9.IV.1929 год., вторник, с. Крепча
Събудих се в пет без нещо. Хубав спомен от нещо. Разположение приятно. Светлина има в ума ми, сърцето чисто, с добри пожелания, душата ми се ширеше и свързваше с всички светли ратници за възраждането на човечеството. Измих се и сладко си засвирих. „В начало бе Словото", „Изгрей, ти, мое слънце", „Махар Бену" и „Ще се развеселя". Снощи четох на лягане нещо за музиканта, че когато двойникът на музиканта преминава в цигулката, той е добър музикантин, то инструментът оживява, тоновете меки, прятни. А музикант, чийто двойник не преминава в инструмента, той е един от празните, обикновените музиканти. Тази заран четох нещо „Разделено царство". Всяко царство, разделено против себе си, няма да успее; и дом, разделен против себе си, не ще успее. Значи и човек, разделен против себе си, няма да успее. Четох също за двата принципа: I - материалния и II - духовния, Божествения. Животът на земята е затова създаден, да завладее вторият принцип, Божественият, всичко и тогава да се заживее във вечна хармония във вечния живот. Артериосклерозата иде от преобладающето влияние на първия, материалния принцип. Вследствие на него човек се обезобразява.
Преди часовете, понеже децата ме предизвикаха и бих Алкай, то демагнетизирах се и имах тежко състояние до вечерта. Храних се къде 4 ч. Ще си лягам къде 11 ч. Искаше ми се да продължа писането -дописването, на Еленкиното писмо. Нощес сънувах у Стоянови Събеви Бузаджиеви, че имат нова къща, но дуваровете - подхлъзнати, на събаряне, а челиците са прави и ненаведени.
10.IV.1929 год., сряда, с. Крепча
Станах от сън къде 5 1/2 ч. Измих се, посвирих а после - молитва. След това се заготвих да допиша писмото на Еленка, което в събота писах, а не можах да предам в Попово, също в понеделник пощата не мина да вземе писмата, защото аз му обещах, че няма да пращам писма, за да не си трепе коня до Крепча 2 пъти да дохожда. Изкарах часа във II отделение и пратих Бейтулата заедно с Ш и IV да отидат за пясък, за да се доизмаже училището. Направих договор на жителя Мъстън Абигугов за купуването на една нива от Етар Османов. И започнах да чета 2 гл. от „Посланията към Римляните".
11 .IV.1929., четвъртък
След учебните часове потеглих за Цар-Асен, в 6 ч бях вече тамо. Вечерта спах у Неделчо Николов, Дошел бе Пантелей Пенев от Хайдар, запознах се с Хумбаджиева от гр. Попово, учителка засега в Цар-Асен. Стела Атанасова са сърдити с всичките колеги, така, освен с Цона, с която и дружи. Стояхме докъде 11 ч и си легнахме. През нощта спах хубаво. „О".
Събудих се късно и заради многото спане на чорбаджиите, то и ази лежах, без да стана. След това станах, облякох се, четох нещо из Евангелието и тогава се обадих. След утринната закуска - пържени порязаници, - отидохме на училище. Зданието старо, неудобно, но в проект имат да си строят ново училище, Фотографирах Недялковото отделение, на Стефана Димитрова Станкова и на Хумбаджиева. На обед - пак у Недялкови. Следобед ходих при г-ца Стела, Говори ми, че била много близка с попа, че бил интелигентен и пр. и пр. Оплаква се от Недялко и госпожата му и от всичките. Свири ми серенадата от Тузели. Присъствувах в час по пеене, Фотографирах отделението на Цона като и Стела е вътре. Присъствувах в час при Цона по пеене.
След като разпуснахме децата, Цона донесе хляб и яйца и се нахранихме.
В 6 ч и 10 потеглих. Попът ме кани с визитна картичка да се срещнем, но не отидох.
13.IV.1929, събота
Тежко ми бе от умората. Мерих скотовъдни ниви и дойдоха Петър Иванов и секретар-бирникът на Синан. Правихме снимки и аз ги учих да ги промиват и проявявах снимки и пр. Легнахме в 2 ч среднощ.
14.IV.1929 год., неделя
След като снощи не спах, тежко ми бе, че си не доспах.
Сутринта отидохме по скалите - на монастиря. Ферад Мурадов, Петър Иванов и Осман - каруцарят им. Те останаха много доволни от разходката си. Аз фотографирах надписа над монастиря. Изтулихме на мазата прозорците и през деня работихме картички и проявявахме стъклата, Фотографирах Дилкините сестрини момичета - моми от Костанденец. Вечерта след икиндия, след като изпратих Петра и другите, ходих комисия за едно убито теле. Вечерта, следствие влиянията, се появи у мен неудържима енергия низша - похотна, като се зле отрази върху ми. Спах недобре, „о".
15.IV.1929., понеделник
Деня прекарах тежко и лоши мисли и груби чувства.
16.IV.1929., вторник
Лоши състояния, крахове, тежки минути, в лоша атмосфера от вълчи мисли и странни чувства „о" „о" „о" през деня и вечерта „о" „о".
17.IV.1929., [сряда]
Тая заран дъжд валеше, но се преобърна на големи парцали от сняг. И цял ден е много студено. Хората се оплакват, че ще изморят овцете и козите, особено малките се много намалиха. Студ много голям, голяк. Аз от тая сутрин мажа канцеларията. Пролет иде, а още нищо не мърда, само пролетните цветя са изникнали - минзухар, кокиче, теуменуга, синчец, зюмбюл, лисича опашка и др. някои. Копривата едва направихме по 1-2 чорби и сега я изгори големият студ.
Четох за „Светило на тялото ти е окото" и „Двама свидетели". „И във вашия закон е писано, че свидетелството на двама е вярно" - това са двамата свидетели а човека: умът и сърцето, двамата философа, които учат човека всякога; и той трябва винаги поука от тях да вземе, но не само от единия. Те са двете Богини-сестри, слезли от небето, обичащи се горе много, неразделни, а слизайки да помагат на човечеството, се опорочили, обезобразили, забравили се една друга и създали два култа в човечеството: култа на науката и култа на сърцето - на религията, и се борят всеки с доводи и доказателства, че единият е по-прав от другия. Науката оборва религията и религията - науката и така, вечен спор на двете близки и неразделни някога сестри.
Също и четох за Царския син, в когото се влюбват две красиви царски дъщери. Едната изразявала своята любов към Него, като постоянно му носела портрета и все го целувала, накарала хората да му построят параклиси, свещи да му палят и кандила да му светят. А другата от признание и любов към царския син взела „Книгата на живота", написана от него, и почнала да я чете, проучава и принципите й в живота да прилага. Първата създала сегашната религия, а втората - това са ония редки будни души, които проучават природата - великите закони, и съобразно с тях живеят в хармония с цялото битие.
18.IV.[1929 год.], четвъртък
Станах от стаята, в която спах, в 5 1/2 ч. Съмнало се бе. Земята торена от сняг. Вънка замръзнало -студено е. Небето бяло със зимни облаци, само на изток е прошарено с малки разяснения. Слънцето отпечатва първите си лъчи на изтока. Спомен от [сън се е] запазил в паметта ми. Сънувах, че сме братството на една планина. Там беше и Учителят, но аз като, че не Го бях видял. Сестра Спиридонова и Еленка X. Григорова ми бяха събеседниците. Малко, 6 ^ 7-годишно момченце, красиво - левент, е около нази - играе си. Аз направих един предговор на разговор по въпроса за женитба, че трябва вече да се ожени човек, че да си има едно дете. А Еленка ме задочно погледна, като в погледа й прочетох това, което тя из уста или говори - че не е хубаво като нази хора да се женят. А Спиридонова отговори, че минало времето да се съединяват нашите братя, защото въплощаващите духове - светлите, напредналите, са вече на земята родени, та сега, ако се съединим, то въплотеното ще бъде някой обикновен негодяй, а не светъл напреднал дух, който ще даде нещо на човечеството. Ще се обвържеш да служиш на нисш дух. След това трябваше да излезем от тамо. Еленка и Спиридонова решиха да отидат за вода и то през една голяма стръмнина, много голяма надолу. Пътеката е лъкатушна, за да се отиде на буйна бистра вода. Аз останах горе и започнах да скитам по едни стръмни скали. Качих се нейде на дърво голямо, обаче то било проядено, чурдисало в дънеря - клещица бе то - габрово. Тъкмо стъпих на него и ето то припращя и се залюля да пада и аз се хвърлих от него и можах да скоча на един голям блок камък.
След като се върнаха Еленка и Спиридонова, разказах им случката си, но като че това бе пред Учителя, Който ми каза, че на такива места трябва да се внимава много.
Отидох в канцеларията, запалих печката и се измих хубаво и свърших наряда си. Вчера получих от Георги Събев писмо, в което ме предупреждава, че се продава 150 кв. метра място на Изгрева, та да го купим, и сега си мисля, че много хубаво ще сторим това място да го вземем.
24.IV.1929 год., Сряда
До обед учих. След това отидох в Опака и поисках от Янко Сиврев 2000 лева, за да потегля за София и Годеч и с. Равна, където е сестрата Еленка учителка. Янко ми даде 2000 лева. Върнах се късно и си легнах. Първото посягане и пътуване, т. е. първият проект за отиване започна с благоприятно.
25.IV.1929., четвъртък
До обед не учих, а приключвах някои канцеларски работи. Потеглих си за село. Стигнах късно, къде 8 ч. Ходих у Рали Арнаудов. Отидох си, нахраних се и си легнах.
26.IV.[1929 год., петък]
Станах, приготвих се и потеглих за пощаджийската каруца, но той ме измамил, оставил ме. До Попово пеш отидох. На Бобчев, обущаря, турих едни токове гумени и със Сандю се видяхме, той ми даде още 3 абоната за „Водолей" и в 1 ч с бързия потеглих за София. Вечерта в 11 ч бяхме в София. Спах в учителския дом за 32 лв. Сутринта отидох у Георги Събев - у Савови, занесох им шише масло и нещо друго. Отидох след това на Изгрева, Говорих с Учителя, Когото намерих на чешмичката, подпираха бреговете, да не би водата да подкопае зидовете. Казах Му, че преднамерявам да отида при Еленка, Той одобри и, взимайки сбогом, каза ми да поздравя Еленка и потеглих към 12 ч. Отидох на Василовския хан, но билетите се бяха изпродали, та заедно с други търговци отидохме с такси чак към 5 ч за Годеч; за 2 часа стигнахме в Годеч. Хубави гледки се отварят на юг, запад и север от бързо пътуващия автомобил. Селата към Годеч са разпръснати и обземат широки площи, къщите са пръснати по хълмове и равнини, а носят все едно име на селото. В Годеч стигнах в 7 ч. Потеглих веднага за Туден, за дома на Анастас поп Христов, главен учител на селото. По пътя ме настигна една бабичка на име баба Тана. - „Ех, сине, къде тъй бързо пътуеш, закъде отиваш?" - „Отивам за Туден." Оказа се, че и тя е от това село. Докато стигнем, се стьмни, но тя ме хубаво напъти, така че не сбърках пътя, защото и това село обема много широка площ по околните бърда и склонове в предпланините на Западния Балкан; бабичката отиде съвсем по други хълмове от посоката, в която аз трябваше да отида. Очаквали ме с нетърпение. [Наде]ящият ме човек щом почука на вратника и ето, изскокна госпожата. И когато съселянинът им каза, че непознат човек им дири къщата, те извикаха, че очакват такъв и дотърча пъргавата госпожа и ме посрещна. Влязохме и ето и Еленка. Каква веселост, радост, че така стана, че се срещнахме. Дойде си и поп Христов. Понеже бях изморен, то в 11 ч и нещо поисках да си лягаме. Сутринта поп Христов и госпожата му отпътуваха за гара Драгоман, на учителска околийска дружествена конференция и те като съюзисти, понеже делегати ще се избират за лятната конференция, затова отидоха, а ние с Еленка след закуска потеглихме за Равна.
27.IV.1929год., събота
Описах го в по-първото описание.
28.IV.1929 год., неделя
Станахме от сън (заедно спах с Анастас поп Христов в Туден - Годечко). Еленка, госпожата и двете им деца спаха в друго едно легло - креват, но обратна посока. Поп Христов с госпожата отпътува, а ние с Еленка потеглихме за Равна, като се разговаряхме по важни въпроси из опитността си в живота. Все повече и повече се изкачвахме нагоре - бавно и се разговаряхме. Ето ни в селото. Разположено на източен склон, на високо бърдо, предпланина на Западния Балкан и недалеч е от него Петроханският проход. От селото се открива чудна гледка: на югоизток - Витоша, Рила, на запад - цял низ от планини на Западна България. Къщиците на селото са хубавички. Училището, където отседнахме, е същевременно и квартира на Еленка. Канцелария с източен прозорец - от него се вижда далеч на изток и югоизточните балкани от това място. Еленка тури да вари картофена супа. Приказвахме, хубави въпроси ни интересуваха. Стаята-канцелария и квартира на сестрата - е идеално почистена, легло с чисто, идеално бяла покривка, измазана хубаво с киреч. Покъщнината - провизии в уч. шкаф и всичко хубаво. Следобед отидохме над селото на така наречената височина „Добро-глед", откъдето се и откриват още по-чудни гледки на тоя западен български кът, „Добро-глед" - оправдава това си име. Сръбската граница е на час оттука. Води ме и в хубава, макар и частна дъбова гора, Кюдечер, където тя си ходела често. Там изядохме един хубав портокал, който аз носех от София. С особен усет в сърцето и душата бяхме през целия ден, но мен ми бе тежко малко, защото бях изморен. Към 5 ч се завърнахме в с. Туден, за да сготвим нещо, та кога си дойдат Поп Христови, да има вечеря. Вечерта им свирих с цигулката и пяхме „Кацнал бръмбар на трънка" и „Бялото кокиче". Легнахме пак къде 11 ч .
29.IV.1929., понеделник
Станахме. Ето, дъжд валяло през нощта, вали и сега. Обаче прекалено ще е да стоя, аз трябва да си ходя, защото съм на чужда къща. Еленка се приготви. Излязох да я изпратя донейде. Изпратих я до половината път. Кога се завърнах, заварих ги като закусват. Госпожата ме много задочно изгледа, като каза: „Защо се забавихте толкова?" Закусих и Поп Христов ми дадоха чадър, вземах и цигулката на Еленка и куфарчето си, и потеглих. Дъждът си ръмеше. Потеглих за гара Драгоман. Поп Христов ме изведе чак до шосето за Драгоман, откъдето аз вече не ще сбъркам пътя. Уного услужлив човек. Ази си пътувах по шосето, минавах през селата Каменица и още едно и след 3 ^ 4-часово пътуване навлязох в село Драгоман. Стигнах на гарата, влакът бе на гарата, но на ума ми даже не дойде да си взема билет или да бързам. Кога потегли влакът, мен ми дойде на ума да питам за София кога има влак. Чаках тамо цели 7 часа, мокър малко, цигулката, кутията - също. Краката, обущата, крачолите - само кал. Влязох в бюфета, пих два чая и стоях навън, като четох беседата „Как ти се отвориха очите"от 9 серия, 7 книжка. И що ли не мисли ми минаха през главата и радостно ми стана, задето останах на гарата да чакам толкова време. В 5 ч се качих на влака, обаче забравих чадъра на Поп Христов в бюфета. Вечерта спах у Савов на свободно легло.
30.IV.1929 год., вторник
Отидох след наряда - който направихме заедно в Стойнината стая с брат Савов. Чуден изгрев имаше. Чухме пожарникарския сигнал в момента на изгрева, а то горяло Народното събрание. Та след наряда отидох на Изгрева. До вечерта не можах да се срещна с Учителя, Той питал дали си е дошла Еленка. Спах на брат Стоицев в стаята - Пловдивските стаи.
Станахме рано. Има школа тая сутрин. Заучва се песента „Нева санзу". След школата аз потеглих за Василовския хан, за да посрещна Еленка. В 16 ч тя слезе. Отнесохме багажа й в Петковата бакалница и цял ден бяхме в града. Вечерта си отидохме на Изгрев, Учителят веднага дойде да види Еленка. Тя му изяви, че ще й увеличат персонала и че трябва да бъдем предвидливи и да се вземат мерки да отида аз в нейното село, за да се подвизаваме и да няма неприятности с чужди хора. Учителят каза, че работата остава Пеню да реши и да напусне Крепча. II: „да реши да дойде в Равна, и III: да се действува да стане преместването, но каза, че „от Пеню зависи". Стояхме с Еленка до късно, докъде 11 ^ 12 ч.
2.V.1929 год., четвъртък
Младите братя заедно с Учителя потеглиха за Витоша на екскурзия. Но понеже бях обещал на Еленка, че ще я съпроводя в града, за да си уреди сметките с една жена, от която има да дири известни суми, та не отидох на Витоша. Учителят през деня е питал няколко пъти за Еленка, защо не е дошла. Еленка намери на Савов слугиня - дъщерята на въпросната жена, която заведохме у Савов. Дойде с нази и Петър Арабаджиев, директорът на Осман-пазарската реалка. Еленка от Савови си ходи до Янкова и след дълго чакане, където беше и Никола Иванов, у Георгиеви, си потеглихме за Изгрева, след закупуване на продукти.
3.V.1929., петък, Изгрев
Станах от сън. Снощи стояхме с брат Петър Арабаджиев и Боян Боев заедно със сестрата Еленка в нейната барака. Брат Боев още с влизането си започна: „Поздравявам ви от бивака. Днес Учителят малко говори, но съдържателно, което отсега има практическо значение.
Ученикът трябва да не обвинява условията никога, защото, ако каже, че условията са виновни, то значи, че той е роб на условията, а условията са господари. Ако ли пък обвини хората, че те са виновни за неговото прегрешение или отклонение, то значи той е слуга на хората, а той от тях не трябва да зависи. Когато изпаднете в униние, във вътрешна борба, трябва да не казваме, че „аз ще се боря", но остави Бога да се бори вътре в тебе. Призови Него и работата ще се уреди. Победа та тогава е сигур[но] на твоя страна, а ако ли тебе си туряш, то ще бъдеш победен.
III. Понеже чешмичката на бивака е зацементирана и водата не се огрява от слънцето, то Учителят искал да пие вода от горе, от другия извор, който се огрява от слънцето. На тръгване, още следобед, Учителят предупредил, че точно в 5 ч с експрес ще отпътуваме за София. И действително, точно в 5 ч следобед, така, ама точно в 5 ч, завалява дъжд, който ги съпровожда, докато пристигнат на Изгрева.
IV. В разговор, при самия факт [на] някоя грешка, не обвинявай себе си и не се оправдавай с нищо, но кажи само така: „Аз дадох повод."
Тази сутрин имаха братята тема за: „До бай Шишко гостилничаря". Учителят дойде.
Поздравиха със: „Само светлият път на Мъдростта води към Истината, в Истината е скрит животът."
Размишление върху добрите придобивки.
4.V.1929 год., събота, Изгрев
Направихме наряда на Изгрева и с Петър ходихме в града за билет, но не продавали. Купихме козунаци и храна за 2 ^ 3 дни. Тая сутрин вземах стомните и отидох на чешмичката за вода. Тамо дойде и Учителят. На мене каза да нахвърлям големи и малки камъчета и заподир брега покрай купела -изворчето горното. И аз започнах да събирам и и хвърлям камъни. След това Учителят взема една кирка и отиде горе, на големия извор и почна да копае с кирката, да накопава чакъл за брега. И така копае с все сила, замахва като някой вещ работник по копачеството. Изпърво аз си помислих: защо Учителят ме накара да нареждам и подпирам брега, обаче като почнах да събирам камъните от водата и да ги хвърлям, дойде ми една мисъл - защото Учителят каза в петък сутринта: „Научете се да правите преводи на нещата и явленията." И сега, при влачащите се камъни от водата, аз ги вземам и турям в ред и порядък - брегът стана красив. От разхвърляните безразборно изоставени каменаци от водата, стана нещо красиво. Това ме наведе на мисълта, че така са и хората разхвърляни от водата на живота, но трябва мощните светли духове да им покажат пътя, да ги подредят, и тогава те ще образуват нещо красиво. Учителят с примера Си ме наведе на една мисъл, то е: Той всяка година поправя чешмичката, а хората все я развалят. Той се не отчайва, а все я поправя и още по-хубаво я направя. „Не е важно ще трае или не, но важното е ти да го направиш. Идеята се гледа и вътрешният подтик за нещо."
5.V.1929 год., неделя, Изгрев
Станахме на наряд.
В 10 ч - беседа. Чете се Добрата молитва. „Духът Божий". Учителят прочете 9 гл. от Матея и се спря на 9 стих: „И рече му: „Дойди след Мене", и той стана и отиде след Него."
Няма по-силно изречение от „Дойди след мене."
„Онзи, който е тръгнал по пътя на Истината, той всякога е щастлив."
„Светията вижда кой човек е в нужда и нему помага."
„Всички болести имат духовни причини."
„Божиите пътища са неузнаваеми."
„Човек трябва да и ма доверие в тези Божествени сили, които Бог е вложил в него."
„Христос вьзкресе, Истината донесе" - така трябва да се казва, а не „Христос възкресе- истина възкресе".
Сега Христос за едни е възкръснал, за други - не.
И много други хубави слова изговори Учителят на тоя ден първи на Великден.
Следобед ходихме в Народния театър аз, Еленка, Петър Арабаджиев и още двама наши. Вечерта -на опера: „Севилският бръснар" - комедия.
6.V.1929., понеделник, Изгрев
Станахме в 4 ч. Еленка дойде и ме раздигна тревожно, като ми каза, че Учителят заминали и братята, но аз й казах, че ето след няколко минути и аз съм готов. Потеглихме заедно след нея и си вървяхме бавно и разговаряхме. Чак при Симеоново стигнахме Дядо Благо. След това изминахме. Настигнахме Учителя и братята на бивака. Учителят си закусваше, също и пристигащите братя и сестри.
Мила, хубава картина. От разни страни се сбира народ. Любезните братя се разтичали, насъбрали дърва. Други кладат огньове и възваряват вода за братята и сестрите, за всекиго да има доволно, колкото иска. Отседнах при брата Боев. Сестра Витанова отрязала козунак носи. Георгьовците черпят с бонбони. Всеки гледа да ти даде нещичко. На обед се наредихме по нареждане от Учителя на голям кръг. След това Учителят даде гимнастически упражнения 4 -5 вида, които каза да се употребяват при новото възпитание - за учителите важно. След това Учителят покани: „Кой иска да направи една жертва?" Аз изявих желание. Накара ме да легна на земята, да се облегна, ръцете си турях под главата. Извика след това шестима братя, по трима от от едната страна, с по два пръста да ме дигнат във въздуха. Кога ме издигнаха и сложиха на земята, Учителят каза: „Ако имате силна мисъл, то ще го дигнете и ще го оставите във въздуха, без да го подпирате, и той ще стои, но се изисква хармонична мисъл - единомислие между всички, които го вдигат, и силни мисли," Този опит след това го правиха и сестри.
Гимнастически упражнения, дадени от Учителя:
1. I. Ръцете в рамената прегънати с пръстите и после се обтягат напред, като се произнася: „Слушам."
II. Произнася се: „Ставам."
Ш. Произнася се: „Здрав съм."
IV. Произнася се: „Силен съм."
Движат се живо в кръг, а после, по възможност - все по-силно.
2. Двете ръце горе. После встрани - долу и т. н. в кръг.
3. Слушането: С дясната ръка първо се повдига отпред до ухото на височина, после се обтяга встрани с дланта нагоре и после се туря, като че слушаш. Това се прави и с лявата. Това упражнение се повтаря много пъти.
4. Седнали с прострени крака. Ръцете се простират напред, да достигнат пръстите на краката. Повдигат се встрани на височина с рамото, сгъват се надолу, като птичка крилата си, като че нещо се взима с ръце под мишца и покрай раменете отпред, с пръстите нагоре, се издигат нагоре над главата с дланите напред и пак същото отначало.
„Скръбта е несвършена работа." „Мъчението - почване на една работа."
Всеки човек - една идея на Бога.
Не скърбете за неосъществимите идеи.
„Вам е нужно да разберете живота, а не да реализирате идеите си."
Душите, които се обичат и мразят, всякога се движат в един кръг. За обяснение Учителят нареди 3 братя и 3 сестри, като си опряха гърбовете и след това под команда тръгваме напред и се завъртаме в кръг, и се срещаме всеки с другаря си. Пак се обръщаме и опираме гърбовете и наново потегляме, и пак се срещаме. След това ни накара да се хванем и да се поразтърсим - това показва скарването в живота, след това се хващаме с десните ръце като за „здрасти" и се разминаваме и пак се срещаме.
„Бога никой нигде не Го е видял, но когато душите се обичат, Бог е между тях."
„Бог е съвършен в Своите прояви."
Когато двама души се мразят, то небето ги поставя в такова положение, щото единият непременно да има нужда от другия, за да се примирят.
Друго упражнение:
Наредени в кръг. Ръцете се поставят отпред с пръстите един срещу друг, с дланите надолу. Започва се крачка с десния крак, после левия: 2 ^ 3. Като ръцете при качването се отстраняват настрани обратно пак до 3. След това се почва пак да се брои до 4 и пак назад. После пак до 5 и обратно назад се повръщат. Крачките - и така до 10. Като все по едно се прибавя.
Други [упражнения]:
Ръцете встрани като крила, трептение като с криле и почва ситно тропане - движение напред няколко метра и после все с тропане ситно бързо пак назад - обратно значи и все ръцете трептят - това много пъти.
7.V.1929 год., вторник
Преди обед дадох пари на Петра да ни вземе билети за операта „Травиата", а за вечерта - за „Майстор Солней" от Ибсена. Следобед Еленка се среща с Учителя, Който разбрал, че тя ще ходи в града и я поощрил, като й казал: „Върви!" Понеже преглеждах цигулката й, за да открия причината на бръмченето, но не успях. Дойде Кръстю, също не успя. Закъсняхме за града. Потеглихме, но Еленка през всичкото време бягаше след мене, дотолкова, че вир вода бе станала, а че и ми се кара, защо съм закъснял, а аз рекох да се поизбръсна. Но успяхме и влязохме. С по 50 лева билети.
А „Травиата" заслужава да се види, защото е хубава по съдържание и смисъл, красива по стил и с превъзходна музика. Трагедията е покъртителна, а особно хубаво играеше актрисата Виолета Валери, играна от Е. Йовович.
Вечерта гледахме „Майстор Солней" от Ибсена, но я играха руска трупа, та нищо не разбрахме и в третото действие си отидохме - безцелно стоене. Като [се] завърнахме, приказвахме си с Еленка много, дойде и брат Боев. Сега видяхме колко е важно човек езици да знае и разбира.
Станах рано. Ходих на чешмичката за вода. След това - школа. Първо Добрата молитва. Размишление. Чете 5 гл. от Матея, 21. стих. Нито запалят свещ и я турят под шиника.
Съзнанието на съвременното човечество е дошло до една преходна точка. „ Чувствата - това са едно състоянише на млекопитающите." Мисълта - това е птица.
„В истинския живот трябва едно дълбоко преобразувание, ще знаеш, че живееш в разумен свят."
9.V.1929., четвъртък
Станах и набързо наметнат, дотичах да събудя Еленка. Учителят и някои от братята вече бяха до телта на пътеката, готови за път. Приготвихме се и потеглихме. Вървяхме си бавно и при Симеоново настигнахме Учителя. Оттамо нагоре Учителят говореше и наименуваше всяко място за почивки с име специално. Каза: Крива лъка, Зеленка, Тиганче [?], Крив-път, Безименна спирка, Почикягово и най-после бивака с името „Ел Шадай" - Място на Бога. Учителят каза, че ще има време да си направим по една баня с топла вода по един чайник. Братът Боев бе дошел нанапред и затоплил вода, така че Учителят взема дрехи и чайника и отиде да се облее и преоблече. Това стори и братът Боев. Бяхме тамо братът Ковачев -Стара Загора, Иванов - Варна, Добрев - Сливен, Дойнов, Дойнова, Янкова, Еленка, Мика Тодорова, брат Атанас и още някои. На обед, след като се чете молитва, събрахме се около Учителя. Пяхме „Благата песен". След туй - „Нева санзу" и „Давай, давай". Имаше размишление и после прочетохме всеки по един стих от Евангелието. Мен се падна да прочета 3 гл, от Лука, 26 стих: „А Нагей Маатов, а Маат Мататиев, а Мататия Семеиев, а Семей Йосифов, а Йосиф Юдин." А най-важното: на Учителя се падна 10 гл. от Йоана, 10 стих: „Крадецът дохожда само да открадне, да заколи и да погуби; Аз дойдох, за да имат живот, и да го имат изобилно."
След това правихме гимнастически упражнения и си потеглихме за града. Потеглиха си, а аз останах да мия чайника на Еленка. Тъкмо го измих, и ето Еленка иде, като мъмри чевръсто: „Абе, защо стоиш, абе, все терсене ходиш" и ред други. Учителят накарал всичките да разчистват пътя от малки и големи камъни, та като се разчистват камъните, така ще се разчистват мъчнотиите и пречките в живота ни. Та и ние с Еленка що камъни изпочистихме в бързината си. Кога стигнахме долу при Симеоново, ето, оказа се, че Учителят си забравил барометъра закачен на една трънка на бивака. Ази си дадох раницата на братята и се завтекох нагоре. За 28 минути отидох и се върнах, когато при обикновен ход бяха нужни 2 часа път. Кога се върнах, бях само вода - пот. Преоблякох се и ми наляха от Учителевия термос вода гореща, която изпих, защото започнах да кашлям от простиване на гърлото от силния бяг и дишането през устата. Еленка ми даде кърпата си и си огънах врата и Боев, Еленка и аз си потеглихме бавно за града, като се разговаряхме на разни теми.
10.V.1929., петък
Ходихме с Еленка у Янков, после във финансово управление и най-после за гардероба на Учителя, който се взема от Еленка. Изпоразсърдихме се с продавачите за лакомията им. Еленка се много разтревожи, понеже я оскърбих: едно - че не подбрала добър гардероб, друго - че той пукнат и че е много скъп и понеже тя е пазила в тайна, кога го избирала, то аз я оставих да се понатъкне на хора, да разбере, че са вълци. Та тя се съвсем събори от кахър, но й умина. Вечерта Учителят и тя дойдоха в нейната барака. Говорихме с Учителя по ред въпроси за моето преместване там - в Равна. Но Учителят не отсече, а каза: „Утре ще видим." Стояхме до късно.
11.V.1929 год., събота
Станахме и след наряда Учителят говори на едни ученички, че трябва рано да се става през май, защото въздействува много благотворно. Отидохме с Еленка и натоварихме гардероба и аз с файтона го докарах и предадох Учителю. Взема си сбогом и отидох да я изпратя за Годеч. На обед се нахранихме в Елени поляни. В 5 ч тя си потегли. Аз отидох у Гената Стоянова да видя Донка Радева. Поутеших я.
Това са спирките за почивка от с. Симеоново по пътеката по долината в посока „Ел Шадай" - Бивака. Всяка спирка има характерна обстановка и Учителят й дава съответно име. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев)
Вечерта Учителят ми каза, че въпросът за изместването е личен, трябва да наблюдавам себе си, да нямам никакви противоречия в себе си, само така да се реша да ида. Първом трябва да се попитам за Славата Божия ли е, после - за благото на моята душа ли е и за благото на цялото човечество ли е. А не да е за моето лично благо.
В 10 и 20 вечерта потеглих от София с бързия. Понеже бях изморен, то цяла нощ дрямах. В Попово бях в 8 ч сутр.
12.V.1929., неделя
Със Станю Цонев си отидох във Водица. Рали Петров даде 80 лева за „Житно зърно" и ги изпратих до Колю Нанков до „Оборище" № 24. Ходих при Ради на Иткоолу - болно бе тежко.
13.V.1929., понеделник
Станах в 4 ч. Препича. Приятна утрина вън бе небето. Слънцето изгря на Сопот. Приятно бе пътуването от прохладната утрина и хилядите песни на птичките. А тук, в Кеччънджията, от двете страни лилякът се синнало и аромат, благоухае. Децата отдалеч се завтекоха да ме поздравяват. Разпуснахме ги до събота по случай 1000-годишнината от Симеон и 50-годишнината от Освобождението на България от турците.
14.V.1929., вторник
Станах рано и потеглих за моя изгрев. Облачно бе, поваляваше. Но изгрев пак имаше. След това заваля дъжд и приятно ми бе. След наряда прочетох „Кога ражда'', 8 книжка от 11 серия. Но през деня ми бе тежко, като, че бях много изморен.
15.V.1929., сряда
Излязох още рано и след молитва, без да правя упражнения, започнах да пиша писмо на Еленка. До 8 ч го написах и слязох да го предам на общината. Писах нещо по отношение мъката ми по тоя край, че реших да се разделя вече с него. И интересния си сън от преди, и ред други хубави работи. През деня работих картичките на Цар Асеновските колеги и ученици. Вечерта занесох у Ангелови брашно за хляб. Свирих докъде 10 1/2 ч и си легнах.
16.V.1929 год., четвъртък
Станах рано. (Спомен „о",) Излязох горе. На молитва и упражненията бях добре. Трансформира се състоянието ми. Нещо на дълбока кашлица отвътре ме избива, като че ли коремът отвътре ме сърби. Но след упражненията се изхрачих с дебели храчки като че ли един голям товар се махна от мене.
След това четох I-та книжка от „Житно зърно":
I. „Първата буква в Божествената азбука";
II. Практически окултизъм. „Сегашната раса и новата";
Ш. „Слънцето на живота от из книгата „Рабби бен Аор" и Свещеното „Сега";
IV. „Из моите спомени в Комлиен" от Сидер;
V. „Чада Божии" от Мара Белчева.
След като се нахраних за сутрин и обед в 11 1/2, защото сега слязох от гората, то Енчо и Неджибаа се разговаряха за нещо си, а ето, на сестрата Станка майка й и още две Ковачевки дойдоха в училище. Дошли да търсят листа за буби. След като ги нагостих, те си отпътуваха, а аз започнах да се готвя за Цар-Асен.
Потеглих от Крепча в 5 и 25. Вървях много бавно и четох беседата „Умовете им" от 9-а серия 9. книжка. Цялата природа, приятната зеленина, буйната и приятна сега млада зеленина и чудните песни на птичките - всичко това ме радваше и задълбочаваше в прочетеното от Учителя: „Животът има временни и крайни цели. Това, което сега преживяваме, е временно." „Истинските празнични дни са идейни дни, в които човек се научава как да живее."
„Да познаваш и прилагаш Великия закон, който Бог е написал в твоята душа, това е идеалът, към който всеки съвременен човек трябва да се стреми."
„Докато човек дава ход на отрицателните сили вътре в себе си, дотогава и злото ще съществува извън и вътре в него. Давали ход само на положителните сили вътре в себе си, той ще вижда само проявата на доброто. Възприемем ли Божията Любов, ще възприемем и доброто."
Стигнах в Цар-Асен къде 7 ч. Намерих Цона и Стела заедно. Цона след малко си отиде, а ние останахме на разговор докъде 9 ч и повече.
Отидох да спя у бр. Ив. Петров и тамо спах.
17.[V.1929 год.], петък
Станах от сън у брата Иван Петров Иваницов - Цар-Асен (спомен от „о"). Направихме наряда. Дойде и дядо Недю, поплака си още с влизането, защото баба Недюйца си вече заминала. Говорихме по много въпроси. След това нахранихме се и вземах си апарата, портретите и тръгнах да ги разнеса по училището. Обядвах у Недялко Николов. Потеглих за Водица къде 1 ч. В 3 бях в прогимназията, фотографирах прогимназиалните ученици. Ходих у Петко Арабаджиев да фотографирам децата му и си отидох. Дъжд валя много добър и зарадва всичките хора, защото всички вече плачеха и се чудеха, че ще мрат гладни от суша.
18.V.[1929 год.], събота
Станах в 4 1/2 и потеглих за Крепча. Калта по Сопот ме много измъчваше. Но в гората приятно бе пътуването. Прох, ,да, птичи песни и благоухание от младата растителност и в Крепчанската ялия аромат от разцъфтялата се лилека. До обед учих 3 часа и следобед - още един във II отделение, за да ги позасиля, защото от 26 април не съм влизал в часове, понеже бях къде София.
До вечерта четох това, що пощата ми донесе. „Училищен преглед", „Училищна управа" и новоизпратеното ми списание „Бразди". Проявих стъклата. Петковото и Дядо Недювото не станали. Прах се до 11 ч и легнах, като се чувствувах много изморен.
Спомних си, че срещу събота съм сънувал сън, че сме с Тодорчо Стоименов негде си в планина ли, в София ли, в една коптора, изградена от пръти и измазана. Та аз си мечтаех да имам при братята на Изгрева една стаичка, а Тодорчо ми каза, че подофицерите, които са членове на „Родна защита", ще дойдат през юний и ще ни изгонят целия тамо лагер.
Разпуснахме децата за Коч-байрам до 25 включително - до идущата събота. 19.IV.1929год.
Станах къде 4 1/2. Нещо ми тежи, не ми се мърда, криво мие, спи ми се...
Направих наряда и гимнастиките, от които се посмени състоянието ми. Свирих след това „Отец Паисий", като цяла сутрин душата ми пее и седнах да напиша това.
Лотарийните билети № 107 139, 107 140 са вземати от Попово на съюзния празник. А от Петя Стефанова от Ковачевец вземах лотарийния билет 142 923.
20.V.1929 год.
Станах от сън и се изкачих на височината горе на изгрева си. Колко приятно бе всичко! Небето ясно. Птичките пееха омайно с хиляди чудновати гласове, на които и най-хубавият човешки концерт не може да даде имитация. От всичко лъхаше живот, младост, освежително благоухание. Човек се чувствува в дома си, в дома на Отца си, където всичко е в ред и порядък, и от микроба до човека, във всичко кипи буен живот. Май, велик е Май и омайва със своя изблик. Молих се, правих ред гимнастически упражнения и след това четох 2 брой на „Житно зърно" до 11 ч и слязох.
Турците имаха байрам. Гледах гьореш. Не ми харесва това състезание.
Вечерта ходих да си отскубя чесън от Ангелови и тамо вечерях.
*алия -тучна местност, с много растителност. (Бел, на съставителя Вергилий Кръстев)
21.V.1929 год., вторник
Станах и започнах да се готвя за Попово. Измих, избръснах се и приготвих това-онова и хайде. Но прочетох от Ш серия това, което Небето ми даде: стр. 29 из беседата „Раждането".
„Трябва да се застъпвате за Господа и да кажете: „Ще живея с Господа; живее ли Той, и аз ще живея; умре ли, и аз ще умра."
И както след тия страдания Христос възкръсна, и вие ще възкръснете - ще научите закона на безсмъртието.
Има хора, които са близо при възкресението; апостолите са възкръснали и работят на земята. Ще кажете: „Защо не ги виждаме?" Възкръсналият възкръсналия може да види, както музикантът музиканта може да разбере и т. н.
Трябва да имате тази способност да разбирате, и затова именно стоите на земята.
И тъй, Христос се яви сега, Той живее, Той е между вас, Той работи, работи във всинца ви. И туй, което хората наричат „възкресение", то е раждане: тъй наричат в християнството възкресението - ще излезе из гроба. Вие всинца за мен сте гробове - някои по-големи, някои по-малки.
Питате: „Кога ще възкръснем?" Днес можете да възкръснете, но надгробните ви камъни са много тежки. Трябва да слезе някой ангел да ги отмахне.
Под думата „възкресение" разбирам борбата и победата на едно дете върху смъртта.
И затова се ражда човек - да се бори и победи смъртта. Когато победите смъртта, ще дойде денят на възкресението.
Христос е дошъл да покаже, че трябва да се борим със смъртта, да я победим и да възкръснем. Това означава рождението."
Потеглих след това за Попово. Из пътя се движих бавно и четох резюмето „Каквото вържете", а такива хубави мисли има, чедо Попово препрочитах и се радвах на всичко. Вечерта със Сандю отидох в Паламарци, където се срещнахме с Тончо Тужаров, Васил Острев, Раднев, Сапунджиев, Мисирджиев и някои учителки само видях. Вечерта пристигнах у Сандюви. Разговаряхме се по важни въпроси из Учителевите беседи.
22.V.1929 год., с. Паламарци
Станахме от сън. Измих се и след това четох из Ш серия нещо, слуша и Сандю из беседата „Солта". За храната, въздуха, водата и т. н. и после „Справяне с мъчнотиите"- резюме на специалния клас. Нахранихме се със Сандю и той потегли за Попово, а аз - за прогимназията. Тамо присъствувах на урок по пеене при Поп-Маринова. На обед обядвахме у Васил Острев заедно с Раднев. Потеглих си за Крепча през Опака, Четох из Опаченските участъци резюмето „Свещената връзка" и 8 глава от Посланието към Римляните - и то е отлично по форма, съдържание и смисъл. Вечерта се отбих у Недю Христов; за първи път Недю ми откри, че той желае да говори по въпроси из хубавото в живота, върху окултизма, и разменихме хубави мисли за Учителя и същността на Учението Му и хорската мълва по него вследствие попските клюки. Видях се тамо с Янко и Стефанка, без да се отбивам, и потеглих за Крепча.
Кирушка решила днес вече да се сгоди за Стою Атанасов.
Като пристигнах в 10 ч, запалих примуса, за да стопля вода, и проявих 3 стъкла и в 11 и половина, след като се изкъпах и преоблякох, си легнах.
23.V.1929 год., Крепча
Събудих се, като слънцето вече тъкмо на изгрев. Тежко ми бе, че не станах навреме и не си бях доспал. Донесоха ми пощата, дойде окръжно, с което се съобщава, че на 6 юний свършваме учебните занятия, а на 9 - утра. Ходих за лапад и си сварих манджа за обед. Свирих и след това започнах да чета резюмето „Добрата почва" от 3.Ш.1929 год., неделна беседа, Изгрева. Прочетох го уж бавно, за да отпечатам всяка жива мисъл в паметта си, но тежко ми бе, мен ми се приспиваше и пак [се] пробуждах и дочетох, но нищо не запомних. Нахраних се и след това легнах да си отспя. Спал съм с промеждутъци 3 ^ 4 часа, като ставах да промивам - избанвам копиращите се картичка на Санду и паламарските учители. Към 4 ч наново започнах да чета горното резюме, вече с ясна памет и отпочиналост. Водих си и бележки. Четох след това вестник „Живот".
24.V.1929 год., Св. Кирил и Методий
Станах от сън. Ето, хубаво се разсъмнало. Вземах вестниците „Живот", евангелието, тефтеря и Ш серия, балтоня, цигулката и потеглих за гората - изгрева си. Излязох и ето, слънцето изгря. Всичко бе тъй тихо, тъй тихо. Нито лист да трепне, тук-таме се чуваше птича песен, не е като други сутрини - в хорови птичи песни и ветренен полъх. Мен не съвсем ми бе весело. И аз чувствувах нещо тъжничко. След молитва и гимнастическите упражнения - свирих и почнах да чета от Евангелието II послание към Коринтяните, 7 глава, 149, стих, от Ш серия. След това намерих в гората хубаво място за слънчева баня и се преместих. Небето бе ясно, времето тихо. Съблякох се съвсем гол. Много приятно ми бе, като ме печеше хубавото слънце. Чувствувах особно състояние като че ли бях в баня, потънал съвсем във водните вълни, от които се чувствуваше особна приятност. Докъде 12 ч на обед стоях все гол. Затряска и загърмя далеч на изток за дъжд. Веднага се организираха облаци и заваля на изток и облакът се напъти към Крепча. След малко заваля силен дъжд и град и то само в горнята махала. В долната махала нема дъжд, облакът се понесе към Горско-Абланово. Вечерта бях отишъл при Сандю. Тамо ни завариха хора, мъже и 2 жени, които закъснели в Крепчанската мера и ги завалява дъжд, се отбиват да пренощуват у Сандюви или другаде. Човекът е Петър Събков заедно с жена и дъщеря си - жена около 30-годишна, разоставена с мъжа си, понеже отишъл 7 години в Румъния, оженил се тамо и не се обръща и досега към нея. Имала момиченце, 6-годишно вече. Стояла вече 4 години слугиня из Русе и сега си дошла с цел може би да се омъжи и да си отпочине, както си и каза. Жена много приказлива и общителна. По снага висока, пълна повечко, отколкото трябва, човек, в който животното зове, очите мамят. Бащата и майката заспаха, а тя, легнала, продължаваше още цели часове да разправя ред историии за живота си и изобщо за себе си.
Целият гръб пламна в огън, след като слязох днес от гората и се изкъпах. Слънцето ме изгорило. Вечерта не можах да спя, едно - от болящия ме гръб, а друго - от разговарящата се жена.
25.V.1929., събота
Станахме, като завика ходжата на минарето. Измиха се гостите и потеглиха за Горско-Абланово, а аз останах да си свърша утринния наряд. По обед, след като се нахраних, и то даже не ядох, защото сутрешната попара ми държи ситост, потеглих къде 1 ч за Опака. Чак къде Опаченската пътека срещнах Добря пощаджията и ми предаде препоръчано писмо от сестрата Еленка, в което ми пише, че се наскърбила много от това, задето съм й писал, че не ми се отделя от Крепча, и ред още много важни неща. Стигнах при Стефанкини, у която ме чакаше Янко. Влязох за няколко минута и потеглихме с Янко за Сптахлар, Минахме през Зариево. Хубаво село с добър театрален салон, училища подредени. А селото е много добро по местоположение. Запознах се с някой си Ангел, учител редовен от Аятлар, и госпожица Душка от Шумен; там бе и Деспа Георгиева и Моню Петров. Направих им 2 снимки, в едната съм и аз. След това отидохме в с. Кечелер у Йорданка Бонева и Стефанка Дончева само на пътя срещнахме и по тъмно се разделихме. В 10 ч, късно, стигнахме в Спахлар у Янкови. Бяха заспали домашните му, но станаха и опържиха яйца и вечеряхме, та си легнахме.
Сънувал съм, че се качвам по една църква, където щях да падна уж и жив нямаше да остана.
26.V.1929., неделя
Станах и започнах да чета нещо, после дойде Янко и аз бях принуден да не чета резюмето, което бях започнал да чета.
Излязохме да обиколим селото, но ето, намерихме се с г-н Савов и го отведохме до Филбегер. После с Янко се върнахме в Спахлар. Вземахме си багажа и потеглихме за Ярдъм. Тамо ходихме у Люба
Пенева и още един колега. Направихме и в Ярдъм 2 снимки. Вечерта преспахме у Социна, като аз спах у Мишо Михайлов.
27.V.1929 год., понеделник.
Станахме и си дойдохме.
Изпратих на Еленка едно надве-натри писано писмо, нямаше време. По обед получихме писмо от Еленка, което закъсняло около 11 дни.
28.V.1929 год., вторник
Станах и ходих на изгрева; ръмеше дъждец, но не опасен. Четох тамо и си дойдох после.
Бях започнал да пиша писмо на Сестрата Еленка с молив, обаче заръмя дъжд и подмокри хартията, та даже се поизцапа, и се принудих да сляза в училището и тамо да продължа, но много хора ме безпокоят с искането на децата си да им помагам в работата, та не можах да пиша и писмо. През деня работих картички за Ярдъм и Водишката прогимназия и други някои. Към обед ми се искаше да продължа писмото си, но не успях. Вечерта Атимина дойде при мен да се изповяда, какво, че в качеството си на свидетел по злоупотребени пари от Мустафа Хасанджик с фалшиви документи, то Мустафа Ибр, Хасанджик го съветва да се съгласи, че той вземал пари и че те са купили дирек за някакъв си трон [?] и ред други. Аз го посъветвах да говори истината. Легнах след 10 ч. Този ден, в бързането си за изгрева, сутринта не си бях умил лицето.
29.V.1929., сряда
Станах рано и хайде в гората заедно с мастило, перо и хартия. След молитва, без да правя упражненията, започнах да пиша на Еленка. Бях радостен в душата си. Отново почна да ръми дъждец, обаче аз си бях вземал платнището и го метнах на колибата отгоре и започнах под него да пиша надълго и широко за ред състояния, като за изходна точка бях вземал нещо из Ш серия върху „Раждането" на страница 21, в смисъл, тъй както жена кога ражда, е в мъка и за да се роди една Божествена идея, то човек претърпява известни страдания. Писах надълго и широко. Радвах се, че пиша това писмо, но се двоумях дали ще я завари, понеже тя по-рано ще свърши учебната година и веднага ще отпътува за София.
Писах й, че аз непременно ще отида тамо и да не се безпокои. Слязох след завършването му и бързах да не пропусна пощата. Запечатах го с червен восък и изпратих на общината. Изпратих до Депа Георгиева 15 картички по 8 лева, до Васил Острев в Паламарци - 7 и до Сандю в Попово - 5. Тоя ден съм в почивка 48 часа. Започнах днес пак да приготвям картички за поръчки, копирането ставаше бавно, понеже небето бе шарено облачно. Следобед, тъкмо изкарвах часовете, ето, Янко Ив. Сиврев иде. Съобщи ми, че Стефанка Пенева, Димитър - Опаченския турски колега, и Марийка Иванова чакали горе при монастирчето за нази, да излезем. Приготвих се и потеглихме с Янко, като занесох едно кило мляко, една консерва пържени патладжани и малко вече захванал да мухлясва хляб, защото нямах други. Аз въпреки че бях в почивка - трябваше да наруша, защото да не ям, пред компанията ще обърна внимание, което си няма смисъл и недобри последствия. После направихме 4 снимки. Децата донесли една дълга сълба и се качихме в монастирчето, като и Стефанка, и Марийка се качиха в южната стая, а в източната Марийка не се качи. След това им свирих с цигулката песничката „Ратайче" и те пяха, за да я заучат. Дойдохме в училището, направихме по един чай, свирихме, пяхме и те към 10 ч си отидоха, а аз започнах да проявявам стъклата. Четох и писах нещо в тефтеря от Ш серия и си легнах чак в 12 ч.
сълба - диал. стълба, (бел, М. И.) ^ зарар (тур.) - щета. {Бел, М.И.}
30.май 1929 год., четвъртък
Станах от сън. Донесох една стомна вода, измих се и в канцеларията направих наряда. След това четох нещо из трета серия. Ходих на общината и от тамо ходих на оглед комисия по определяне зарари Писах протоколите. Получих писмо, с което Любленската колегия ме кани да отида на разходка в Басаново, те ме чакат с децата си. Обещах, но понеже миналата нощ Опаченските ме забавиха много със
стоянето си, а след излизането проявявах снимките до 12 ч и не си бях доспал, та ми тежеше. Следобед, понеже бях в почивка, легнах и спах до 4 ч. Станах и с цигулката потеглих за Басаново, но тамо срещнах турчин, който ми съобщи, че учителите заминали вече за Люблен. Дадох цигулката си на непознатия турчин, за да я предаде на общината в Крепча, и потеглих за Опака. У Стефанкини заварих господин Савов заедно с още някои. Говорихме нещо по Кирушкина годеж за Стою, и тя беше тамо. След това господин Савов и Ефтим отидоха в училището да си гледат работата, а аз, Митю, Недю и Янко отпътувахме за Цветини, защото тя е знаела песента „Ратайче", за да ми я изпее, понеже господин Савов схваща, че има една грешка в пеенето, но той не може да ми я каже коя е. А Раднев така ми я е предал. Ходихме у Георги Цонев, защото Цвета тамо я заварихме. Като се върнахме, отбихме се у Стефанкини. След това аз тръгнах да си ходя, но от пътя ме върнаха Янко, Митю и Стефанка. Останах на вечеря. Присъствуваха Коцето, госпожата му, Марийка Ив., Митю, Янко, Стефанка. Говорихме, пяхме и в 12 ч си потеглих за Крепча, като ги поразсърдих, защото не останах да спя у Янкови или Митюви. Дойдох си в 1 ч и легнах къде 2 ч, защото топлих вода, за да се измия.
31.май 1929 год., петък
Станах. Слънцето тъкмо изгряло вече. На утринната бях в стаята си. Заприготвяхсе, за господин Славов. Готвих лападена чорба, сютляш, след това дойде и господин Славов към 11 1/2 ч. Той пожела и сварих ошав, но за обед не се успя, а остана за вечеря. Господин Славов щеше да отпътува към вечеря за Юрендик, но остави за сутринта. Говорихме за Кирушка и годежа й за Стою, че тя не е съгласна и съгласна и сама е неопределена, но хей-така, жени се да е оженена. Даже казвала, че да би имало как, би развърнала, но не можела вече да се отърве, защото ще я заплашват после и ред неприятности. А вчера как миловидно отправяше поглед към мен и ме пита защо не съм отишъл на годежа й и ред др.
А за Стефанка и Янко говорихме, че Янко си е груб материалист - грубиянин, който знае само шеги, а нещо друго - нищо. Стефанка казала, че Янко вече й предлагал, но тя се чудела още. Но тя не разбира, че Янко само я използува за дружина и общене, а всъщност той не ще я вземе. Добро момиче, но до крайност наивно, което диагноза на болестта си не може да определи.
След това се разсъблече господин Савов, изми се хубаво и легна да си поспи. Чете вестници и „Свободно възпитание" и остана да спи в Крепча. Говорихме по много въпроси. Той си разправи историята на баща си, на дядо си, на сина си. За жените изобщо, че са жени слабохарактерни и податливи и ред др.
1 юний 1929год.
Станах къде къде 6 ч от сън. Измих се хубаво и закусихме. След това изпратих господин Славов до Бош-пунар [бунар] към Юренджик и се върнах. Не влязох на занятия, а попълвах таблиците.
На обед получих от Стиляна Русева картичка и писмо от Никола Ст. Мисирджиев. Николовият адрес е: Nikola Stoianoff, Missirdjieff, Calle "Inglotera" 251, Villa del Serro Montediolle, R del Uruguay.
Искаше ми се да си отида, но пък канцеларската работа ме спираше. Д. Лазаровски ме изнасилва да си ходим. Най-после съгласих се и потеглихме. Времето бе облачно и се готвеше да вали. Вчера също валя. От някъде нагоре започна да вали издребно. Пътувахме за Дядови Ганчови. Разговорихме се из пътя за господин Дънова и учението изобщо. При края на селото се разделихме. Аз отидох у Дядови Ганчови. Заварих Цветанка разперена, тъкмо ще си мие главата. Марийка, баба Ганчовица. Отбих се да си взема бродираната рубашка, която Цветанка ми уши. Говорихме вечерта повече от час със сетрата Гена -майката на Цветанка, която е много в тежко положение по отношение децата си, които са тръгнали по пътя на света и си чупят главите. Тя каза, че всички да я оставят, то тя не ще се откаже. Нещо по отношение, че тя не чете, аз я успокоих, че тя чете практически в живота, а ние - теоретически от книгите. Тя опитва, а ние учим сега теорията. Легнах и спах много дълбоко.
2.VI.1929 год., с. Ковачевец
Станах на присъмване. Изчистих си обущата с четката, която ми даде Марийка. Измих се и след молитва [се] приготвих за път. Дойде Цветанка и донесе рубашката. Броих й за нея и за долните гащи 140 лева за работата и през сестра си отидох във Водица. У дома бе кака, батю, Иван. Нахранихме се и аз излязох към общината. Тамо избрахме комисия по определяне данък сградите, за Попово и двама души за разделяне селото на критерий по нивята и на 25 души по един за класиране на самите ниви. Ходих у Рали Петров. Там бе и Колю Иванов Стоянов. Говорихме дълго. Излязох и се срещнах при общината със свяка Събя. Той ми каза, че Георги да прави, да струва, да забогатее, да се жени за богаташка, да не очаква от дома си, защото той (Георги) писал да му изпратят 10 000 лева, за да си купи място за къща. След това отидох у тях. Батю Пеню ми се изплака, че го поставят на деликатно положение, защото братята му са с образование, а той - без. Работи, а един ден братята братски ще делят, каквото закрепи до смъртта на баща си. Значи, братята му да му определят ще ли му оставят нещо.
Храних се за обед у тях. Отидох си и с апарата отидох у Рали Петров и фотографирах дядото на Гроздана. Говорихме, че Слав, инспекторът, когато аз съм отишъл в София, в Попово той се присмял, че аз съм отишъл при белите сестри и др, подобни. От сутринта времето бе облачно, а следобед - ясно и хубаво. Вечерта след заспиване станах и за малко „о".
3.VI.1929 год., понеделник
Станах и се приготвих за Крепча. Добри Бобев ме срещна на вратничката и ми се оплака, че кончето му било болно. Прегледах го и той замина за доктора. Аз пътувах бавно. Небето на изток бе примреженос тъмни облаци, затова изгрев не видях. Тези дни, тази седмица изпитвам известна мъка. Скука ми е нещо. Не съм спокоен. Изпитвам известна празнота. Не мога да се възрадвам ей-тьй, както аз искам. Раздвоение в мен и то защо? - защото си мисля на какъв край ще я докарам, като се сбера с Еленка. Дали бих устоял Иосифски на поста си - брат истински, любящ я да бъда вечно, или нещо друго се крие в събирането ни. Дали с това изместване върша волятга Божия. Дали с изместването ми няма като Йона да бягам оттамо, където Бог ме е поставил. Учителят предостави аз, каквото реша, всичко „да бъде за славата Божия". Без вътрешно раздвоение. Аз се чудя това мое раздвоение на какво се дължи. Дали е глас Божий, който вика: „Иди!" - и защо се задава този въпрос? Така си мисля, и все си мисля - и моля Бога да ми освети пътя за най-правилното разрешение на тая задача. Да я разреша по Божествено, а не по човешки. Защото, досега всичкият ми минал живот е бил ръководен от Бога - с Божий пръст ми е показвано какво да правя, а не аз каквото съм мислил.
И аз ще работя за най-правилното разрешение на тая задача. Аз виждам, че близки и познати ще ме упрекнат много, задето не искам да си отида във Водица или да остана в Крепча, но нека стане така, както Най-Великият ни ръководител - Бог, нареди. Аз искам да изпълня Неговата свята воля. Влизам в час.
Часът е 12 1/2. На втория час, къде 10 1/2, усетих силно напрежение „о" и след това въпреки това в мен се усети един изблик на радост и веселост. Нахраних се в 12 ч и сега, вече 12 1/2, свирих някои песни из песнарката. Като че имаше нещо много хубаво да получа. Като че очаквам нещо много ценно. Като че далеч от мен става, гласи се нещо хубаво и аз долавям вълните на това добро. Мисълта ми е за изгрева, и като че сестрата Еленка е вече днес тамо и се готви и стана нещо за мен самия. Очаквам.
Часът е 1 без 20. Донесоха ми пощата. Нищо особно.
4.VI. 1929 год., вторник
Наряда свърших в стаята. След това четох из Ш серия 163 страница. Учителите отидоха на разходка с децата, а аз останах да работя канцеларска работа. Започнах да копирам за Опаченската колегия картички. По обед, след храна, и след като ходих в Яндол да тъкмя Маджир Асана и Ангела за нивите, тъкмо мислях да си поспя и ето, дойдоха Иван Бонев, Стефан Друмев и Христо Бачоваров от Люблен. Дойдоха и деца, пратеници на Гарчиновската колегия, да ме видят тука ли съм, че да дойдат с децата си. Но отпосле отказаха да сторят това и ми се поразсърдили, задето аз отказах да отида при тях. Ходихме след това по монастирчето, само че след като бе пристигнал Асен Кръстев и Иван Сиврев от Горско-Абланово. Качихме се при монастирчето. Направихме една снимка обща и после Иван Сиврев фотографирах, Христо Бачоваров и меня си - поотделно. Вечерта ги проявих. Хранихме се всички колеги заедно, свирих им. Пяхме и Асен и Сиврев си отидоха, а Любленските останаха да пренощуват при мен. Легнахме в 12 ч.
Станахме, след като слънцето бе изгряло. Измихме се и ази, без да затопля млякото, изпратих хората си без закуска, за което имах вътрешно противоречие. Нагости си гостите тогава ги отпрати.
Вземах апарата и отидох да правя снимка на Ангела и Салян Юсеина, но не стана, понеже не бяха готови. Иска ми се да отпътувам за Церовец, за да си взема сумите, които Пеню - учителят, ми дължи. Потеглих къде 10 и в 11 без 20 бях в Гърчиново. Направих снимки на учениците заедно, на всяка учителка по 2 отделения. Потеглих след това за Церовец. В 12 и 20 в Церовец бях у Пенюви. Приготвиха ми нещо за обед. Говорихме по разни въпроси. Понеже бяха скарани Пеню и госпожата му с Ружа Енчева, то отидох у Ружа Енчева да занеса и ней снимките, които миналата година правихме тук, в Крепча, Пеню не досъбрал парите, които му предоставих да събере. Така че 80 лева остава да събира. След като говорихме по ред въпроси, вземах си сбогом и потеглих за Гърчиново. Чакаха ме Надежда и Павлина, откъдето отидохме в Горско-Абланово. Отидохме у Калинкини. Тамо бяха Васил, районният турски учител, госпожата на Асен, сестрата на Калинка от Шумен, с детето си дошла. Вечерта дойдоха зъболекарят К. Мянков заедно с жена си. Вечерята бе с много и много прибавки и добавки със сладките му и десертите му. Калинка е човек само на благоутробието, затова и пищна храна е приготвила. Вечерта не бях разположен, защото хора все от това село, дойдоха и комисията по оземляването на бедните и то двама души с грамофона си. Свириха до 1 ч. Мен много ми се спеше. Особено, един изказа някакво си вътрешно презрение към вегетарианците, та и не може човек да се справи с подобни хора, но моя вина. Защо аз обещах на Собаджиева да ги заведа в Горско-Абланово. Трябваше да не се съглася на поканата им. А аз -мекушав, те поканиха, аз отказах, но при настойчивото искане се съгласих да ги придружа. По вечерта нещо особно не се говори. Освен скрити вълчи погледи, особено по външно красивата Меркурианка - сестрата на Калинка, която, въпреки че възрастничка, изглеждаше жива като дете и младолика като 20-годишно момиче, даже нещо по-млада. И тя майсторски се подмазва и флиртува, като си познава и признава, че я задирят. Гледаха по карти. Най-после, след 1 ч отидохме с Васил да пренощуваме у тях.
6.VI.1929 год., четвъртък
Станахме къде 5 1/2 ч. Измихме се и отпътувахме у Калинкини. Те спяха. Разбудихме ги и станаха. Измиха се и закусихме със сирене, мляко, хляб, бисквити. След това им гледах на ръката. Направих им снимка и потеглихме за Гърчиново. Из пътя пяхме „Ний сме славейчета горски". Разделихме се при „Кавак-дермен". В училището колегите бяха влезли в час и изпитваха за изпити. Децата наизлязоха, щом ме видяха, че пристигам. Аз уреждах нещо из ведомостите на заплатите на учителите. Раздадоха се свидетелствата на учениците. Строиха се по отделения, вънка пяха „Амин" и след това изпяха няколко турски песни и после български и всички вземаха сбогом „здрасти" с мен и си разотидоха по домовете. Аз след това се пообядвах и легнах да спя. Спал съм къде 4 часа. Дойде от Гърчиново ученик с писмо от учителките, които ми съобщават колко картички да им изработя. Проявих след това в мазата снимките и стоплих вода, та се изкъпах.
Започна ситен дъждец да вали следобед. Освежи се въздухът. Духом чувствувам нещо тежко, защото се тревожех за Еленка как е и защо не ми е писала нищо. Пощата вчера нищо ми не донесъл. Чудя се как да постъпя със заминаването си за София. Но все очаквам Еленка да каже как да направя. Ето, днес не съм чел нищо от III серия, ни от Евангелието. А трябва да се учи и прилага това, което ни дава Учителят, защото без духовна храна, без Бога пуст е животът и празнота усеща човек в душата си. Свирих нещо с цигулката. Павлина ми повърна нотите. Сега е вече 3 ч. Дъжд не вали, но е облачно. Умът и сърцето ми се въздигат към Бога и искам да попълня празнотата, която душата ми гнети. И все, да остана тук, у дома това лято, на домашни и познати ще е добре, но на мен не ще е добре. Аз трябва да замина за София и тамо да бъда при братята, при Учителя всеки ден по нещо ново да получавам, защото каква полза да ходя тук ей-тъй, както вчера и днес из света да те отрупват с ред мисли и недобри пожелания. Там, където има думи на живот, тамо е нашето жилище, там е нашият дом. Които слушат Словото Божие и го изпълняват, те са ми братя, сестри и майка тука в живота, и таило при тях да бъда аз и тамо да дружа и работя.
Работих картички на Гърчиновци и Горско-Аблановци. Следобед за пръв път вземах колелото на Димитър Лазароаски и отидох до Опака и обратно. Само вода бях станал от пот и цялото ми тяло трепереше. Дойдоха Асен и Ив. Сиврев от Горско[-Абланово] за заплата в Опака и заедно се върнахме. Вечерня закуска направихме заедно и те си отидоха. Дойде и Боню Кънев, който бе ходил в Попово.
8.VI.1929 год., събота, с. Крепча
Работих годишния рапорт. От 11 ч до 1 ч спах. Ходих за пощата, няма писмо от Еленка, за каквото с нетърпение очаквах. Вечерта работих до късно отчетите и сведенията.
9.VI.1929 год., неделя
Станах, но много ми е изморено от това, дето яздих колелото до Опака. След наряда се готвих за писане таблиците и рапортите и сведенията. До обед ги довърших съвсем. Каня се да пътувам за Цар-Асен, Водица и после Попово и обратно тук.
Турил бях раницата, излязох да заключа, но се повърнах с жажда да прочета новодошлата беседа, „Глас в пустинята".
„Любовта е път към вечно тържество, но за да не злоупотреби човек с нея, преди всичко той трябва да мине по пътя на скърбите и страданията."
Часът е 2, потеглям за Цар-Асен. Вървях бързо, особено до Юренджик, понеже изпитвах особена лекота, пъргавост и простор на духа. Времето бе извънредно топло. Ризата се измокри, даже раницата се измокри на гърба ми и се понакваси хлябът. При Цар-Асеновската чешма седнах да се нахраня и хвърлих мократа риза да съхне. Ядох чесън и хляб, мокрен с вода. В Цар-Асен не намерих Цона и Стела Атанасова. Отишли за заплата в Ковачевец. Ходих у Недялкови. И отбих се у сеутрата Неда и след като й дадох 9 серия до 10 книжка - 6, 7, 8, 9 и 10, отидох си за Водица по яйкънския път и през курията. Срещнах Стела, Цона, попа Цар-Асеновския, попадията и Хаджията и Хаджий-ката ги изпращат накрай селото. Като се заприказвахме, попът ми извести с известна насмешка един вид, че най-големият организатор на Дъновистите из Търновска околия се самообесил в Боровата гора в София и сега Варненска поща щяла да почне да му издава, печата, писмата. Говори след това, че се бил срещал с Господин Дънова, че той бил ловък, не искал да спори никак и хитро се откачал и отклонавал от спорове и ред други подобни. Говори с такава надутост и гордост като че оборил Дъновото учение, и Дъновизмът е нищо за него, освен хора блудници и развалени типове. И каза, че започва да печати статии против Дънова, като вече се снабдил с 8 серии от Неговите беседи и с факти и цитати из беседите щял да излезе. И този поп, млад гордьо, говори надуто, иска да изпъкне, като млад интелигент, изпъкващ дърдорко, обича да говори, но не толкова насаме, отколкото на всеослушание, пред хора иска да говори, за да оценят хората, и като говори пред тях, не оставя от да ги запита: „Ама не е ли тъй, както говоря?" Разделихме се, като аз му казах, че все ще се срещнем и ще говорим, а той си и каза, че трябва да има и слушатели. Но мъка изпитвах, че го не срязах още при първите му думи, какво, че започва с критика, с думите, какво че Господин Дънов бил развален елемент. Даже аз долових, че той си служи с лъжа. Каза, какво, че лятос Русева била при Учителя, когато той бил ходил при него, а всъщност Русева Стиляна лятос никога не е ходила при Учителя, защото тя самата не е и в братството засега, камо ли е [била] при Него. Каза, че с Ковачевския поп били си приказвали и той по-рано пред мен го обвинил, но сега си дръпва думата назад, защото Ковачевският му казал, че когато той отишел у Дядови Ганчо Цокев, то аз и Русева сме излезли из една плевня, „дето сме се били скрили двамата" и това го изрече с особен тон с присмех и изгледа присъствуващите, с цел да потвърди, че той има факти, че Дъновистите са развратници; и след това, аз съм бил спорил с него поп много неверни работи и т. н.
Трябваше още от тия му подчертани думи да го отрежа и му подчертая, че той лъже и говори, без да познава и да е проверил това, което Ковачевският поп му казал и т. н.
Разделихме се. Мъка изпълни душата ми за тия тесногръди попове. Те, водителите на духовно гладния и жаден народ български, нямат храна и пития да задоволят народа, отиват и му говорят какво нещо била сектата на Дънова, четат му беседите, не виждат хубавите и прехубавите мисли на Учителя, и четат, но очилата им изглежда са многоцветни, та всичко боядисват на попско и лошо. Що бисери и скъпоценности прескачат, за да се домогнат и намерят някое изречение, пък да го отделят от предшествуващите обяснения и следващите го примери и след като го украсят с техни епитети и мръсотиии, говорят на народа: „Ето, това е Дъновото учение и морал." Слепци, водители на слепи, както навремето си Христос ги нарече. Покривалото още стои на лицето им и не виждат истинското, великото, мощното, не виждат слънцето на живота, под чиито лъчи възраства всичко здраво и чисто и дава плод, а лошото се разлага и деформира.
Вечерта, докато си отида, се срещнах със Ст. Ненов, Колго Рапев, Никола Цонев и докато си поприказвам, нашите легнали, та аз не исках да ги разбудя и легнах гладен.
10.VI.1929 год., понеделник
Ходих до нашия папур в Мандрълъка. Дойде и кака заедно с Георгя и булката му. Копаха ни по за 30 лева, задето аз съм им плащал техните ниви 9 год. на бирника и общината. Вечерта докопахме на стъмняване нивата. Кака си дойде у дома, а Георги и булката си отидоха в Ковачевец, Вечерта много изморен си легнах след храна да спя. Спал съм дълбоко.
11 .VL1929 год., вторник
Станах и като излязох, ето Найчо потегля за Попово и заедно с него стигнах в Попово. Отбих се на Бончо. Вземах на мама 1/2 кило дървено масло, за да пие сутрин и вечер по една лъжица за засилване и оздравяване на стомаха, това Учителят го каза. Продадох на Санду беседите 6, 7, 8, 9 и 10. за него и за Васил Острев. Броих на И. Качев за сметалото и читалото 1450 лева поръчах на секретар-бирника един печат и за училищното настоятелство и един за препоръчани писма. Рали Арнаудов бе тамо, Петър Иванов, Иван Старев си идеше от София. Ходих при Славов за сверка на таблиците 46-тях. Пита ме какво Цона и Стефанка и Янко и ме помоли да се науча и му съобщя. Потеглих си с раницата, като платих и на кума 300 лв. за материал и го фотографирах.
Стигнах в Чатал-дере. Изпрах си потника, партенките, кърпите и поспах и ето, захвана да се опитва да вали, а през деня бе нетърпима топлина. Заваля. Отбих се на кантона. Ето, Павлов, Милиева и Поп-Маринова идели за заплатите, но Петър Ниделчов им казва, че нема пари. Павлов след първия дъжд си потегли, а ние останахме на разговор и валеше. Мина автомобил и се качихме вътре; те слязоха, а аз слязох в Опака и после се научих, че Стефанка си отишла в Ковачевец. И си дойдох в Крепча.
12.VI.1929 год., сряда
Четох, спах и по разходки излязох. Само дообгербвах някои книжа, книжки и ведомости. Вечерта дойде Янко Ив. Сиврев на гости в Крепча. Дошел да ме кани да отида в Опака за днес, та да идем у Стефанкини на гости, за да видим дали вече се е сгодила за Цокеолу, Той си каза, че тя му обещала и че той й обещал, но сега Цокев я извикал по телефона да си потегля за Ковачевец и тя скришом си потеглила, но все пак се видели и разделили. Вечерта се хранихме заедно Димитър, Енчо, Янко и аз с две консерви и макарони. В 11 ч си легнахме.
13,VI.[1929 год.], четвъртък, Възкресение
Станахме. Говорихме с Янко. Аз свирих, после аз му отказах да го придржа за Ковачевец. Той, след като пи едно кафе, си замина. Аз направих една попара и се запътихме за Церовец на сбор. На Осман Кьор Амедов с каруцата потеглихме. В Гърчиново срещнахме Павлина и Надежда, които отиваха на разходки на ядене, компания, да се хранят из Кавак-Дерменя.
В Церовец ни направиха хубав прием. Времето бе много топло. Дойдоха в Лубен Енчев и от Сваленик 7 колеги заедно с Веса Конова. Вечерта на стъмняване си дойдохме.
Мъка изпитвах, задето Еленка ми се не обажда. Все ми е криво нещо. Тук ми се не стои, в София да отида - нямам място къде да се установя. Трябваше да си бях вземал едно място досега, та да не се моля на братя и сестри, да се срамя, кога ме каняттъй любезно и братски: „Заповядай, брат, не се стеснявай, бъди като у дома си" и т. н. Но нали трябва да бъдем предвидливи, та да [не] притискаме нашите си хора, защото всеки от тях има нещо сериозно да учи, има нещо, което го занимава, да чете, да размишлява за ред важни въпроси из хубавите беседи на Учителя, а като сме събрани по много наедно, то се смущаваме и не може да има постоянство и прилежност в работата. Аз искам да отида сега в София и понеже има кой да ми показва, то ще свиря на цигулка, да вървя по-напред къде 4-та-5-а позиция. Трябва да се учат чужди езици, щото ще са необходими. Стенографията сега ми е много необходима, но ето, още отлагам, защото тук време ми не остава и у дома пък съвсем няма да бъда свободен, вътрешно, да гледам старата си майка да работи и братята си, а аз да уча. Просто техните мисли не мога издържа, също и на околни, от такова стоене и занимаване. Затова аз трябва да отпътувам за София. Там имам условията да уча, само барака нямам, где глава да подслоня, но ще я наредя все по някой начин.
Времето тече, а аз все отлагам.
Трябва да се работи усилено, защото, бавно и неусетно, времето лети с невъобразима бързина. Годините се нижат, а в духовния прогрес бавно се движа. Учителят тъй хубави съвети и правила, такава широта на познанията ни отваря и от нас не трябва друго, освен да усвоим методите на работа и с постоянство и прилежност да се отдадем на ползотворна творческа работа. Работа над нас си и работа над обкръжающите ни. Разтление и разкапалост ни обкръжават и ние, съзнателно или не, изпадаме под тия низши влияния на обкръжающата ни среда, а за да се въздействува, трябва у нас много будно съзнание и непрестанна работа. Празнотата на живота създава злото в света и у нас; и затова - „работа", в широкия смисъл на думата, в ума, сърцето, душата и духа, работа и физическа. И успех ще имаме само тогава, когато Бог изпълни цялото ни същество. Божията любов е, която ще ни освети пътя и тя е, която ще даде добри плодове, от които като се храним, ще придобием вечния живот - живота, в който ще има мир и радост, далеч от световната суета и пустота. Нека Бог да ни помага да турим ред и порядък в нас вътре, в душата и духа, да запазим абсолютната духовна, душевна и физическа чистота и, въоръжени с тая сила, да вървим нашия път към все по-хубаво и по-величествено! Има скрита светлина в света - да я дирим и вървим по нея. Има чисти води, нек идем при извора и пием колкото искаме, той е щедър! Лесен е животът между свои хора, братя и сестри, къде ни свързва един дух, една идея ни въодушевлява - идеята на побратимяването на всички хора, сближаването между индивидите чрез взаимно опознаване, съзнаване общото у нас си - Бога, единен в множеството, и с взаимно подпомагане да изчистим всичко низшо и долно и да засадим най-хубавите мисли, чувствай идеи в нас и така взаимно да се движим. Върховната вечна хармония, където душата, намерила своето истинско жилище, ще си отпочине от хилядите скитания и превъплъщавания в омагьосания кръг. Живият и подвижен темперамент на сестрата Еленка X. Григорова, жаждата й към все повече и повече знание и чистота ме привързаха към нея и понеже тя съумя да ме отнеме от много мои погрешни схващания и заплетни с разните други задирящи ме госпожици, то аз съм й много благодарен и всякога образът й свещен ще стои в паметта ми. Тя искрено обича. Не физическо съединение иска тя от мен, а духовно общуване и усилна работа над нас си, в четене, цигулка и упражнения, които Учителят ни задава за превъзмогване на ред пречки и развиване известни спящи сили в нас си. Тя всякога зове духа на работа. Низшото пред нея замира, а възкръсват висшите добродетели и стремежи на чистата душа. Силната й вяра, непрестанната й жива мисъл всякога се рови в по-дълбокото и по-смисленото. Човек, който можал да тури в себе си ред и порядък. Човекът в нея надделял животното и то служи на човешкото у човека. Тя ми е помогнала толкова много, щото аз се чувствувам сега тъй привързан към светлата й душа и съм й признателен и задължен много и много. Човек слънце трябва да бъде, да дава, а лично за себе си да не иска никога - това иска тя и свещено го следва и запечатва с живота и дейността си. И аз съм й създал толкова неприятности с моите оплаквания, толкова тревоги, че й е дохождало до плач за моята грубост. Така душа да обича и безкористно да върши всичко това за Бога и Великите идеи на Окултните ученици, за светлите цели на Бялото Братство, тя устоя ред години и ме не остави, без чиято помощ аз досега щях да бъда свиня, в гьола търкаляща се заедно с малките си свинчета. И последното, което тая сестра отправи към мен, е: „За последен път те предупреждавам, или с мен по стъпките на Бога и Учителя, или вече те напущаме!"
А тия мои заплетни, сега става вече от месец и повече, аз съм като в ада, мъча се, и то защо - защото вътрешно не мога да се освободя от ред мои вътрешни противоречия, съмнения и борби. Но всичко, аз вярвам, ще излезе на добър край защото друг е, Който разполага с нас. Саваот е името Му.
Станах рано. Измих се и започнах утринната [молитва]. След това свирих „Изгрей, ти, мое слънце", „Сила жива", „Изгрява слънцето". Но много ми бе мъчно за нещо. Невидима ръка сякаш ме притискаше. Искаше ми се да пея, мъка да разтуша. Но като че от тоновете излизаше нещо, което действуваше на нервите ми и ги успокояваше и изтънчаваше, та те долавяха нещо дълбоко и още по-дълбоко. Пях след това „Тъги, скърби, вдигай, слагай" и състоянието се хармонизира. Четох резюмето „Накла ли огъня"от неделната беседа на 21.IV.1929 год. И що хубави мисли и идеи хвърли великият ни Учител в духовната ми нива, семенца, които трябва да поникнат и завържат, узреят и станат годен плод за гладните духом хора, също и аз.
Учителят казва: „Всеки един от нас трябва да победи вътрешния си страх, за да стане герой."
„Хората от новото учение могат да излязат от затвора."
„Ние трябва да имаме определено верузва ще кажете: „Има защо да се живее."
„Цялата земя е пълна с богатства, злато и пр. Онзи, който има знания и любов към Бога, може да разполага с всички богатства, които всички добри хора имат в света, и с всичките богатства на земята.
„Най-първо трябва да образуваме вътрешна връзка. Ще се уединиш, ще се молиш, ще размишляваш."
„Докато не срещнеш Христа, ти човек не можеш да станеш; и когато човек срещне Христа, у него ще стане вътрешна промяна. Той ще стане мощен и силен."
Вечерта отидох в Опака. Стефанка вече заминала по Цокеолу. Янко се тревожи, че я пропуснал. Вечерта разправяше ред приключения Янко за нея и любовта си, т. е. разврата си с нея. Че тя му се отдавала всецяло. Спели заедно, и ред други приключения с учителки...
Не спах добре, защото не мога да спя с човек.
15.VI.[1929 год.], събота
След като лежах по неволя докато слънцето изгрее, станахме, изчистихме се измихме. Закусихме с маслини и хляб и отидохме в прогимназията. Дойде и Мянкова от Горско-Абланово при Марийка Иванова. Говорихме много. Митю дойде и ми плати портретите. Марийка обеща да стори това и тя. Поръчах на шофьора да ми донесе [от] Иван Калчев от Попово една „G" корда за цигулката ми. Щях да фотографирам Недьовото семейство, но баджанакът му си отишъл за Шумен и детето му се поболяло. Като раздадоха тефтерчетата на децата, си тръгнахме с Янко надолу към пощата. Ходихме у Недюви да разпишем раздавателната книга. Отидохме на пощата и после отидохме у Марийкини. За пръв път влязох в къщата й. Похапнах си сирене. Черпи и с локуми. Говорихме докъде 11 ч. Отидохме на пощата. Дойде и пощата. Получих 3 броя „Житно зърно", фотографирах двамата пощаджии, Добри и Камбура, пред Ангеловата къща - пощата, и си потеглих. Заваля дъжд. Аз си хвърлих палтото и рубашката. Покрих с рубашката едина дисаг, на Добря писмата да не се мокрят, и свих палтото под мишца и реших да ме мокри и къпе дъждът и действително, много приятно бе. Отдавна не бе валял такъв хубав дъжд.
Следобед валя пак дъжд и от трескавицата убило вола на Мюмюн Кьосе Османова. На Ефраим синът се малко повредил и една жена Гърчиновкая убила светкавицата. Вечерта ходих късно у Ангелови да се храня, понеже нарочно бяха сварили за мене бакла с мляко. Легнах си къде 11 ч.
16.VI.1929 год., неделя
Станах, кога ходжата завика. Изкъпах се и преоблякох. Нарядът ми бе приятен и продължи повече, по настроение. Четох от Евангелието „Към Ефеся-ните" 5. глава - много важна и поучителна, и от Ш серия, и след това закусих с мляко - попара. Сварих си ошав. Спах на 2 пъти до обед и писах, каквото имам да пиша по канцеларската работа. Деня прекарах следобед добре. Вечерта свирих, но не с хубаво приятно настроение. Луната наполовина вече пълна. Светеше; след свирнята съм задрямал на прозореца. Станах измих се и „о" и започнах да пиша това. Не съм добре разположен, даже съвсем не.
Станах, като се съмнало. Даже не съм чул ходжата, кога е викал. Измих се и след това - наряда, В паметта ми все тия неуредени книжа по сметководството. Веднага след упражненията започнах да приготовлявам отчетните книжа. Това продължи къде 10 ч. Изпрах си рубашката и един чифт долни дрехи. Избръснах се, „о" и след това се изкъпах и ми се приспа. Тази сутрин като че чувствам, какво Еленка се тревожи нещо особено къде 8 ч и ме упреква, задето не отпътувах досега. Но работата ме придържа още. Неуредици с касиера и затова не мога да напусна, защото главният отчет трябва да се приготви.
Четох сега „Към Ефесяните" 6 глава: „И слугувайте с добра воля, като на Господа, а не като човеци."
12 стих: „Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу всесветските управители на тая тъмнота, срещу духовните сили на нечестието в небесните места."
Следобед, като вземах пощата, си поспах след храна. До вечерта четох Ш серия и си водих хубави бележки. Постоянно мисълта ми бе за Учителя и хубавите мисли, за сестрата Еленка, за Георги Събев днеска много мислих и за др. Лягам си, след като си посвирих, в ... ч.
18.VI.1929 год., с. Крепча
Станах тъкмо като завика ходжата. Измих се хубаво и започнах наряда. Известни мисли тия дни, особни, обземат ума ми и размътват чистите състояния на душата ми. Мисли на съмнения, борби, противоречия се гнездят, кацат като оси в съзнанието ми и трябва с тях да се справям. Нямам весело настроение на духа и това се дължи на това, че аз не устоявам на решенията си. Аз си обещавам, че ще започна да уча нещо сериозно - ето, например руски език да почна да го заучавам изначало, та постепенно да мога да се движа напред, но не почвам. Ето, стенография трябва да започна да изучавам, защото тя е много необходима, но и нея не почвам. Ами есперанто, френски... Много има да се учи, а отлаганито и непочването е като червей, който всичко разяда и още не изкарало, го препася. Трябва да почна не всичките, а с един език, и да устоявам, докато усвоя основните положения, та тогава с други. Човек трябва да работи. В работата е смисълът на живота. У дома не мога да работя над себе си, защото ме смущават домашните. После, аз не мога да стоя спокойно, да чета нещо или да мисля, когато домашните отиват на работа или нещо редят, или си говорят вънка. А в София нямам где да се установя на Изгрева при братството, защото място нямам, но все тамо трябва да ида за през лятото. Тамо с добрите братя ще мога да обменям мисли, да говорим постоянно за положителни неща в живота, ще обмисляме все по-нови и по-ефикасни средства за работа над нази си и над измъчените хора, които ни обкръжават ежедневно и ходят и се лутат в неведение и суета. Светлина и повече светлина, мир и повече мир е нужен, и Любов Свещена Божествена е нужна, която ще сгрее сърцата и ще ги стопли и размрази студения лед, който ги е сковал от хиляди години. Новото, което иде сега в света, това е новата религия -религия на любовта, чиито членове са хората с обширните души и закрилниците на абсолютната свобода без ограничения, хората на справедливостта, девизът на които е: Истината в цялата й пълнота. Средствата им са следните: с Любов, Мъдрост, стремеж към Истината, Правдата. Добродетелите им са капиталът, който ги кредитира, доброто е храната, която подкрепя силите им. Нова религия иде, това е религията на любов, нови хора идат, това са хората на Светлината; да бъдем с тях и се слеем с общата песен, песента на новия живот, живота на всемирното братство на земята.
Слънцето изгря тъкмо в 5 ч. Небето е ясно. Само над източния хоризонт високо има едно облаче продълговато. Чисто бе съвсем на изток и изгревът хубав, приятен, тържествен, величествен. Така човекът на новото трябва, където се появи, да носи само утринни лъчи, които да опресняват, оживяват и възобновяват изгубените сили на всички хора, на всички животни. Не насилие, а с помощничество е нужно на земята.
Чисто е небето, величествен е изгревът. Чисти са светлите души, велики са подвизите им из неспирния възход. Птичките сега пеят. Пеят и светлите души по лицето на земята, пеят новата песен -песента на мира и братството, песента на Любовта. Нек бъдем членове на този голям Божествен хор, на когото диригент е сам Бог.
Станах ранко и след наряда дойде имамът Амиш, тъкмо като бях прочел 2 глава от Евангелието и четях 157 страница от III серия и пишех някоя хубава мисъл. Преподписа отчетните книжа.
Следобед ходих на Опака. Валя ме дъжд из пътя за Опака. Ходих при бирника за сведения, за данък занятието, за да се разхвърлят таксите за събиране за училището.
Когато бях в Опака, къде 4- 5 ч къде Крепча се святкаше и тресеше от дъжд. На връщане на долния край на селото видях плевоток** завлечени ниви и локосени*** посеви . Турци с по една върва нанизани риби, в които имаше много големи. Димитър Лазаровски ми замята ръка от Ангела Бобажанов. Отидох и вкъщи видях риба и то цял гювеч кюп. Имаше около 5 кила. Домашните му бяха дошли да копаят мисир. Той бе мокър много.
Вечерта ходих на съвместна вечеря. Ядох кисело мляко и чесън, а те - пържена прясна риба.
20.VI.1929., четвъртък, Крепча
Станах, но се бях събудил още много рано, но не ставах, докато не завика ходжата, „о". Измих се и след наряда свирих, макар че „G"- „сол" корда е надена и бръмчи, понеже конецът отдолу е над столчето.
Четох 3 гл. от Евангелието и 56, [страница] от Ш серия за „Неразделяй". Много хубави мисли от много съществен характер за сегашното тревожно разделено състояние. Тези хубави мисли, с едно препрочитане на подчертаните мисли из цялата беседа, ме трансформираха и настроиха, скачиха с главната станция - Бога, откъдето иде главният ток - на живота. Времето облачно, хладно, приятно.
21.VI.1929 год., петък, с. Крепча
Станах от сън. Набързо се измих, облякох, приготвих за Попово. При общината намерих Атипина, тъкмо заминава за Попово, и влязох в каруцата. Мъгла бе покрила цялата долина по Черния Лом. Слънцето вече бе изгряло и сетне таглан **** се подаваше през мъглата. Къде Опака - Гонево вече се разясни.
В Попово ходих да взема разметателни списъци и др. неща и да питам за някои работи по счетоводството. Къде 3 ч потеглихме пак обратно. Над Паламарския кантон по равнината за Гогово ни валя силен дъжд. Но от Опака вече към Крепча нямало ни капка. Като си дойдох тук, разпечатах една кутия пържени пиперки и след като се нахраних, след време 1/2 час, ме заболя глава. Налягане не четох нищо от това, което трябваше да прочета за днес, освен връз „Малкия закон" и „о" легнах.
22.VI.1929 год., събота, Крепча
Станах, измих се и след молитва, тъкмо отварям прозореца към пътя, и ето, слънцето след няколко секунди се подаде зад източния хоризонт. Небето е ясно по целия свод. Само малка мрежица има пред слънцето.
Днес, 22 юний, денят в слънчевия път до най-крайната точка на слънчевото пътуване по еклиптиката в северното полушарие. Днес денят е най-голям, а нощта бе най-малка. От утре вече слънцето се повръща с по 3 минути и нещо, вече дните ще почнат да намаляват. Изгревът бе хубав, приятен. Така величествен, непреривен изгрев бих желал да имам.
Работих списъците за разхвърляне таксите върху турците. Следобед дойде Селвестриев заедно с адвоката от гр. Попово. Взема някои сведения за състоянието на общината, за фондовете, за училището, даже дойде да види училището. След това ходихме до над селото, где е близо монастирчето. Обеща да ни даде тръби за през дола за чешмата и ред други мнения даде по тоя въпрос. След това се качи Енчо,Боляраите и заминаха за Горско-Абланово, като за вечерта ще отидат в Ковачевец. Мен, след като извадих списъка за бегликя и нивите, съвсем започна да ми се не работи. Искаше ми се да си поотида, но не потеглих, а останах да преспя.
*имам - духовно лице при мюсюлманите, което завежда джамията, ръководи обществените дела е селото. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев)
**плевоток - израснали много плевели на едно място. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев)
***погасени - полегнали на земята от дъжда. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев)
**** таглан - едва. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев)
24.VI.1929.
Къде обед се силно тресеше към север и голям дъжд се изля тамо. Също и към изток, но в Крепча само поваля малко. От пощата - нищо. Четох много хубавото резюме, което ми бе изпратено заедно с още 5 ^ 6 от последните от „Постоянно подмладяване" и колко хубави мисли, които опресняват душата и освежават всичко вътре в духовната природа.
Тая заран изпратих едно писъмце на сестрата Еленка до София чрез Оборище гарата, защото препоръчано няма да може да го получи.
23.VI.1929 год., неделя, с. Крепча
Станах ранко. Измих се и направих утринната си молитва. Но изпърво разсеяното се бе втълпило в мен, но след упражненията състоянието се хармонизира в приятно. Четох „Първо послание към Колосяном", където Павел казва, че Христос в Себе си съчетал света и Бога. „И чрез Него да примири всичко със Себе си, и земните, и небесните, като въдвори мир чрез Него с кръвта, пролята на Неговият кръст."
„Като благодарите на Отца, Който ни удостои да участвуваме в наследството на светиите в светлината."
„Който ни избави от властта на тъмнината, и ни пресели в царството на [Своя] възлюблен Син" и др.
*
Четох и 48 страница нещо из „Разделено царство"* , в което научих, че не трябва да разделяме, а да обединяваме, не разделяй никого от хубавото, от добрите навици и от възвишения живот; не се разделяй и ти от хубавото и великото, което всякога говори в дъното на душата. Слушай великото в себе си, а не нисшото, което бушува.
След това вземах цигулката, та 1 -2 часа свирене, та кахъра** от десетина дни който ме обкръжаваше, му посвирих много приятно и с настроение, и той, доволен от този му банкет, който му устроих, си замина, веч кахър да не се върне. Човек не трябва да се тревожи и безпокои, защото с това той руши хубавото в себе си.
През целия ден не правих нищо друго, освен разрязах 9 книжки от списание „Училищен бюджет и администрация" IV година и прочетох по-важните статии, и извадих бележки из счетоводните решения на сметната палата и върховния касационен съд.
Също четох из коментара за Б. О. и предприятията и правилник за уч. настоятелства. Тези правилници би трябвало да съм ги чел още за първата година, кога постъпих като главен учител, а не сега, след ред грешки и нередовности. Ако изначало бях ги проучил, то сега нямаше да претърпя такива морални терзания за някои неспазени формалности и изисквания в счетоводството. Ангел на мръкване се отби в училището, дохождайки си от с. Ковачевец, където ходи у Димитрови и да си поръча прозорците и врати за къщата. Повика ме да отидем на храна у тях. Ходих, гледах му лозенцето, бостаня. Кравата му се отелила. Ядохме бакляна чорба с коластра и мед, който донесе от Димитрови от Ковачевец. Вечерта говорихме със Савата Р. Балабанов до късно и дойдох в училището.
* „Разделено царство" - беседа от Учителя, държана на 8.ХП.1918 г.; в III серия „Сила и живот" (Неделни беседи), изд.
1920 г.
* кахър (от тур.) - грижа. (Бележки на съставителя Вергилий Кръстев)
24.VI.1929 год., понеделник, празник „Светии Дух", с. Крепча
Станах рано. След молитвата и през [време] на нея душата ми се радваше на всичко, което ми се даваше от небето за уякчаване вътрешния човек до съвършената пълнота на възмъжал мъж. Беше ми драго и изпитвах една невидима връзка с Учителя, Който със светлите Си слова като животворните слънчеви лъчи ме укрепва и са пътеводители на външния и вътрешния ми лът. Те са гласът на Великото вътре, само че нужно е било отвънка да ни се дават, защото грижите на този свят закоравяват сърцата, замрежат очите и ние бихме се слели с общия световен водовъртеж, на общото световно лудо хоро и така щяхме да обикаляме все на едно място в един кръг. Раждай се, живей като свиня с всичките й удобства и прищевки, умирай и пак се раждай - вечен сън.
Но Бог ни призва по милост, но не и по заслуги, от това сънно състояние, от тоя дълбок гроб, и с премахването надочните и сърдечните ни плочи, показа ни, че има друг свят, где светлината грее, друг живот, където Истината цари и други отношения между мъже и жени, между хората, където братската чиста Божествена Любов ги свързва за задружна обща хармонична работа. И как да се не радва човек в такива моменти и да благодари на Твореца за милостта Му, за Благостта Му, за добрините Му!
През деня писах главни отчети на трите годишни отчета. Вечерта на мръкване се избръснах, изкъпах и се изпрах хубаво. На вечеря и на обед бях в общината по нямане на хляб. Легнах си, без да бях чел за обед и за вечерта от Ш серия, понеже беше ми много изморително.
25.VI.1929 год., вторник, с. Крепча
Станах като се бе разсъмнало. Измих се и в самото миене такава радост изпитвах, че ми се искаше да пея, свиря, да се движа. Във време на молитвата - превъзходно състояние на пълнота, бодрост, свежест и широта. Духът ми летеше във Висшите сфери. Пеех и [се] молех с общата братска молитва на всички светли души и Светлите Духове, които ии съпровождат в живота ни. Като че дойдоха да махнат пердетата на душевната ми стая, за да ми изкажат вън в Божия свят каква светлина и Слънце на живот съществуват, а ази се щурам в тъмнина и питам дали има по-голямо светило от тая на лоената свещ.
Ден с небивало ясно, чисто и светло небе. Слънчевите лъчи като че повтаряха песни и музика за дивния живот, който се струи. Величествена ария като че разлива лъчите на животворното слънце. Аз вземах цигулката и около час свирих, и то бе нещо превъзходно! Съвпадения няма в живота - падна ми се да чета третата глава на Павла към Колосяните и при тези братски слова, пълни със скъпоценните слова на този служител и жив огън, ми дойдоха още по-насърчителни и пълни с богатства, аз исках да живея с тях.
Прочетох това: „А над всичко това облечете се с Любовта, която свързва всичко в съвършенство." -14 стих.
„Христовото слово да се вселяза във вас богато, с пълна мъдрост учете се и увещавайте се с псалми и химни и духовни песни, като пеете на Бога с благодат в сърцата си."
„Слугувайте на Господа."
„Мислете за горното, а не за земното."
„И тъй, като Божии избрани, свети и възлюблени, облечете се в милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение."
Четох и Неделното резюме от неделната беседа, държана от Учителя на 28.IV.1929 год., 10 ч сутринта, на Изгрева: „Кажи реч".
„Речи само реч и ще оздравее момчето ми." (Мар. 8; 8.)
„В живота всякога е важна първата стъпка."
„Докато съзнанието на човека не е пробудено, той няма права мисъл."
Мисълта на пробуденото съзнание е първата мисъл.
Първият подтик, който те подтиква да извършиш една работа, определя вече и самата работа; от него ще можеш да знаеш ще сполучиш ли или не."
„Мъдрецът знае какво ще излезе от всяко нещо, глупецът - не."
„Глупав е онзи човек, у когото съзнанието не е пробуедено. Той се заблуждава само от външността на съвременния живот."
„Всеки ден, когато човек стане, трябва да тури една основа. Не мислете, че човек само веднъж трябва да тури основа на живота си. Тая основа вечно ще се поставя."
Под наука ние разбираме всякога идеите, които са излезли от Бога. А пък лъжата - това е кал, която е излязла от обущата на хората.
„Ще дойде време, когато няма да остане нещо неразтърсено във вътрешния живот на хората."
„Аз под богат човек разбирам разумен човек, под сиромах човек разбирам пак разумен човек"; сиромах - не може да каже една лъжа, няма в него неправда, глупости не говори - няма и не краде, зло в него няма - сиромах е.
„На разумния човек, каквато и длъжност и да му се даде, тя е почтена [почетна?] за него, без разлика дали е цар или слуга."
Всички хора, които са излезли от Бога, не са ли царски синове?
Сегашното състояние на човечеството е болезнено.
Всеки един човек, който е склонен към зло, е болен човек.
Кажи реч, не само да оздравее синът ми физически, но да се пробуди съзнанието му, че да помага на човечеството.
Трябва да се внесе благородно чувство в сърцето, благородна мисъл в ума, да се измени всичко в човека, да дойде покаянието.
Трябва една здрава мисъл. Светията, и той може да съгреши, ако неговото съзнание не е будно."
„Един ден твоята погрешна мисъл може да спъне еволкзцията на твоята душа - върви веднага и поправи грешката."
Бог никога не реагира върху нас. Поощрява ни за доброто, но никога не ни кара непременно да го направим. За злото казва да не го правим, но ни оставя свободни. Това е хубавото, красивото вътре в света. Оставя ни свободни и затова ние си носим отговорностите за всичко."
„ Често пъти у нас се сменяват разположението и неразположението. Аз ги наричам закон за обнова на физическото поле. Тези две противоположни състояния причиняват обнова, вътрешно опресняване. Опресняване трябва да има всеки ден. Понеже, ако не се подмладяваме, ще остареем преждевременно.
*
Вечерта си отпътувах късно за Водица. С пристигането си се видях с Петко Арабаджиев, Хр. Станев и Рачо Узунов и ми съобщиха, че са готови за екскурзия. Отидох до Рали Петров и си отидох. Нашите бяха легнали.
26.VI.1929 год., сряда
Станах ранко и се приготвих и [отидох] при Колю Бояджиев да чакаме каруцата на Лазар Бобев, който ни и закара до Попово. В 8 и 20 дойде пътнишкият влак и с него слязохме в Преслав. Приятно бе пътуването, пролетните посеви тук бяха добри, както и при нашите места, Поповско. С автомобил отидохме до Преслав и след като се наобядвахме, потеглихме за Патлейна. Отбихме се в църквата и из нейната градина. Ходихме тамо на високата стена, останала до оградата на стария град. Зад нея отгоре шосето трудоваците работят при разкриването на Златната Църква на Симеона. Голямо здание било някога си. Сега са останали само зидовете в основата и високи мраморни стълбове и корнизи -украшения; интересна постройка с плана и стила, по който била направена.
След това отидохме на Патлейна. Разгледахме тамошните съборени сгради. Стара църква, в която се предполага, че цар Борис е умрял в нея и в нея прекарал последните си години. Място уединено, далеч от тогавашния град в горските пущинаци всред хубава, чиста, девствена природа. Тамо направихме една снимка и към 3 ч потеглихме за гарата Преслав. В 6 ч се качихме на влака и пристигнахме в Шумен. Спахме вечерта у Мара Узунова всички заедно.
27.VI.1929., четвъртък
Станахме в 2 ч сутринта и в 3 бяхме на гарата. В 3 и 20 се качихме на влака и на Мадара слязохме. Влязохме в кафенето на бай Георги брадатия, човек любезен, услужлив. Дошел преди 4- 5 месеца из Видинския край. За забелязване е, че в селата са затворени кръчмите. Има хубаво училище по външност, с хубава овощна градина. А за вътрешността говорят, че било първо в Шуменско по уредба; в музея му не можахме да влезем, защото слугата, в когото били ключовете, отишъл на работа. След една закуска, рано направена, потеглихме нагоре, към височините на тъй наречената Омуртаговата резиденция. Изпод скалите с югозападно изложение и западно място, запазено от да ходи добитък тамо, да не срути старите зидове и останки от стари постройки. Място до самите високи скали, при голям извор студен, бистра вода изпод скалата, е било стара постройка, откъдето се открива широка гледка към Преслав и Шумен и на север до далечните в синевата височини. Тамо Омуртаг е курортувал и наблюдавал отвисоко голяма част от царството си. Има пещера, в която се предполага, че са туряли трупове на мъртвите големци, високи изкопи високо в скалите, които са правени като наблюдателници. По на север от рова - величествено място над стар храм и обширни постройки, които са били обществени, като казарми или подобно; над тях на скалата се намира Мадарският Конник, високо на скалата, от старите времена направен от Омуртага в чест на Цар Крума - баща си.
Изкачвахме се също и по направени от инженерната рота стъпала на брой 360 над скалите, където се намира стара крепост - наблюдателница и охранителница на цялата Мадара на времето си, със запазени големи зидове и формата напълно оригинална на крепостта с наблюдателниците си.
Поспахме си по малко и потеглихме за селото, където се наобядвахме и с една каруца за 100 лева ни откара в Абоба, старата Плиска. Вървяхме през нивя ечемени, в които 50 % няма със сърп да отидат, защото откак се снегът стопил, капка дъжд няма. Пролетните посеви също не станали по нямане на дъжд. Народът умислен. След разглеждане в Абоба старите останки от древния Плиска и царските дворци, съвещателната - един вид залата, дето са се вземали решенията между войводите, само тя е най-запазена. Строена е на времето си с големи блокове. Водачът тамо, Тодор Ботьов, ни разведе. След това със същата каруца отпътувахме до Каспичан, откъдето с влак ние с Рачо Узунов слязохме в Шумен, а Петко, Христо и Рали си отидоха до Попово.
Аз отидох в брата Петко Христов у дома. Вечерта свирихме, говорихме и къде 10 ч си легнахме. Снимките, които правихме в Патлейна, Мадара и Плиска, както изглежда, сестра Куна ги освети - в момента, когато аз сменях стъклата, тя влезе в стаята, мислейки, че аз се глася да спя и за да подреди леглото, светна с електрическата ламба. През нея нощ валя град с незапомнена буря и трескавици. Аз на два пъти ставах да гледам какво става навън из прозорците.
28.VI.1929., петък
Станахме и след измиване направихме гимнастиките след молитва.
После свирихме, пяхме и закусихме, От тая - заръшния разговор сестрата Куна от която чух думи за [Петър] Панпоров, който петни братята и балдъзата си с поведението си и подобни. А трябва да бъдем хора на добро говорене, а не на лошо. Хора, които нещо ново в света трябва да градят.
Светът е болен, разкапан, а ние трябва нещо ново да дадем, което да запълни празнотата и пустотата на света. Ново иска светът, а това новото ще дойде от чистите истински служители на Бога, какъвто е Учителят ни, на когото ние искаме да бъдем и сме ученици. Изкушенията в света са големи, съблазните - безкрайни, а ученикът не трябва да се заблуждава от временната световна привлекателност и ласка, ученикът не трябва да се съблазнява от нищо!
След това направихме снимка на Стойчо, Иванка и Димитричка с цигулките, а сестра Куна при тях, в градинчето. Вземах сбогом и потеглихме за Уч. инспекция. Тамо ми казаха, че съм уволнен, не само аз, ами всички учители в Шуменски окръг, които сме назначени от Министерството, ни уволнявате една заповед. Питах за отчетите где да ги представим на преглед, също за излишъка, дали ще се утвърди протоколът от окръжния управител и за служебно свидетелство.
Оттам - право на гарата. В 1 ч се качихме на бързия влак и в 1 и 15 - в Попово. Научаваме се, че вчера убило голяма градушка към Осиково, Цар-Асен, Водица, Ковачевец и Паламарци. А през нощта - в Попово. Из панаира хора няма. Нито един Осиковчанин или Цар-Асеновчанин, няколко Съдиганина и Ковачевченина. Народът отчаян от стихията, която олустошила всичко. Няма пазар.
Аз останах да спя в Попово. Разхождахме се докъде 11 ч. Омръзна ми и се ядосвах, задето останах, но Сандю не си тръгва и аз аз заедно ходех с него.
29.VI.1929 год., събота
Станахме от леглото къде 6 1/2 ч, въпреки че аз се бях събудил къде 4 1/2. След разговор със Сандю, със стражар Гьоко и други, закусихме със Сандю и аз си вземах каквото ми бе нужно и потеглих за Крепча с автомобил до Опака. Градушка убила и из Попово, Паламарци, Гогово, Опака няма, в Крепча пак убила наполовин посевите. На обед се изкъпах, „о", преоблякох и заготвих хубава манджа от картофи и др. и Енчо къде 3 ч дойде и заедно ядохме за обед. Енчо си отиде, Димитър още вчера, и аз сам останах в Крепча да пиша каквато работа имам. От Попово писах на Еленка с пощенска картичка, че съм уволнен от учителството. Днес: при проверка на депозитните суми, които са в пари, в мен възлизат на 2784 лева, които трябва да се повърнат на касиера.
30.VI.1929 год., неделя, с. Крепча
Станах, като се бе разсъмнало. Ходеше ми се в Попово на панаира - не за панаира, а за да се видя с тия, които имат да ми дължат, за да си взема парите, но не отидох. След молитва започнах да пиша, да доуреждам тия отчети, че вече много стана ги приготвям, но още не са готови. След като започнах да пиша, нещо ми бе тежко, доспа ми се, дремеше ми се, „о".
Направих утринната закуска и след малко работа си поспах и започнах тогава да работя, след като Ангел ме разбуди. Към 11 1/2 ч се промени настроението ми от четене резюмето от Учителя „Методи за работа", чувствувах се, че съм на беседа в София. Особено хубаво настроение имах следобед целия ден. Мислих добри мисли и чувства свети ме обземаха. Работих снимките на Еленка, които от 27 година дохожда, а аз още не съм й изпратил нищо. Работих също и тия, които правихме в Патлейна, Мадара, Абоба и ред други, също на П. Христовото семейство. В 11 и 15 лягам.
1.VII.1929 год., с. Крепча
Сърцето ми е пълно, душата - обширна, в ума - светлина, в сърцето - Божествена топлина. Велико преживяване изпитва душата, щом духът дойде до единение с Великото. За света фрази непонятни, за преживения опитност незабравена. „Вам е дадено", каза Христос, а на другите - не. Ще гледат и не ще виждат, ще слушат и не ще чуят. Няма да ви оставя, нито ще ви забравя." В Бога са скрити всички богатства физически и духовни. В Него са дарбите и изкуството да заживеем в Бога и Неговата пълнота ще изпълни празнотата, която съществува в нази.
2.VII.[1929 год.], вторник
Готвих отчетите си.
З.VII.1929 год.], сряда
Станах рано и в 2 1/2 ч - в Попово и в 7 и 20 - на бързия за Шумен, за да си взема служебно свидетелство, за да отпътувам за София към Еленка, Но служебно не ми издадоха, докато не направих заявления. За подаване оставка доброволно. Така и сторих. Не успях в 11 да се кача на влака, та отидох у брат Петко Христов.
Вечерта в 6 ч потеглих за Попово. В едно купе отивахме и също се върнахме заедно с Люба Тенева. Вечерта в Попово спах у Коля Иванов Стояноолу.
Станах рано и потеглих за Водица, към 9 ч съм у дома. Мама тежко болна, лежи и пъшка и й се плаче, че не сме я уж лекували и да я караме по баби, по лекари и ред др.
След това потеглихме за Крепча и към 2 ч бяхме из Яира. Да свършвам всичката писмена работа, па утре, 5.VII., отивам в София на конгрес (събор) младежки. Много ми се спи, а трябва още да се работи и приготви каквото е нужно.
*
Писмо от Пеню Ганев до братята му
Писмо, залепено в дневника на Пеню Ганев. Върху писмото има бележки: „Получено на 07 август". (Бел. М. И.)
8.VII.1929 год. София
Драги братя,
Пиша ви, защото скоро може би не ще си дойда. Но пиша заради мама. Тук ми казаха едно нещо и то нека го сторите и ще видите резултата. Мама ще става рано, преди да е изгряло слънцето и ще стои да посреща слънцето като изгрява и ще стои на утринното слънце, доколкото може да търпи. После ще туряте вода на слънцето да се стопля и ще се изкъпва с нея. 40 бани като направи, ще оздравее. Сторете го това. Сутрин донасяйте вода и тя сама ще си изпира и изкъпва.
Сега повече няма да ви пиша. Аз заминавам сега за Рила. [...]
Пеню.
