Когато Учителят бил в Америка, когато следвал, съпровождал го един наш брат, Величко Граблашев. Качили се на някакъв параход. Учителят го попитал най-напред: „Ще дойдеш ли?" Аз този случай го чух на събора във Велико Търново, Граблашев разправяше: „Качихме се на парахода и на едно място слязохме. Оттам ни посрещна един кабриолет и с него стигнахме на едно езеро. Там ни чакаше една лодка. Като че ли нагласена беше работата - знаеше, че ще минем оттам. Качихме се на лодката и на отвъдния край отидохме в едно общество, като че ли не бяха хора от Земята, ами като че ли са ангели. Така хубаво ни посрещнаха и тъй хубаво прекарахме един ден, като райски живот. И пяхме, и ядохме" и слушали какво си приказвали тия хора „и върнахме се вечерта и пак лодката ни взема и пак ни прекара на другия край и качихме се пак на кабриолета и хайде - пак на парахода, и си отидохме много доволни."
Като си отишъл Учителят, веднъж Граблашев рекъл да заведе някой си свой приятел, да отиде при същите хора, много добрите хора там. „Ходих, казва, ходих, къде ли не ходих, но не можах да намеря същото място. Пък много хубаво място беше, просто райски живот, обаче аз не можах да го намеря. Изглежда, че Учителят кой знае как ме е преобърнал, че в друг свят се намирахме, а пък като че ли е на Земята."
Това аз го чух лично от Величко Граблашев. Но тук има нещо свръхестествено, което ние не го познаваме във физическия живот. Аз така го виждам, а пък и самият Граблашев го казва: „Ние не сме усетили, че действително Той ни е извадил и ние с душите си сме присъствували. И затуй не можахме да го намерим, щото много лично беше, като пътувахме." Уж познато. Това означава, че те не са пътували с физическото си тяло, а с духовното.
ВК: Значи това ти си го чул лично от Величко Граблашев, като го разправяше на събора. ПГ: Той разправяше много такива работи, окултни. Но тогава други работи ме занимаваха там, с други работи се движех - ходехме вода да носим за кухнята и т. н.
ВК: Какво ще кажеш още за Величко Граблашев? ПГ: Беше оставил тука жена си и двете си дъщери. Веднъж чух Учителя как се кара на Граблашева, щото била много нахална. Идваше нещо да вземе от кухнята за ядене и Учителят й се скара. Защо не го искала, а го взела. Това е за Граблашева. А той разправяше още други работи с мистично съдържание, но които не съм се спирал да слушам. Защото тогава други работи ме интересуваха. Всяко нещо с времето си.
