Върнах се в село и станах учител в прогимназията. Прогимназиални учители бяхме шест души, Никола Генев бе директор, Невена Петкова от Попово, Мома Колева, Стоян Пейков, Христо Станев и Петър Иванов. Водишката учителска колегия бе прочута със заслуженото си име „пиянската колегия". Поръчваха в задните стаички на някоя кръчма да им приготвят печено агне и вечер гуляеха до среднощ.
Поканиха една вечер и мене на гуляй. Като се наядоха, започнаха да пият вино. Всеки държеше в ръцете си по една дамаджана от по три литра и си правеха шеги, че уж дамаджаната представлява артилерийско оръдие и откъдето се яви неприятел, който е срещу него, стреля. Неприятелят се явяваше от изток от село Ковачевци, от север от Цар Асен, от запад от Осиково, от юг от Асеново и всеки обръщаше дамаджаната и стреляше в тая посока. Това продължи, докато се напиха кьоркютюк, както му казват във Водица. Станаха да играят на играта „шарна-варна варму" и после - на „магаре". И наредят се: един се хване о масата, други се хване за кръста му, трети - за неговия кръст и образуват едно дълго магаре, като държат една върва. Има един, който пази магарето, а другите се качват върху гърбовете им. Ако успее да ритне някого от тях, онези ставаха магарета, които са прави, пък другите пък ги качваха.
Аз ядох пържени яйца и пих вода. В разните им игри не взех участие. Срам ме беше да играя с учителите си, които са ме учили някога, на пиянски игри. Станах и си отидох. Казали на Стоян Пейков, мой съсед, да не отивам друг път на гуляите им, защото ги било срам от мене, щом не ям и не пия с тях заедно. Това бе радост за мене.
Сред учениците и съселяните си се ползвах с почит и уважение. Две години прекарах с тях във Водица. На директора Никола Генев не бях удобен, защото той се ползваше с лошо име - ходеше при чужди жени и пиянствуваше. Накарал училищното настоятелство да ме уволнят от прогимназията. Двамата учители Стефан Попов и Иван Стоянов, секретар на общината, ме назначиха управител на мелницата си, като ми плащаха 2000 лв. месечна заплата.
