ВК: Какво стана след заминаването на Учителя? Казаха ми, че се е събрал братски съвет. Изобщо, как се развиха нещата след заминаването на Учителя?
ПГ: След заминаването на Учителя всички ръководители бяха дошли на Изгрева за погребението и си нагласиха, че те са и съветниците, които се избраха. Те си бяха назначени още от по-рано, че ще си останат до смърт, едни и същи, въпреки че после от Министерството на вероизповеданията дадоха заповед, че трябва да се смени съветът. Обаче ние казахме, че не можем да сменим съвета, защото трябва да се свикат пак всички ръководители от цяла България, за да го сменят.
Тук беше въпрос да се създаде устав, а Учителят през цялото Си пребиваване на Земята не желаеше да има устав и организация. Той ръководеше сам, нещата вървяха много добре и затуй не можахме да създадем устав, па и не сме искали. А правителството заставяше да имаме устав, за да бъдем признати от държавата и легализирани. Но ние останахме така. Впоследствие наредиха всеки град за себе си да се регистрира пред градските власти - подразбира се, пред Общинските съвети. Които са подали декларация, се признават и имат право да правят събрание, а за другите се смяташе, че нямат право. И затова някои от провинциалните братства подадоха заявления към съответните съвети и им се разреши да си правят събрания, а на някои не позволиха да правят събрания.
ВК: Друг въпрос: Понеже тук през цялото време, на всички снимки аз не можах да видя портрета на Антов. Я ми разкажете за този човек, за неговата дейност, изобщо през 1958 година как се стигна до всички тия неща.
ПГ: Когато бяхме още в Мърчаево, казаха, че трябва да има един човек, който да представлява братството пред властите. Тогава предложиха да турят мене, Пеню Ганев. Обаче аз отговорих, че съм учител и съм интензивно зает с учителската си работа. Освен дето бях учител на отделенията, аз ръководех и организацията „Септемврийче", ръководех хора на прогимназията в Кумарица и т. н. Казах, че съм много зает и не ще бъда полезен в нищо на братския съвет, не ще мога да представлявам Братството. Тогава братята казаха: „Е, кого ще назначим?" И аз казах: „Назначете Никола Антов." Аз дадох този съвет. И Никола Антов беше назначен за посредник на братството. Тогава той представляваше целия VI район в София. Мисля, че представляваше Единната организация и беше важен член на Единната организация пред целия район.
Впоследствие го забелязват неговите другари, които са от Отечествения фронт, че той дерайлира, че не е честен човек. И затуй го махнаха като председател на VI район и го туриха даже в концентрационен лагер. Назначиха друг в ръководството на VI район. Някои наши братя даже бяха подали декларация, че стават комунисти, но впоследствие се отказаха.
ВК: Как се стигна до събитията от 1957/1958 година и до този процес?
ПГ: Стана така: Никола Антов, след като го изпъдиха оттам и беше и в концентрационен лагер, най-после бе освободен и си дойде. Обаче се тури пак сам, така, се назначи, да отговаря за печатницата - за тези, които печатаха братските беседи, на Изгрева, в бившата къща на Йорданка Писинова.
Той командваше и положението на Рила, когато се качваше през лятото. Той назначаваше отговорници за домакинството. Така се назначаваха няколко години, обаче на Рила все приключваха с дефицит, със загуба накрая, по няколкостотин лева. Сметките не излизаха, въпреки че в магазина се работеше с малко печалба. Това показваше, че има някои нечестни сметки, които се водеха по това време. И затуй едно лято, само че не помня кое лято беше, дойде Никола Антов у дома и каза: „Пеньо, ти ще станеш магазинер на Рила и да знаеш, че всяко лято приключват с 400-500 лв. загуба. Да видиш къде се правят грешки, че се приключва със загуба лагерът на Рила." Аз рекох: „Добре. Поемам това." И станах една година магазинер на Рила. И завърших, като предадох накрая лагеруването, мисля, че бяха 650 лв. чисти печалби от Рила, „Е, защо, казва, има загуби от минали години?" - „Защото, рекох, магазинерите не са ти гледали честно сметката и са яли и пили за сметка на братството. И затуй, рекох, братството приключваше със загуба. Ето ви, рекох, честно водена сметка. Една бучка захар не съм изял аз, като бях магазинер." И моята захар, с която пия чай, си пиша. И я изписвах и плащах. Та затуй от нечестни магазинери се приключваше със загуби.
