По време на клас, и то в Общия окултен клас, Учителят понякога казваше: „Изпейте ми някоя песен!" Никой не смее. Имаше певици като Катя Грива, д-р Давидова, Лиляна Табакова и още много други, но никой не смееше да стане и да изпее някоя песен. Аз пък, като най-непредубеден, ставам от стола и казвам: „Аз ще изпея!" И започвам да пея и изпявам песента. Следващия път - пак по същия начин. Когато Учителят помолваше, за мен това бе чута молитва на Духа към нас и в мен нещо трепваше и аз не можех да изтрая ида гледам как другите мълчат и се канят. Тогава аз казвах, че аз ще изпея - нали съм по-отворен, нали съм свикнал да пея по селата на момите и момците и на учениците си, та пред Великия Учител ли няма да запея! Ще запея и още как! Учителят видя това и много пъти казваше: „Пеню, изпей еди-коя си песен!" Аз ставах и изпявах онази песен, която Учителят посочваше да изпея от братските песни. Така, дето се казва. Учителят много свойски казваше: „Пеню, рекох, а изпей ти някоя песен!" И аз изпявах. Така се създаде една непринудена връзка между мен и Учителя, що се отнася до Неговите песни. Аз знаех и научавах много народни песни, както от онези краища, където работех като учител, така също и от разучени нотни текстове от български автори, които си купувах и научавах да пея.
Понякога Учителят говореше, че в българския народ музиката и песента е залегнала, че тя се е преплела с времето от столетията и досега са останали такива песни, по които можем да съдим за неговия път. Много от народните песни са проникнати с тъга, скръб, униние, защото народът е прекарал 500 години под турско робство и е нямало нищо, което да го развеселява, вървял е по една линия, очертана от робските вериги - затова в народните песни преобладава минорната гама. Той е бил вързан както отвън, така и отвътре, чрез минорната гама на своите песни. Освобождават го други от турското робство, но той още не е освободен отвътре, защото е завързан в един кръг, по който се движи българската народна песен. И минорната гама го е заключила и го владее досега, И Учителят разсече този кръг на затворения кръг на българската песен, в онзи момент, когато даде „Слънчеви лъчи" от Паневритмията, на който случай аз присъствувах и за който вече разказах.
Когато бяхме в Мърчаево през 1944 година, веднъж около Учителя бяха насядали десетина братя и сестри и Той се обърна към мен и каза: „Изпей някоя от народните песни!" Отначало се запитах в себе си: защо пък Учителят иска баш народна песен да Му изпея, а не пожела братски песни? Като пеех народни песни пред братството, някак ме поглеждаха, че като селски учител друго не бих могъл да изпея, освен народни песни. Някак си някои пренебрежително се отнасяха към моето увлечение да пея народни песни. Но нали всяко усърдие се възнаграждава - това важи особено, с по-голяма сила, по времето на Учителя. Обърнах се към Учителя: „Ще Ви изпея една песен от композитора Добри Христов, казва се „Хайдушка песен". И викнах и я изпях. Как така ще викна? Аз бях висок на ръст, много здрав и силен физически. Гласът ми бе много силен и аз пеех високо, така бях свикнал да пея по селата на учениците и на селяните по тлаки, седенки и вечеринки. Та викнах, пуснах си гласа и гърлото и изпях песента. Ония до мен подскочиха и се отместиха малко настрана, иначе не можеха да изтърпят на силния ми глас. Учителят се усмихваше със Своята блага усмивка. Когато завърших песента, аз се огледах: всички мълчаха, беше ги поразила песента - мелодията и думите. Така се случи, че аз за пръв път я изпълнявах пред тях. Ето и думите й:
Хайдушка песен
от Добри Христов (Стар текст)
Татунчо, страшен хайдутин,
дошел е мами на гости.
Стисна го майка, прегърна,
зарони сълзи, зарида:
„Ела си, синко, у село!
Не ти ли, синко, омръзна
по тия тъмни балкани?
Хайдутин майка не храни!"
Учителят ни изгледа всички и каза: „Татунчо е хайдутин, той е проливал кръв, убивал е, затуй не може да се яви на село, между хората, той се крие в Балкана. И затуй майка му казва: „Синко, върни се!" Той е свързан с разрушението и тази освободена стихия го гони по Балкана, Сега ний ще създадем нов текст на тази песен. Вземете молив и пишете:
Татунчо
(нов текст)
Татунчо, славен млад юнак,
нежно си мами продума:
„От днеска, мамо, аз реших
нов живот да заживея,
радост в душа ти да внеса,
на всички добро да правя.
Сега в моята душа
новото добро проникна:
Син майка с любов да храни."
След като завърши диктовката Учителят и аз я записах в тетрадката си, заедно с останалите братя и сестри, аз казах: „Готов съм." Учителят се обърна така мило към мене, с такава благост, че напълно бе противоположно на онова, което аз изпях за страшния хайдутин и което донесох като смразяващ ужас чрез песента си: „А сега, Пеню, изпей я сега с новия текст!"
След като я изпях, макар че мелодията бе същата, но нещо в мен се обърна, завъртя ме нагоре и песента тръгна да излиза отдолу нагоре. Невероятно усещане изпитах, само чрез подмяната с новите думи.
Учителят продължи: „Татунчо, рекох, е бил хайдутин. Той съжалява за всичко, което е направил. А майка му е права, като му казва: „Не ти ли, синко, омръзна да ходиш по тия тъмни Балкани" и че „хайдутин майка не храни." Татунчо сега е станал брат, почнал е да дружи с новите братя и сестри и е станал брат, затуй казва, че вече не е страшен хайдутин, както е в първия текст, ами е станал млад юнак и е почнал да прави добро. Затуй вече сега у него прониква идеята да прави добро: „Син майка с любов да храни". Няма вече да ходи по Балкана, но ще отиде на работа, за да изхранва майка си и да прави добро на другите хора. Татунчо вече се е пробудил и е възприел новите идеи. Значи е станал бял брат!"
Записах си всичко и започнах да изпълнявам песента с новия текст - вече 45 години след този паметен ден, когато Учителят завъртя онзи невидим лост и превключи от едно място към друго цялото течение на силите, които преминаваха през тази песен. Той трансформира и промени състоянието на милиони души, завързани чрез тази песен за онези минали събития по нашите земи, свързани с убийства, грабежи, отмъщения. Настъпи нова епоха - тази на братството, като най-висше състояние на човешкия дух, който определя своите отношения към Бога като служение на ближните си чрез доброто!
