Още един случай ще Ви разправя от Рила. Имаше една много голяма скала и нашите братя правиха, струваха много дни, едва я вързаха. Тя тежеше хиляди тонове, много голяма. Бяхме я изхвърляли вече на едно място и я бяхме обърнали така, че тя малко прилича, на дължина, че обърнахме я с посока точно срещу Полярната звезда, с компас я ориентирахме.
Един ден, беше следобед, Учителят се беше облегнал на скалата. И погледна - брат Лулчев тръгна към чешмичката с някои братя. Лулчевите последователи се казваха „Упанишади". Заредиха се, които симпатизират на брат Лулчев: един, двама, трима, 10, 20, 30 - много хора отидоха по Лулчев, около 30 души. Учителят гледа мълчаливо и най-после каза: „Това не се прощава! Да вземе хора от Братството и да ги отцепи от Братството, и да се явява той като учител! Като иска, нека да отиде, както Михаил отиде във Франция, и там от чужди хора да образува група и тогаз да има свои последователи! А това не е простено." Така се изказа Учителят за поведението на Лулчев.
ВК: А защо им викаха „Упанишади"? ПГ: Защото има едни индийски книги, „Упанишади". Ний имаме такива книги стари. Най-напред в Братството се изучаваше теософията, а нямахме ний още беседи. Аз през 1917 год. се запознах с Учителя и тогава Той за пръв път ми даде томчето с отпечатаните неделни беседи, първа серия. Тогава аз за пръв път отидох да се запозная с Учителя и Той ми каза: „Ето, аз Ви давам това томче, четете и разсъждавайте върху онова, което прочитате." Затуй, онези, които бяха чели пък индийските „Упанишади", се нарекоха сами: „Ний сме „Упанишади" - последователите на брат Лулчев.
