По време на Школата, когато Учителят държеше Своите беседи, преди да започне беседата, приятелите пееха песните на Учителя в разстояние на 20- 30 минути. Някои от музикантите заставаха на пианото или хармониума и заедно с определения за това цигулар изпълняваха песните на Учителя, като всички присъствуващи пееха с тях. Ако едни от музикантите отсъствуваха, то ги заместваха други, така че винаги имаше кой да свири или на пианото, или на хармониума, придружени с цигулар. Когато бяхме на поляната, там имаха думата само цигуларите, А на нашите екскурзии по Витоша или Рила, музикантите носеха на гърба си, освен раниците си с провизии, но и цигулките си, закачени върху обемистите си раници. Винаги при Учителя имаше някой, който беше със своя инструмент. Най-често това бе цигулката.
В една от последните Си беседи на Земята, в салона на Изгрева, Учителят, както говореше, спря, после ни огледа и каза: „Този брат, Симеон Симеонов - и го посочи с пръст, - през всичкото време на Школата ни е свирил братските песни и не ни е оставил никога, а вие не сте се сетили никога да го почерпите и да му благодарите за това. Затуй сега аз ще го почерпя вместо вас и от мое име! Учителят се протегна с дясната Си ръка до една голяма, дълбока чиния, в която бяха сложени и подбрани хубави и големи ябълки.
Обикновено това се смяташе като голямо благословение - да присъствува пред масата му онзи плод, който земята българска ражда, поднесен от онези ръце, които са създали благата, чрез този плод. Дълбоката, отрупана чиния с плодове беше и символ на плода на Любовта и символика за обещанието на учениците, че първият плод на човешката душа принадлежи на Бога и на Учителя, който сваляше Божието Слово чрез българската реч.
Учителят взе най-голямата и хубава ябълка и я подаде на Симеон Симеонов. Той я взе и благодари на Учителя. Всички смятахме, че той заслужава този подарък на Учителя, изразен символично, чрез една ябълка, като символ на Мъдростта.
Учителят си замина и след това възрастните приятели си избраха ръководство. Тогава Симеон Симеонов си спомни за този случай и си въобрази, че Учителят му бил дал ябълката и му бил казал, че Той го оставя да ни ръководи и да ни бъде ръководител. Нямаше такова нещо. Слушахме всички и видяхме всички - нямаше такова нещо. Но откъде му дойде това в главата, не зная. Учителят бе казал друго на други лица още в Мърчаево - кой да стане посредник между властта, която дойде, и Братството. Но това не бе изпълнено, поради непослушанието на онези, които бяха определени от Учителя за това, както и на онези, които се противопоставиха на това да бъдат ръководени от някого, защото всички искаха да живеят по закона на свободата. А закона на свободата се отнася не за човеците, а за Божествения Дух, Който живее и обитава свят от Истина и този свят се нарича Божествен свят. А за нас важи онова, което е дал Христовият Дух от преди 2000 години: „Кесаревото - Кесярю, Божието - Богу" Това е много добре развито в Словото на Учителя и вие ще го намерите там.
Искам да поясня едно много важно обстоятелство, като финал на този разказ. Аз също бях определен отначало да бъда ръководител в създадения седмочленен братски съвет. Но се отказах и посочих друг брат, за когото приятелите ми се сърдеха, че съм го предложил. Но на мен ми стига тази награда - Учителят работи с мене по някои братски песни. Благодаря от сърце и душа!
