Когато дойдох в София, аз нямах пари. Защото, като свърших войниклъка, трябваше да следвам, а пък нямах пари. И понеже нямах пари, ме заведоха при Бертоли, да чукам, да правя мозайка, та да припечеля нещо. Чуках с един голям чук, а покрай мене имаше и други, които чукаха мозайка.
Пепелта от чукането на мозайката не се плаща. Тя се хвърля в един трап, който имаше там, а пък само отсеяното като зърна, вече за него плащат. Аз като чуках, едва изчуквах за 28 лева. Това само за хляб ми стигаше. Това продължи ден, два, три, четири. Чак в четвъртък брат Борис Николов мина покрай мене и като ме видя, а аз съм млад, силен съм, изсилвах се и правех мозайката с чука само на прах. Главнята на големият чук отгоре е подкована с пирони, а аз замахвах с всичка сила и ги трошах и всичко ставаше на пепел. И ми показа брат Борис, че за пепелта нищо не се плаща. А да взема сам чука и усул-усул - полека-лека, така, да чукам и как трябва да чукам. И на другия ден, значи, над 200 лева си изкарах. Няколко кофи като отсея пепелта, вече стана на зърна, а не на пепел.
В туй отношение Борис Николов е за похвала, че ми показа как да работя. Пък имаше и други, които работеха, ама бяха селяни от околните села. Идеха да печелят, тъй, при Бертоли. Обаче те видяха, че аз се изсилям и мълчат, мълчат. Чужди бяха по дух и не ме упътиха. А като погледа Борис как се изсилям аз, с моята сила младежка, ми каза: „Не така, брат, ти нищо не изкарваш, ти само си хабиш силите. Дай тука чука!" Взе чука, клекна при мене и започна да чука, полека-лека и вечерта като отсях, сума ти нещо изкарах вече.
Преди да тръгнем на Рила, ние ходехме да летуваме на Яворови присои, горе, на Витоша. И веднъж сме се събрали една компания така, а пък братята нещо, и Учителят беше при тях, вадят един камък там, който не знам защо го вадеха. Появи се една възрастна жена, едва върви, дойде там и пита Учителя: „Абе, тука казаха, че има дъновисти, не сте ли ги видели къде са?" А Учителят я попита: „Защо ти са?" - „Искам, каза, да го видя този Дънов кой е." А Учителят се усмихва и казва: „Ще го видиш" - казва.
ВК: Значи чужда жена тръгнала от долу сама, качила се сама и то на Яворови присои. ПГ: Чула, че тука дъновисти има. ВК: Значи ще Го види кой е, ПГ: И Го видя. Разговаря с Него. Тази селянка не беше чужда по дух, както ония, при мозайката.
