Брат Боян Боев ми разказа следния случай: Дойде една сестра и казва: „Бърже, Учителят те вика нещо." И аз, казва, се завтекох и казвам: „Ето ме, Учителю." А Боян е много изпълнителен. Учителят му казва: „Бояне, можеш ли да ме придружиш до града?" - „Мога, Учителю! Само трябва да отида да си взема шапката и бастуна." Отива си до вкъщи и след малко се връща готов. „И тръгнахме с Учителя." Учителят го води и той - след Него.
А какво било: Една сестра страдала от дизентерия. Пращала родителите си при Учителя и те питали какво да правят. Учителят им дал наставление как да я излекуват. Те правили опит, но тя била вече съвсем отпаднала, стигнала до умиране и те замолили самия Учител да отиде да й помогне. Като отишли Учителят и брат Боев, тя била увесила главата, но била още жива. Не виждала, че Учителят е дошъл и че брат Боев го придружава. Поканили ги да седнат и Учителят казал: „Дайте ми цигулката на сестрата!" -„Тогава Учителят изсвири много тихо песента „Благославяй, душе моя, Господа". Тогава тя се събуди, казва, сестрата. Дойде в съзнание, а беше в безсъзнание." И като се събудила, Учителят казал: „Бояне, я вземи, че я отвий и й пусни краката долу, като я държиш." - „И аз я отвих и я изправих" - казва брат Боян. „Ха придружи я малко, да повърви малко напред." И като направила три крачки, Учителят казал: „Върни я пак на кревата." „И аз казва я вземах и я вдигнах на кревата, завих я със завивката и Учителят нищо не каза повече, тръгнахме и се прибрахме." А тази сестра на другия ден шетала вече из къщи. Значи от посещението на Учителя и от изсвирването на песента „Благославяй, душе моя, Господа" се е излекувала.
