Елена Хаджи Григорова беше учителка в Мърчаево, обаче ходатайства пред инспектора, неин зет, да я назначат тука. Тя беше при братовчедка си дошла тука. Тя е от Воден, в Гърция. Воден е най-красивият град от Македония. По улиците тече най-чиста вода. По всичките улици тече вода отстрани, канавка има направена, тече вода и всяка сутрин, разправяше братовчедката на Елена, Олимпия Янкова, всеки ден един човек, който нямал крака и ръце, го донасяли неговите хора, слагали го при един мост там, гдето вода тече, и там хората са много милостиви и му дават милостиня. А той казва: „Ох, колко са милостиви!" А пък сакатият човек казва: „Има и от мене по-лошави." И действително, аз видях и по-лошави случаи.
А Елена Григорова я назначават в Мърчаево. Има писмо от владиката Стефан, че тази учителка е сектантка-дъновистка, че тя трябва да се уволни. А г-н Янков пък е главен учител на всичките учители в София и той е ходатайствувал пред инспектора да я назначат в Мърчаево. Пък как ще я уволни той, когато тя му учила децата, пък той е много добър и всичките македонци, от който ще да е край на България, всички го уважават. Янко Янков се казва. Вика го инспекторът и казва: „Виж какво писмо ми е писал тука владиката." Дава писмото на Янков. Казва: „Какво да я правим? Иска да я уволним. Кажи ми сега какво да я правим?" - „Абе, рекъл, и моята жена е с този дъновизъм" - щото жена му на Янков, и тя е от Братството. Елена се е запознала с идеите на Учителя чрез жената на Янко Янков. А аз я познавам и я имам фотографирана. Владиката я обвинявал, че учела да не се пие и да не ядат месо. И на Задушница да не подават. - „Не трябваше да се меси там, но както и да е. Учела ги на сектантски работи. Сега, понеже ти си ходатайствувал, какво да я правим?" Пък той казал: „Моята жена я научи, ама както и да е." Та, назначиха я на такова място, гдето да няма други учители, сама да бъде. И действително имало едно вакантно място в село Равна, Годечка околия, и я назначават там.
А пък аз бях тогава учител в едно турско училище в Поповска околия - село Крепча. И Елена питала Учителя... Тя била учителка на четири отделения, обаче учела много добре децата и ако видела, че някое дете може да мине с една тройка, тя го оставяла да повтаря, защото на 3 км и половина беше училището в Годеч и ако отидело там детето ненаучено, тя щяла да се изложи, И затуй тя ги оставяла да повтарят и на другата година всяко дете, което повтаряло, било вече силно. Така че, слаб ученик не пращала в Годеч. Там казвали: „Много интересно, бе, слаб ученик нямате." Пък ние го оставяме да повтаря и то втората година става първенец на училището. „Все силни ученици ни изпращате."
По-късно Елена Григорова дойде с една сестра, Стойна Кондарева, от Изгрева чак у дома, в моето село Водица, Поповско. Оттам ги качихме на каруцата един ден и отидоха чак в моето село, където съм бил учител. То се казва Крепча, Поповска околия. Там турците са много гостоприемни. А там имаше големи дини. Крепча е най-богатото село на Поповска околия. Понеже беше много топло през нощта, останахме да летуваме на бостаня. Турците пяха турски маанета и прекарахме много добре там.
Те харесаха моето село, но понеже на Елена се разделиха отделенията на две, тя попитала Учителя: „Учителю, не е ли добре да дойде Пеню при мене, а той там учи турчета." Учителят рекъл: „Нека да дойде при тебе."
И те дойдоха със Стойна при мене. А аз имах там една друга приятелка, там от село Ковачевец, Тя дойде и имаше още една сестра, Цветанка се казва, изобщо дойдоха и други и се събраха през нощта и слушаха, като пеят турски песни. Ядохме дини, кой колкото може.
