ВК: И ти там до коя година беше, във Водица? ПГ: До 1923 година вземах изпити и същата година ме назначиха прогимназиален учител, но не редовен. Училищното настоятелство ме назначи. ВК: Ти беше завършил прогимназия само. ПГ: И си свърших учението, де. Тогава се учеше до прогимназия. Гимназия нямаше. Гимназията беше като университет. ВК: И ти учеше там децата като прогимназиален учител. ПГ: Работих две години като прогимназиален учител.
Бях класен наставник на трети прогимназиален клас. Като им раздавах дипломите на края на годината, държах реч на децата: „Деца, като видите нещо, което не е хубаво, цар да бъде, какъвто ще да бъде висок, не ви трябва. Ама учител ли, какъвто ще да бъде, няма да вземате пример от него." Директорът ни беше Никола Генев, който ме слушал през ключовата дупка на вратата. „Значи ти учиш децата да те не слушат!" Казвам: „Да не ме слушат, когато върша лошо, когато е добро - да го вършат." - „Аз не те харесвам. Ти не си добър учител." А пък аз минавах за най-добър, защото директора го хванаха при чужда жена и го упрекваше цялото село.
Главният инспектор от Шумен дойде на ревизия и ме съди, че съм дал една беседа от Учителя на една баба Проданица от Ковачевец. Тази беседа баба Проданица я дала на попа, да види колко хубава била. А попът, като я видял, казал: „Не ти трябва тоя, той е дявол." Попът изпраща беседата в инспекцията в Шумен. Заради това тогава ми намалиха поведението, като ученик, защото съм се занимавал с религиозни въпроси. ВК: Е, ти беше ученик тогава, и как се добра до беседата на Учителя? Откъде? ПГ: Ами аз се запознах с Учителя от ученик още.
