На Рила аз всяко лято придружавах Учителя. Учителят без мене не е ходил на Рила. Ходил е през 1929 год. само, когато за пръв път са Го завели на 7-те езера. Оттам насетне аз вече всякога съм бивал. И много пъти Учителят ме караше да пея. Аз пеех братски песни, обаче пеех и народни песни. Пях например песента „Хайдушка песен" от Добри Христов. А пък Той каза: „Тази народна песен от Добри Христов има хубава музика, но няма добро съдържание, защото хайдутинът е клал хора, избивал хора. Затуй ще използваме мелодията, защото има хубава музика, а пък ще й турим нови думи." Да, често ме караше да пея.
Обикновено правехме гимнастика на езерото на Чистотата, защото там пътеката е дълга и стръмна нагоре. Веднъж, като наближихме вече към полянката, спряхме да си починем. И като се обърнахме, над Стара планина - така, едни хубави облаци бяха покрили планината. Пък Учителят ми каза: „Пеньо, можеш ли да снемеш тези облаци, могат ли да се снемат?" Аз рекох: „Да, Учителю, може, наредете се, ама да влязат в кадъра и братята и сестрите, и Вие да бъдете." Наредиха се и аз направих една снимка.
ВК: Сега, Учителят и друг път ти е позирал, разрешаваше ти да направиш снимки. ПГ: Да. Въпросът е, че докато други път Учителят си е обръщал гърба, когато щели да Го фотографират, Учителят тука се заинтересува, че аз си бях направил тъмна стаичка и промивах. Вечерно време в нея си промивах стъклата, които през деня ги правех. Пък сутрин ги турях в някой завой, там. ВК: Къде промиваше ти тези неща? ПГ: Аз си бях направил тъмна стаичка и там работех, после си вдигах пердето и осветлявах и ги проявявам после в проявителя.
ВК: Там вода имаше, ваничка, беше направил ваничка, проявяваше. Имаше ли случаи друг път, когато Учителят те помолваше да ти позира и т. н.? ПГ: Веднъж бяхме горе чак, на езерата, и Учителят каза: „Пеньо, можеш ли да фотографираш тука, че да влязат всичките езера?" Рекох: „Някои може би ще са затулени, ама само оттука може да се видят езерата, които могат да се видят от Седемте. Тука аз ще направя снимка на Вас с езерата на надолу, рекох, всичките, които могат да се видят." Там не може да се види шестото езеро. И Учителят седна и аз Му направих една снимка така, както е седнал и Той като че ли съзерцаваше, така - тази поза. Там направих вече една снимка и тръгнахме си нанадолу.
Като слязохме долу, срещу Близнаците, Учителят каза: „Пеньо, можеш ли да ме фотографираш тука, Близнаците както са така, с туй величие?" Рекох: „Учителю, мога, рекох, седнете тука, аз ще направя снимката, ще влязат и Близнаците, ама да влезете и Вие." Целта ми е да фотографирам Учителя. И действително, и там направих една снимка. Да, и после пак. Всякога Учителят искаше да види какви са снимките, които съм направил.
ВК: Ти ми разказваше навремето един случай, когато Учителят ти казал: „фотограф не си дава негативите!" ПГ: Да. ВК: И после ти ги беше дал на някой - Ангел Терзистоев, негативи, които не ти беше върнал. ПГ: Ах, да! ВК: Разказваше ми ти този случай навремето. Учителят ти казал, предупредил те: „Фотограф не си раздава негативите!" ПГ: Така беше.
