ВК: Разкажете ми за извора на Дианабад. ПГ: Учителят беше дал нареждане да се лекуваме лятно време с потни бани, да може да се изпотим толкова много и същата вода, която донасяме оттук, да я оставим да се нагрее от Слънцето и после да се обливаме с нея. Кладенчето беше много интересно направено. Той не го беше направил да улови водата, както ний я залавяме сега за чешмите, ами тя извираше ей-така, от високия бряг, и циментира тука една плоскост, колкото една стая от 10 кв. метра - не, нямаше 10, но, да кажем 7- 8 кв. метра. И водата се разстила и Слънцето я пече. И чешмичка имаше, от която точехме вода. Там, дето я пече Слънцето, Той не даваше от нея да взимаме, ами от тази, дето е вече греяна от Слънцето, да бъде греяна. И важното е, че от тази топла вода, която Слънцето я е огряло вече, ние три пъти донасяхме вода, облечени с кожуси и с шалове. И това беше август, септември, когато е най-силно Слънцето. И най-после се изкъпвахме с тази вода. Три пъти ходехме и после се изкъпвахме с нея, вече затоплена, ВК: А то е топло, и другите хора като ви гледат? ПГ: Като ни гледат, се смеят, щото ние -с кожуси и с шалове покрай врата, и си викат: „Тия хора са ненормални." А пък Учителят каза: „Правете потни бани, те са най-лековитите, пречистват кръвта!"
ВК: Тука, на тази снимка виждаме, на Дианабад, Ловния парк, виждаме доста приятели със стомни застанали. Тя, чешмата, гледам, доста е голяма, там с цимент е обградено и т. н. Значи всеки отиваше, пълнеше стомната и се връщаше, така ли? ПГ: С две стомни бяха разходките дотам. А оттука носеха вода и за кухнята. Нямахме вода на Изгрева. ВК: Така ли? ПГ: А-а, то много трудна работа беше това. Вода нямахме на Изгрева и носехме чак оттука за кухнята. С големите стомни носехме вода пък за кухнята. После, след като се отвори един ресторант ей-там, накрая на гората, от друга чешма започнахме да носим. По-близо имаше вода излязла, на Борисовата градина, сега Парка на Свободата. Оттам носехме после вода.
ВК: И какво стана с изворчето на Дианабад? Какво стана по-късно? ПГ: Ами че то, като построиха Ловния парк, организацията на ловците, те стреляха там, имаше забранени места, забранени часове, в които никой там да не ходи, защото стрелят. Ловците се упражняват да стрелят. ВК: А как взеха чешмата те, как я преградиха? ПГ: Те забиха колове след това за телена ограда и ний сами я изоставихме, защото намерихме по-близо вода. ВК: Защото аз знам, че точно пред нея е имало някаква ограда. Някаква ограда е имало, помниш ли я? Те са сложили ограда. ПГ: Виж какво, тука нямаше никакви къщи. Сега, както е разчистено, ей-така беше едно време. Те ги събориха сега, за да населят нов квартал. А пък Учителят направи и изкопа друго кладенче, такова пак. ВК: В Дианабад? ПГ: Да, цилиндрично. И оттам вземахме вода за кухнята, защото не достигаше чешмичката да пренесем вода за кухнята. Кухнята трябваше да се мие и т. н. Нямахме вода. ВК: Значи това е изворчето на Дианабад. Добре, че си направил снимки, за да го имаме нагледно.
