27.II.1931 год.
Сънувах, че сме братството някъде на екскурзия, но ще си отиваме вече и то нещо през Стара планина за към Водица. Много багажи. Но ние с наш Ивана си имаме хубави коне, та в каруцата напълнихме много багаж на наши хора. Някъде в пътуването разкопахме една гробница от Руско-туреката война. Иманяри копали някъде отстрани гроба. Но оказа се, че ножът, дълга сабя, била до самия гроб забито при погребението и сега с тия, които пътувахме, те откриха сабята и поискаха да разровят гроба, защото можело под мъртвеца да намерят имане. Които копаеха, бяха Добри Бобев, Михаил Драганов и други от нашата махала, но мен ме отврати лошата гледка на мъртвеца, който още отдавна погребан, но още не сплуго всичкото месо и така, отдето започва тялото му, е една червенина, така, червена пръст.
После като пътувахме, минахме през някое си село, където съм учил като ученик. Сава Йорданов от Попово ме заведе на гости някъде, уж у дома си, но аз исках да отида у хазяите, уж там е Мама, която веднага отиде у тях, щом пристигнахме и т. н., дълги и широки.
Вследствие тоя грип, наречен инфлуенца, испанска болест, като се пробудих, усещах как ме наболява стомахът и нещо усещам в гърдите си и пак заспах.
Като станах, прочетох 11 лекция от III година на младежкия клас - „Единица и вечност".
28.II.1931 год., събота
Хубаво време. Топъл ден. Следобед ходихме с Еленка в Губеш. Вънахме се късно.
1.III.1931 год., неделя
От съня си на събуждане запомних последната мисъл: че човек трябва да създаде от себе си един образцов характер, който да устоява във всичките бури на живота и винаги погледът му да бъде обърнат към висшата цел - Бога!
Изпълних си наряда и свирих, докато се съмне.
Сега започнах да чета беседата „Добрата земя" от VIII серия.
6.III.1931 год.
Четох книгата на пророк Софония и от прочетеното се вижда, че добрият живот не е в богатството. Материалното богатство не прави човека добър.
Казва в 1; 17 стих: „И ще ускърбя человеците: и ще ходят като слепи, защото съгрешиха Господу. И кръвта им ще се излее като прах, и месата им като извържение."
Значи човек трябва на Господа да утоди, а за това не са нужни богатства, а сърца и души.
След всичкото зло, което иде, или тъй да се каже, след огъня, който ще унищожи всичкото зло, казва Софония в 3 глава, стих 9: „Защото тогаз ще туря в народите език чист, за да призовават всичките името Господне, да му работят под един хомот."
Няма да има човек да остане, който скверни Бога - Великото. Стих 12: „И ще оставя всред тебе люде оскърбени и сиромаси; и те ще се надеят на името Господне." 13: „Остатъкът Израилев няма да прави беззаконие, нито да говори лъжи, нито ще се намери в устата им език лъжлив."
От вчера сутрин заваля силен сняг и покри земята с 10 ^ 15 ^ 20 см сняг. Вечерта се изясни и бе много ясна, светла лунна нощ. Тая заран, като изгря слънцето, бавно се заоблачи и почна слабо да вали с прекъсване. Зимата била на диря. Цяла зима почти без сняг, а сега вече заваля голям сняг.
8.III.1931 год., неделя
Нощес снегът се топи. Мъгли покриват небето. Тая заран станах в 4 без 15. Изпълних си наряда от 4 1/2. Четох глава I от Евангелието на Лука.
Като се съмна, дойде Трифон Петров и говорихме някои неща по религията.
Падна ми се да чета беседата „До окончанието на века" - 8 беседа от VIII серия.
„Няма по-страшно нещо в света от пресищането. Даже и най-хубавите неща, най-красивите неща могат да поризведат пресищане. Пресищането често произвежда втръсване. Втръсването произвежда отвращение. Отвращението произвежда бездействие. Бездействието произвежда смърт. Смъртта произвежда разлагане, а разлаганато - воня.
От съвременните учени, които имат по няколко диплома, се изисква да имат диплома за разумността, честността, справедливостта и най-после и четвъртата диплома - за интелигентността."
„Казва Христос: «Идете и учете ги.» На какво? На съвременния свят се е втръснало вече от учения."
***
22.IX.1931 г.
Извадка от лекцията, държана тая заран*
(Савка ни я прати в Равна).
*Лекцията е държана от Учителя на 22.IX,1931 г., вторник, извънредна, непечатана. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев)
Тази година ще се размишлява върху всички Божествени добродетели, които работят за човека.
Добрата молитва. Молитвата на Царството. Отче наш. Беседата е озаглавена:
Закон на безсмъртието
Докато човек е обременен с непотребни неща в живота, той не може да има правилни разбирания.
Докато човек има предмети пред своето зрение, които той смята за ценни, за важни, светлината не може да действува правилно върху него. И затова, за всеки даден случай и момент, човек трябва да се освободи от ненужното, от непотребното. Това изисква моментът.
Простотата седи в това, че в даден случай вие искате да знаете всичко, а това не е потребно; вие искате да разбирате всичко, а това не е потребно.
Малкото с любов се възнаграждава, а многото без любов се наказва.
Всеки човек трябва да бъде винаги празнично облечен. Празничното облекло на човека, това са хубавите свещени мисли, хубавите свещени чувства и хубавите свещени постъпки. Ако той няма такива хубави свещени мисли, чувства и постъпки, той е облечен с дрипели.
Докато човек не дойде до безсмъртието, той не може да бъде свободен в света. Можете да знаете всичко в света, да имате цяла една философия в себе си, но не сте ли безсмъртни, вие сте под влиянието на един господар, който постоянно ще ви тормози, ще ви измъчва.
Човек не трябва да се плаши, а да победи.
Цялото пребъдва във всички свои части. Всичките части пребъдват в цялото. Всичките части не могат да пребъдват в една част и една част не може да пребъдва във всичките части.
Земята не е място за щастие, а е място за знание. Който дойде на земята, ще се стегне да учи. На земята има ограничение. Човек не може да вземе един предмет и да го научи. Трябва да работи с години върху него.
Вас никой не може да ви излъже в света, освен ако не се излъжете вие самите.
Като отидете на оня свят, там ще приложите науката, която сте учили на земята, там ще намерите хора, които ще ви разбират. Тъй щото духовният свят е място на приложение. Там ще приложите всичко, каквото сте учили на земята. Например вие сте учили какво нещо е Любовта. Като отидете на оня свят, там ще го приложите. На земята, колкото и да я прилагате, колкото и да я учите, тя тук няма приложение.
За да приложи човек едно учение, той трябва да бъде абсолютно свободен. Той трябва да е безсмъртен в любовта си, безсмъртен в знанието, безсмъртен в свободата си, безсмъртен в знанието си и т. н. Само той може да приложи това, което е учил.
Любовта винаги носи живот и младост в себе си. Младостта се дължи на Любовта.
Онзи, който иска да се развива, който иска да бъде добре облечен, той непременно трябва да има връзка с безсмъртието на Мъдростта, той непременно трябва да има знанието. А пък онзи, който иска да бъде силен, да може всичко да направи в света, той трябва да бъде с Истината заедно. Силен е само онзи човек, който носи Истината в себе си. А живот има само онзи, който има връзка с Любовта. Велик е само онзи, който има Мъдростта в себе си.
Смисълът на живота се състои да пребъдваме в Бога и Той да пребъдва в нас.
(20.XI.1931 год. - Продължение [на лекцията])
Каквото и да ти дойде, казвай, че това е за добро. Лоша мисъл, лошо чувство, какъвто дявол и да ти дойде, кажи: „Това е за добро." Дойде едно страдание, кажето: „За добро е." Всякога казвайте: „За добро е", за да можете да победите. Другояче, вие ще критикувате и Бога. „Защо ми е този дявол?" Той дойде по единствената причина, че нямате Любов в себе си, нямате Мъдрост, нямате Истина в себе си.
През целия си живот аз мисля за образа на това, което Бог е създал. И ако ти не можеш да пожертвуваш живота си за Бога, да Му служиш, аз не мога да те обичам.
Като обичам някого, то аз искам да покажа как ме обича Бог. Това е учението на Христа. Христос казва: „Както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих."
Ако Господ живее в мене, моят джоб ще бъде всякога пълен. Щом Господ не живее в мене, моят джоб се изпразва. Когато моята глава е пълна със свещени мисли, Господ е в мене. Щом се изпразни, и Господ Го няма там. Докато моето сърце е пълно със свещени чувства, Бог е там. Щом се изпразни, Бог не е там. Докато аз съм пълен със свещени постъпки, и Бог е там. Когато те правя такива постъпки, Бог Го няма там. Тази и мисълта, която трябва да държите в ума си. Всичко друго е едно голямо заблуждение.
Ако ти си нещастен, но кажеш, че Бог живее в тебе и ако разбереш Божията Любов, веднага състоянието ти ще се измени.
Вие сте нещастни по единствената причина, че Бог мисли повече за вази, отколкото трябва. На ваш език казано: вие страдате много, понеже вие въздействувате на Бога. Като Му въздействувате, вие спирате Неговата Любов; спирате Неговата мисъл, спирате Неговата свобода, който Той мисли да прояви към вас. Вследствие на това, по този закон вие ставате нещастни. Повярвайте, че Бог ви обича, и тъгата ви веднага ще изчезне. Повярвайте, че свободата, която Бог ще има, и вие ще имате. Повярвайте, че знанието, което Бог има, и вие ще имате. И веднага ще ви олекне.
Тази година, аз я наримам Божествена. Искам от вази да родите поне по няколко мисли, по няколко чувства и по няколко постъпки, които да са безсмъртни. Това е идеята сега, която ви оставям. Всички други работи, били те политически или някои други, те са второстепенни. В света хората искат това, което те не знаят.
Истинския живот и смисъла на този живот вие ще разберете само тогава, когато разберете Любовта и Любовта ви да остане безсмъртна. Този живот ще разберете само тогава, когато знанието, което имате, стане безсмъртно. Истината ще разберете само тогава, когато имате една безсмъртна истина. И тогава, като станете безсмъртни, мога да ви говоря нейните закони. Ще ви говоря като на безсмъртни. Сега аз би говоря понякога като на хора смъртни.
Всеки човек, който се води по ума на хората, той не е свободен.
Любовта не петни никого. Знанието не заблуждава никого. Истината не поробва никого.
Аз не искам да освобождавам хората, те сами трябва да се освобождават. Сега вие трябва да се освободите от вашите стари възгледи, които имате. Това е най-мъчното.
формулата накрая на държаната лекция на 22. септемврий 1931 год. е:
„ Само Любовта на безсмъртието, Само Светлината на безсмъртието, Само Свободата на безсмъртието носят пълния живот."
(Три пъти.)
20.XII.1931 год., неделя
От снощи задуха много силен вятър, който повдига снега и го носи и наслагва по трапища, край синури и покрай гората. Вънка е студено и то много. Аз се събудих рано, но не станах. Чаках да се развидели, че тогава се надигнах. Направих си гимнастиките донякъде и ето, слугата донесе огъня. Затопли се стаята полека-лека. Донесоха ми вестник „Утро" и в него прочетох за кървавите инциденти в сряда, на 16.ХП, между студентите и полицията. Студентите манифестирали против професор Ал. Цанков. Не го искат за професор, понеже на 9-й юний 1923 год. насила смъкна земледелската власт и се проляха много кърви от българския народ.
След това започнах да чета на есперанто „La kondicoj de la eterna vivo" * от Учителя. До обед четох. Наобядвах се и изпратих Младена в Годеч, да занесе лекцията за „Човешките косми", и мисля да продължа лекцията.
21.XII.1931.
Вечер е сега. Преди половин час небето бе наполовина ясно, а където бе облачната зона, тя бе напропукана и отделните облачета се бяха разместили и плуваха по небето, като парчета ледове по тихата повърхност на бистро планинско езеро. Луната светеше и бялата премяна на земята, натрупана от нощесния и до обед валящ сняг, сега осветен от почти пълната луна, надалеч се провижда в сребърната лунна светлина. Въздухът чист. Вятърът леко свири в клоните на близките над училището брести^ и в коминя на училищната сграда.
Четох вестник „Училищно дело". Четох хубави статии от Хр. Въргов Койчев, Крум Генов и др. Попрочетох и от Ботьо Савов статията „Маестро Атанасов". Тази статия ме отнесе в дълбочината на моята душа, в недрата на вечно ожидащия ми дух. Като че ли леки струи докоснаха сърцето ми и го подбудиха към усета на тия, които живеят с идея, чиито сърца туптят за свят и разумен живот, чиито души са искри от вечния огън - Бог, и се стараят да разнасят виделината на вси страни, но и имат и голяма съпротива от тъмните предмети и грозящата тъмнина на геханата [геената] бездна от неведи и мрачни души хора, които живеят в цикъла на допотопните алчни животни. Тези светли будители и ратници за човешкия подем, така им се противодействува и те така светят, както звездите без да обръщат внимание на движещото се човечество, че те му светят и си отминават по своите орбити, забелязани само от някои зорки астрономи - хора поне, които са ги познали, и се използували от тях и поне морално подкрепили, ако ли не материално. Защото общ жребий е в нищета и противоречие да си отпътуват всякога доброжелателите на човечеството. И такъв е и може би законът на Битието. Но мило и красиво е човек като узнава, че в сегашната човекоядяща се цивилизация, когато духовно уледенените човеци се самоизтребват, да вижда, че има любящи хора, има будни души, има хора, които са излезли над личните интереси и са приели девиза: благото на брата ближен по-рано, че тогава личния [интерес]. И в такъв момент човек му става мило и драго да живее, да свети, да търси светлите простори на своята душа, да следва гласа на съвестта, на Великото, да помага на изгнаническия народ тук, в царството на мрака, да му сочиш лъчите на изгряващото слънце, лазурите на идващата нова епоха, епохата на любовта, побратимяването, епохата на възкръсването човешкото в човека. Значи има, има и други сърца в този момент да тупкат с пулса на Вечната хармония, с пулса на вечно бликащите извори, с пулса на тия, които искат да залезе съвременният ледников период, а да изгрее периодът на взаимнопомощничеството, на съчувствието, на братството и любовта между хората братя.
*(на есперанто) - „Условието на вечния живот". (Бел. М. И.) ^ брести - диал. брястове. (Бел. М.И.)
