Коледната си ваканция прекарах добре. Четох книгата „Човек и неговите тела". Четох книгата „Съвременният морал и Д". Това бе един ден студен, а аз бях овчар и гологлав с книга в ръка, през деня, след овците я четох. Един ден вадих камъни на нерезий* По Коледа ходих у дядови Ганчови на Ковачевец, преспах у тях и научих ги да пеят „Славейчета горски". [От] Учителя прочетох у тях беседата „Новият живот". От Ковачевец като си отидох, отидох на Цар-Асеново. Тамо братята и сестрите с нетърпение очаквали да отида и им уясня някои въпроси от живота и относно истинните възгледи върху християнските догми. Тамо братът Иван ... с жена си са искрени чеда на истината. По Коледа не употребявали месо. Още по-рано продали свинята. Като се върнах, на 10, 11, 12, 13 правих реферата върху „Вегетарианството". На 14й бях в Попово. На 16й сутринта отидохме на училище. На18й 1.1923 год., четвъртък, по аналитична геометрия ми писа г-н Чернев двойка, защото не знаех как да определя ъгловия коефициент на две реципрочни величини. През деня дойдоха мама и бати и мама ме упълномощи да отида да защищавам делото в град Шумен заради съставен акт за вино № 479 [...] г. дело.
19.1.1923 год., БОГОЯВЛЕНИЕ
Сутринта молитвата бе добра. Четох през деня книгата „Иванко" от Марин Дринов. Ходих на телефон, защото ме викаха, за да ми съобщят, че свидетелят ни Момчо е болен и аз да отида да отложа делото.
Сега [е] 20.1.1923 год. Станах от сън в 5 и 25 м. При обмислюването върху „Бог е Любов", „Бог е Всемъдър", „Бог е Всеблаг", откри ми се „Сила".
Получихме писмо от сестра Русева, която ни пише някои бележки, дадени, говорени от Учителя на братята и сестрите. Съдържанието на писмото е:
„1) Не е лесно да бъдеш человек, трябва да имаш опитност в живота.
2) Да възлюбим истината, добродетелта и правдата и с тях да живеем.
3) Абсолютно никаква лъжа да не прилагаме в живота (бяла или черна); ако ще да ни затворят, бият, убиват, говори истината. Имай твърдата вяра, че когато говориш истината, ние сме заобиколени със светли духове, които ни запазват, и това, което е определено, то ще стане.
4) След всяко страдание иде повдигане, колкото страданието е по-голямо, толкова ни очаква по-високо повдигане. Трябва да считаме страданията за благодат и да благодарим на Бога, че ни дава това благо. Сега всеки един от нас е подложен на изпити. Кой ще удържи тия изпити? Всякога трябва да бъдем смели в борбата със злото - смели и решителни. Никаква крачка назад.
5) Вярвай, твойта душа е чиста и никой не е я опетнил.
6) Лимонът е знак на мъдрост и който се нуждае от нея, хубаво е да яде лимон.
7) В сегашната епоха всички сме изложени на големи изкушения и всички трябва да станем верни на великата любов.
8) В съзнанието иде светлина в облак, е която ще видите Христа отвътре и ще чуете Неговия глас тихо да ви шепне: „Обичайте се! Любете се! Самопожертвувайте се за своя ближен, за разумното, за доброто, чистото, идеалното.
9) Любете всичките хора, както Христос ги любеше.
10) Няма човек, който да няма добро в него.
11) Умният човек връзва силния и добрия. Исус е казал: „Да развържем доброто, а свържем злото." Да свържем давещия се със спасителното въже.
12) Знайните неща, явните, са безцелни, скритите са ценни.
13) Числа, които се делят като 2 на... и 4 на 2, са слабата страна, все трябва да намери на какво число се дели. Неделимите числа са устойчиви.
14) Излишък и недостатък* природата не търпи. Природата не търпи застой и от това се поражда болестта.
15) Майката е добродетелна, бащата - умен.
16) Растенето е процес.
17) Гордостта е болест в менталното поле, не във физическото поле. Слушайте Божественото вътре във вас. То е, което създава характера. Човек, който се лишава от своето Божествено, изгубва смисъла на живота."
На 20 януари сутринта потеглихме за Шумен, за да защищавам зара; мама фискално дело заради съставен акт за вино. Стигнах в града в 12 1/2 ч на обед. Отидох у Коля Събев. Оставих си багажа при него и отидох при капитан Коеджиков, за да му предам багажа, който го даде брат му да го занеса. Отидох в казармата. Нали е Ивановден. Войниците свободни, едни свирят с гайди и играят в помещението. А други се напили в лавката и имаше вън легнали на снега и някои повръщаха. С войник отидох във „Военното събрание", предадох багажа на Коеджиков, който играеше билярд. Поисках му пари за брат му Александър, който е ученик в 5й клас в Попово, за да си купи цигулка. Каза ми, че на другия ден ще ги даде. Отидох у Боздуганов, когото без да щях намерих. Вечерта спах у тях. Сутринта на молитвеното събрание се говори за гонения и мерките, които се взимат против истината отстрана на духовенството. На обед бях у брата Петко Христов. Следобед в 3 ч пловдивският архимандрит Евтимий ще има публична сказка в читалището в Шумен против Дънов. Аз вземах 45 беседи от брата Петко Христов - беседата „Новият живот" - и отидох в читалището. След като говори, архимандритът с цитати и одума и цинично нахули Господин Дънова и каза, че той, господин Дънов, разядал държавата и че той щял да й подяде корена и основите и тя щяла да рухне!!!!!!!!!? И Народът - зверски усмихнат, изказа: „Анатема!" и на излизане аз продавах книгите, обаче народът ги ненавиждаше, понеже им се каза, че те са опасни и роптаеха против мене. Дойде един старши подофицер и ме пита аз какъв съм. Казах: „Ученик." - „Дай си легитимацията." - „Не е в мен" - отговорих. - „Защо продаваш и имаш ли право?" -„Аз съм свободен." Но той ме тегли за участъка и ме блъсна щото с плесница по тила закачи и народът (християнският) се смееше и радваше на това. Откараха ме в участъка, дадоха ми стражар и аз отидох в квартирата на Кольо Събев и им дадох легитимацията и ме освободиха. На другия ден се завърнах в Попово. Получих легитимацията от директора, с писмо от жандармерията, в което пишат, че аз съм опонирал и нарушавал тишината. Но!...
На 28. сутринта се чете „ Стани, опаши се". Имахме доста посетители. Вечерта се чете десетата школна лекция: „ Символически, окултни правила и мерки".
Сега тази седмица попът тук в града и хората живо се интересуват от нас и говорят разни думи. Но силен оня и остър е остенът, против когото ритат. В понеделник сутринта ме викаха на следствие в гимназията, задето съм продавал книги от г-н Дънов и съветът ми намали поведението с една единица.
Понеже ме гонят в училището, ние сме принудени да не се събират чужди хора у дома. 3.11.1923 год.
Нямахме събрание в Попово. Аз бях в село и прочетох беседата ,Анани и Сапфира", несравнена с друга. Тя е величието и славата на Божествената Любов, изляна чрез Учителевите уста за нас, хората, които се стремим към Бога Любов.
Тази сутрин, 6.II.1923 год., станах раничко и си научих и сега писах и допълних за миналото.
Шивачката се отказва от нас (Донка), като казва в писмо, че тя е намерила пътя и получила светлината и че ние сме били много назад.
11.III.1923 год. Станах сутринта и заедно с Георги Събев почистихме стаята и в това време, когато щяхме да започваме утринната молитва, излезе из съседната стая на хазяина Петър Неделчев от с. Паламарци. И след като ни каза, че си отивал, то очаквахме да си тръгне, за да ни освободи, но по причина на валящия дъжд той седна да чака, докато престане дъждът, и започна да приказва за неврели и некипели, за момичета и разгуления си живот. Доста време чакахме, и най-после си отиде. Започнахме и изкарахме молитвата и сутринните упражнения, в които аз бях малко умалнял, понеже имах почивка с хляб и вода от вторник вечерта до неделя на обед. Във време на почивката ми бе приятно и леко и не ме озори. Когато се нахраних, след като бях изпил 4 ^ 5 канчета вряла вода и от картофи бульон 3 ^ 4 канчета, изядох малко препечен хляб с боб пържен, докато заспя вечерта, много вода пих. Сутринта при участието на Соня и Георги С. четохме беседата „Ядоха и наситиха се". През деня до вечерта бях у дома. Вечерта прочетохме 4-а беседа: „Първите задължения на учениците", с участието на всички ни: Веска, аз, Георги, Станко, Никола.
На 12.III.1923 год. сутринта Станко отказа от да прави наряда и то като излезе от тая стая и отиде в съседната. През деня, следобед аз прочетох беседата „Не правете никому насилие, нито оклеветявайте". Това го сторих, щото щяхме да имаме етика, та да се отговори на твърдението на етиката, която оправдава убийството с цел да се защити.
Даде ни се днес срочно домашно по алгебра. Бог да ми помогне да ги разбера и реша!
13.III.1923
Ето, почвам да чета „Безсъници" от Яворов. Отвъдната страница - срочното ни се даде на 13й, а не на 12й. Довечера в 5 ч си вземах билет, за да отида на кинематограф „Бай Ганьо".
Тези дни разположението на духа е добро, но само че това странното тъмно влечение ме обзема периодически от време на време.
22.III.1923 год., четвъртък
Равноденствието пролетно, астрологическият празник
Сутринта станахме рано и отидохме в гората на една могила, където направихме молитвата и упражненията си. Имаше тържествен и величествен изгрев. Птичките пееха в захлас и посред тая дивна хармония слънцето величествено се показа. Турихме началото на място на поповци, където ще посрещат изгрева. Сутринта към молитвата прибавихме и новото за деня, което бе от Учителя, то е следното:
Наряд за празника Равноденствие
Тази година посрещането и отпразнуването на астрономичната година - 9й стар стил и 22 март нов стил - ще се извърши в следния ред.
А) Пред обед
Молитвено общо събрание, по установения ред досега, със следната добавка:
1) Да се прослави Името Божие на земята, да се изпълни Волята Божия и да се въдвори Царството Божие на земята в неговата пълнота.
2) Да премахне и разсипе Бог всички ония врагове и разпръсне всички лоши мисли, желания и действия, които пречат и спъват Божието дело.
3) Да привлече Бог Своите избрани синове, които работят, на Своята Си нива. Да излее благодатната Си струя от любов, мир и хармония в техните души и сърца. Да дойде просвета в техните умове и да се яви Божията виделина в техните очи, за да извършат Благата Му Воля на Земята.
4) Да благослови Бог през тази година всички засети храни, всички зеленчуци и плодни дървета с изобилие.
Забележка: Това се отнася само до свободните от работа братя и сестри.
Б) Следобед
1) Преповторение на предобедната молитва с горната добавка - пункт от 1 до 4. Начало - между 6 ^ 7 ч вечерта.
2) Обща братска вечеря от варено жито и плодове. Начало - 8 ч вечерта.
Поздрав душевен на всички братя и сестри от любезния ни Учител.
В. В. П.
23.III.[1923 год.], петък
Сутринта имахме пак величествен изгрев. През деня имахме класно по алгебра, не можах да го направя. Вследствие на неуспеха ми да направя класното по алгебра [и] геометрия и повтарянето ми в изпита по дескриптивна [геометрия], у мен се появи едно неспокойство и тревожене, което съвсем разстрои моето душевно спокойствие, и засега аз прекарвам едни крахове и неспокойствия, от тия математични предмети.
24.III.[1923 год.], събота
Слънцето бе покрито с малък облак, който после се разпръсна.
Следобед си тръгнах за село, отбих се в Ковачевец у Дядови Ганчови. Учуден съм от възторга и радостта на момиченцата Цветанка и Марийка, които с радост очаквали и питали кога ще отида у тях, за да понаучат някоя песен.
24.III.[1923 год.], неделя
Осъмнах у дома, без да правя молитва и упражнения. Батю беше болен, впрегнахме каруцата и тръгнахме към Попово, като докарахме Никола Цонев, Ганю Белчев, Генчо Белчев и Димитър Видилниев на Попово, където те идеха да избират и кандидатират народни представители, за новите избори. Никола Ковачев пропадна.
В Попово, като слязох, заведох Колю Ненов в квартирата си, за да стовари вършината и отидохме в гимназията на реферат от г-н Асен Станев на тема „Сатурн и пръстените му". През деня празнувахме празник на дружеството. Излязохме на Балжи-Омуртагската поляна при чешмата и с хоро и свирни прекарахме до вечерта. После през градската градина си дойдохме. Вечерта четохме беседата „Положителните и отрицателните черти на ученика".
25.III.[1923 год.], понеделник
Трудова седмица, за гимназията. Сутринта изгревът бе затулен от облак, не съвсем голям, само 3-4 метра височина. После денят много славен.
Копахме в училище шанц* за тръби от горната чешма до гиманизята.
26.III.[1923 год.], вторник
Слънцето [се] показа потулено с малък облак.
27.III.[1923 год.], сряда
В сряда, 27.Ш. ходихмеу един болен - аз, сестра Козарева, брат Методи и Никола Мисирджиев. Особно духовно разположение. На връщане се отбихме у Комарова [Комарчева] и изпяхме и ней някоя песен и отидохме в Евангел. дом, а сестрата си отиде.
28.Ш.[1923 год.], четвъртък
Изгрев, потулен от неголям облак, и през деня свършихме със заравянето на тръбите и чешмичката почти се изкара, през деня бяхме свободни осмокласниците, аз правих на брата Сандя кутия на цигулка, Вечерта си носих тефтерчето на настойника си г-н Ковачев и отидох у сестра Козарева, за да прочета писмото, пратено от сестра Щиляна Д. Русева, ул. „Ивайло" № 25, София.
От прочитането ми остана ценен материал, думите на Учителя:
1) За пречистване на стомаха да се вземе черна ряпа сок (да се настърже ряпата и да се изстиска и от сока сутрин и вечер по една кафяна лъжичка да изпиваме).
2) Сутрин и вечер по една скилидка чесън да сдъвкваме, по-напред на едната страна, после на другата, и тогава да я глътваме.
3) Упражнение: ръцете обтегнати напред и малко кръстосани китките, пристъпва се с десния крак, махват се ръцете встрани с издухване, после с левия [крак] и ръцете пак в същото положение и движение, и така се отива напред, доколкото искаме. Това е за отстраняване на всякакви тъмни влияния на черните.
4) Когато се движим или стоим, да гледаме по-рано да съзрем неприятеля и да духваме с уста, той е негоден да ни попречи. Ако сме настроени добре и дойде лукавият и задигне от нас нещо, той бяга леко, като по наклон, но духнем ли с уста, то веднага пред него се изпречква планински непроходим връх и той е неспособен да носи нещо и пропада, безсилен остава.
5) Злото е вързано за хиляди години и Царството Божие се въдворява на Земята,
6) Да не одумваме и завиждаме. Да сме с любящи сърца и души към всички хора. Да държим връзка с Учителя постоянно и така ще преодоляваме всички пречки.
7) Велики изпитания идат, особно за братята и сестрите, които с любов да понасяме, защото те са необходими за нашето духовно растене.
8) Да повярваме в Учителя, че Той е велик Учител, въплотен между нас, за да можем да го виждаме, понеже, като дух в цялата вселена във висшите мирове ние не можем да го наблюдаваме.
9) Който се съмнява, той не е ученик.
10) Учителят плътски е на едно място, а Духом - навсякъде и проверява в лабораторията си всички и изпитва.
На Астрономичния празник братята в София сутринта отиват на определеното място за посрещане изгрева, подкладат самоварите и направят молитвата, след молитва изпиват по едно канче топла вода и Учителят им раздава на всекиго по малко хляб. След това направят упражненията и им казва и новото упражнение, описано по-горе. И казва, че от 22 март до 26 юли всяка сутрин да посрещат изгрева. Тази енергия от сутрешното слънце и зора, която получим, никой не може ни я отне. Ни епидемии няма да ни хващат и болести - не! Като правим чесновия и с ряпата описан горе начин на пиене и сдъвкване.
30.III.1923 год., петък
Станахме в 4 и 20 минути, отидохме в гората и посред дивната хармония от хор на птички посрещнахме зората. Слънцето бе потулено от облак, не голям, през него се прозираше слънцето, като се показа. Ето, пиша писмо на сестрата Стилияна Д. Русева. Вечерта в 11 ч сутринта заминахме за гр. Варна на екскурзия. Стигнахме в 7 ч сутринта в града. Като слязохме, веднага тръгнахме да обикаляме пристанището и параходите. Влязохме и разгледахме парахода „Фердинанд", слизахме при машините и видяхме ужаса и нехигиеничния живот на машинистите. После видяхме руските бежанци като се бяха приготвили, за да си заминават за Русия. Отидохме после на електричната инсталация и я разгледахме. Оттам отидохме в градската градина, а аз отидох да донеса маслото с тенекията на Методи Ж. Марков. После обед отидохме на радиотелеграфа на височината „франгенското плато" до село Франгата. Слушах на радиотелеграфа като се предаваха депеши от Цариград, и после от Москва. Тамо е студено, защото е високо. Разгледахме и подземията около телеграфната станция, пълни с джупаане* и оръдия. Следобед отидохме у Велислав Ж. Марков и после в дома му вечерях и вечерта отидох у сестрата София, където квартирува брат Стамат Тодоров и Велко Петрушев. Това бе на 31 през деня. Нощувах у тях.
1.IV.1923, неделя, Връбница
Станахме в 3 ч и половина и потеглихме за височината „Таш-Тепе" над Евксиноград, на височината „Франгенското плато". Като отивахме, из пътя се настигнахме с други сестри. Като стигнахме, братята бяха наклали огън, постояхме около него, докато се разсъмне, защото и бе студен вятърът, беше облачно, така че нема изгрев отначало, а после изгря. След молитвата и упражненията направихме закуска и потеглихме по височините към Франгата по шосето, строени по ред според кой какъвто глас пее и, движейки се, пеехме. Отидохме си и на обяд бях у един брат на име... После отидох на събрание у сестрата София, нахранихме се и отидохме у брат Манолов, поприказвахме как е прекарал в София. Говорихме, че Учителят изисквал от нас съвършена чистота и скромност, и смирение, с Божествената любов да живеем. Тщеславието и гордостта да се заличат у нас. Говорихме как вечерно време, преди да си легнем, ще изпиваме по половин лъжичка репен сок от черна ряпа. Това е за урегулирване на стомашните органи и коремните, после ще си сдъвчем една скилида чесън хубав от двете страни и ще го задържим на сливиците си и после го глътваме. Чесънът е за дезинфекция на пищеварителната ни система. Разправи, че като се връщали от Витоша, един поп се преструвал, че бил от далечни села, питал къде са ходили тъй далеч тези хора. Казал, че те били слаби, но му отговорили братята, че болните са из болниците и кръчмите, из къщите, а здравите, бодрите са на разходка по Витоша. После в трамвая питал Учителя: „Откъде си, старче?" Отговорил: „От Слънцето." - „Е, ами тук, в България, откъде си роден?" -„От Слънцето." - „Аз знам, че всичко, и нашата Земя, и иконите са от Слънцето - казал попът, - ами ти отгде тук си роден?" - „Е, щом всичко е от Слънцето, то и аз съм от Слънцето." Попът млъкнал. После се изказал, че бил от църквата „Свети Крал" и че той бил тръгнал да ги изпитва, но братята го запитват защо е лъгал, а той отговорил: за да види какво ще кажат и да ги изпитва. Учителят казал, че те се чудят вече какво да правят, и така. Като замаяни, не знаят какво да правят. И че до две години време по-видните от тях ще си заминат, а в срок от 10 години всички сегашни техни форми на религията ще се изменят и че те
джупаане, джелане (ар.-пер.-тур.) - остар. боеприпаси. (Бел. М.И.) ще претърпят крахове големи и изтребления, и тогава ще се създаде великата Божествена религия на земята. Божествената [религия] на любовта.
Учителят ръководи една комуна сега в София, братята гарантирани економично, работели в братството с ентусиазъм и въодушевление в сеене и копане на градината.
В София има голяма послушност.
Чорбаджиев Петър се отцепил и даже книга щял да издава против Учителя. Тук се вижда как неговата гордост и славолюбие се проявява, като се явява против това чистото, великото и идеалното. Затова Учителят казва: Чистота абсолютна се изисква и любов Божествена, която всичко в нас да стопли и поднови, което да е готово на Божественото изискване.
Вечерта си потеглихме от Варна в 9 ч и през нощта в 1 ч Боздуганов изнесе на Шуменската гара цигулката на брата Никола Мисирджиев.
2.IV.1923.
Сняг валеше, като слязохме от трена. Снегът повреди цъфналите зарзали и сливи във Варненско и по нашите места. Сутринта направихме молитвата и упражненията вкъщи. Отидох на училище. Цял ден ми се спеше.
Следобед сестрата Веселина бе у дома, прочетохме беседата „Братя и сестри на Христа ".
3.IV.1923 год., вторник
Станах, ясно бе небето, излязох и отидох на могилата в гората, направих си молитвата и дойде братът Никола и направихме упражненията. Върнах се и се срещнахме с брата Методи, и той ходил на изгрев. Отидох на училище, изобщо съм обременен от математичните предмети и едва чаках да ни пуснат от училище.
Отивам си на ваканция.
4.IV.[1923 год.], сряда
У дома. Не правих упражненията,
5.IV.[1923 год.], четвъртък
Правих упражненията у дома.
6.IV.[1923 год.], петък
Времето снежно, цял ден сняг валя и се топеше.
7.IV.[1923 год., събота]
На 6-и срещу седми на Великата събота през нощта ходих под Кепката, за да се опитам дали имам страх, на връщане през брега и над брега ислямовото място се върнах у дома и спах, докато се съмна. Сутринта с Николая ходихме у лозята с башчията ни Ковачкалгоолу на молитва.
8.IV.[1923 год., неделя], ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО
Направих си упражненията в лозята. Като се върнах, нахраних се и отидох на Ковачевецу Русанини. След това - у Дядови Ганчови и у какини и си отидох, на хоро у село.
9.IV. 1923 год.
Станах рано и повиках Георгя и отидохме на Цар-Асеново. У [айкъна] бяхме на молитва. През деня прекарахме с братята и сестрите там. Особно Дядо Недю и семейното му положение. Братът Иван Петров и сестра Неда са отлично.
10.IV.[1923 год.], вторник
Третият ден на Великден, учих геометрия и сряда - също и писах реферат върху „Педагогичната дейност на Н. Рилски".
11.IV.[1923 год.], сряда
Четене.
12.IV/.[1923 год.], четвъртък
Четене.
13.IV.[1923 год.], петък
Станах рано у дома, направих молитвата и се нахраних и с Димитър Статев си дойдох в Попово.
14.IV.[1923 год., събота]
Станахме аз, Георги и брат Никола и отидохме на могилата. Изгрев имаше, но не съвсем чист, щото слънцето се показа така, че отиде в облак. Но денят бе ясен, аз цял ден с Никола стояхме. Учих алгебра.
15.IV.1923 [неделя]
Успали сме се. Молитва в квартирата. На молитвено събрание дохожда майката на Лида, чете се беседата „Анани и Сапфира". През деня правих срочно по български. Вечерта сестра Веса не дойде. Четохме „Природните методи". Лягам си да спя в 11 и 5 минути вечерта. Лека нощ!
16.IV.1923., понеделник
Сутринта сме се поуспали, и дъжд валеше малко. Молитвата правихме вкъщи. През деня валя дъжд с град по обед.
17.IV.1923., вторник
Станахме и отидохме в гората. Небето бе ясно и чуден изгрев имаше. Птичките пееха в захлас. Чухме кукувица за пръв път. На училище отидохме, изпитаха ме по алгебра, но не успя да ме изпита, остави за друг път. По физика класното неуспешно. Къде 3 1/2 ч следобед валя град и дъжд, но градът бе голям, особно в гората на Дядо Колчо и Поповските лозя.
17., 18., 19., 20.IV.[1923 год.]
Нищо особно. През цялата седмица правихме утринните молитви в квартирата, поради късното ни ставане от сън и претрупаните уроци. В петък вечерта ходих у Иванка Акушерката. Свирих им няколко песни и Славка, нейното момиченце, се похвали, че учителят Бърнев й предавал по цигулка уроци без пари. И детето се похвали, че тази година като изкара третий клас и после - 6й, ще отиде в Музикалната академия, и си мечтай да продължи и в странство. И когато й поменахме с Димитринка, леля й, че ще се ожени и ергени либи, то заплака и омразно ни одума и обеща, че то никога няма да се жени, никога, и ще е музикантка.
22.IV.1923 год.
Станахме аз, Станко и Георги и направихме молитвата и Георги си отиде и аз с Ради Тодоров заминавам на село да гласувам за изборите - народни представители. Ради отива да се срещне със са. Никула.
30.IV.[1923 год.], неделя
Сам ходих в гората на молитва, а Георги спеше, понеже през нощта ходи на нощна екскурзия. Четохме беседата „ Ти целувание ми не даде". Присъствува само сестрата Веселина. Вечерта - ,Изгрев и залез".
31.IV.1923 год.
Утринна молитва у дома. Сутринта в училище, по незнание, че ще имаме класно по дескриптивна [геометрия], аз не можах да направя класното. Вечерта, къде 4 ^ 5 ч следобед, валя силен град, от който почти побеля земята.
Сутринта станахме всички рано и с изключение на Георгя ходихме на могилката на молитва. Сутринта не отидохме в полето да празнуваме, защото бе кално и облачно. Следобед в 3 ч ни събраха и излязохме на хоро при болницата. Днес дохождаха Дюлгера и Ст. Александров да видят цигулката ми. Хареса им се.
2.V.1923 год., сряда
Станах рано, умих се и попреговорих дескриптивната [геометрия] и направихме молитвата вкъщи.
_________________________________________________________________________________________________________________
*Нерез - диал. занемарено, запустяло, буренясало лозе. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев).
*недостатък (от рус.) - остар. Недостиг. (Бел. М. И.)
*шанц - землен окоп, канавка за полагане на тръбите. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев).
