ВК: И по-нататък, кога ти дадоха беседи от Учителя? По-нататък какво стана? ПГ: И като прочетох „Древната мъдрост", на корицата пишеше: теософски книги, преведени на български, всичките колко са. И аз си ги написах на един лист.
Скоро ни произведоха фелдшери. И аз казах на тези братя: „Ще отида в София." А те ми казаха: „Ще отидеш при Учителя. Учителят се намира на ул. „Опълченска" 66." Сега, аз нито „Опълченска" зная, нищо не зная. Вече съм фелдшер, с две нашивки. И отивам и търся книжарницата на нашия брат Голов, защото само Голов имал теософски книги. Отидох, но тази зима той бил умрял. Дъщеря му - абитуриентка, осми клас завършила и тя, с черни дрехи, гледам, заместя баща си. Тя продава вече в книжарницата. Влязох и рекох: „Дай ми тези книги!" - „Отде си взел този лист?" - пита момичето. „Аз познавам, рекох, Боян Боев и Георги Куртев." И тя каза: „Аз ги познавам." Пък те били наши братя. Пък то един часа стана следобед и тя трябва да затвори книжарницата вече и излязохме двамата и аз рекох: „Слушай, аз тебе те моля да ми кажеш как ще намеря тука улицата, къде, как ще намеря г-н Дънов." Пък тя ми каза: „Сега оттук като тръгнеш, все на запад ще вървиш и гледай всякога коя улица навлизаш и ще намериш най-после една улица, която се казва „Опълченска", Ще тръгнеш на север и ще дойдеш най-после до един номер, 66. Има копче там, ще натиснеш копчето и ще излезе един човек - хазяинът. У тях живее г-н Дънов."
Така и направих. Питах, минавах, гледах улиците, гледах, гледах, гледах и току намерих „Опълченска", намерих 66. Като натиснах копчето, излезе един човек, който каза: „Откъде идеш?" Той бил страдал от бронхит и не говори както трябва. „Ида от Скопие." - „Кой те прати тука?" Рекох: „Боян Боеви Георги Куртев." Той ги познава, де, наши братя. ВК: А той кой беше? ПГ: Той е Гумнеров, който е хазяинът на Учителя, а пък е на Касационния съд секретар. Значи, високоинтелигентен и културен. ВК: Ама така говореше, дрезгава ПГ: Той е болен, понеже го болят гърдите и затуй не говори нормално. Вика: „Откъде идеш? За какво ти е?" и т. н.
И аз влязох вътре и той влезе при Учителя и Му каза. Има столове вънка, там, под прозореца в градината, наредени столове, Учителят бил говорил беседа от отвътре, а пък хората от отвънка слушат. И седнах на един стол и той отиде и каза на Учителя, че „един войник от Скопие Те търси". И аз дойдох и те ми бяха казали: „Ще Му целунеш ръка." Брат Боев и Георги Куртев така ме бяха съветвали и аз направих същото. Той ме запита: „Кой ти даде адреса?" Аз Му казах: „Братята Боян Боев и Георги Куртев." Хубаво, обаче си погледнах часовника, защото трябва да пътувам с варненския влак и трябва да сляза на Попово. И Учителят каза: „Постой малко." И отиде в Горницата и ми носи Първа серия „Сила и живот". „По малко, каза, ще четеш, а по много ще мислиш върху прочетеното." И аз казах: „Ще пътувам с варненския влак." -„Добре", каза Учителят. Излезе вънка и ми показа: „Оттук, каза, ще вървиш. Тя, гарата, е близко. Ще отидеш."
Това ми беше срещата с Учителя за пръв път. Значи, у тях, на ул. „Опълченска", на 66.
