На 9 юни 1923 г. бе убит Стамболийски по най-зверски начин и правителството се зае от блокари начело с Цанков. Тогава аз бях в осми клас. Предстоеше ми матура. Със смяната на правителството уволниха няколко учители от Поповската гимназия, които бяха комунисти. Назначиха комисия учители от гр. Шумен да произведе матурата. Тежко бе положението на абитуриентите, да бъдат изпитвани от учители, които те не познават, нито пък учителите ги познават. Възвърнаха временно уволнените учители - да присъстват в комисиите при произвеждане на матурата.
От 130 абитуриенти направо взеха матурата само 36 абитуриенти. Аз си взех матурата. Понеже редовно си учех уроците, взех матурата си по всички предмети, но математиката ме измъчваше. През всичките класове на гимназията аз зубрех математиката, без да я разбирам. По общия конспект имахме 120 въпроса. По всички предмети си отговорих добре. Най-последният изпит бе по математика. Четях денонощно, дано да мога да взема изпита си. Вечерта срещу деня на изпита, към 11 часа вечерта, преди лягане, се обърнах с дълбока молитва към Бога, да ми помогне Господ, да мога и този изпит да взема. Както се молех, в мозъка ми, като на църковното кубе на църквата Александър Невски, се очерта едро числото 82. Разтворих конспекта и заучих трите въпроса, които се съдържаха в 82-ри въпрос. Сутринта, като се пробудих, в паметта ми ясно се очертаваше 82-ри въпрос. Пак повторих и наизустих въпросите. Аритметична и геометрична прогресия и някакви си задачи.
Денят бе хубав, небето ясно и грееше топло слънце. Вънка - изобилна светлина, а в душата ми -мрак, тъмнина. Вървях към училището, като че отивам на ешафод. Тъмнина е наоколо ми. Влязох при комисията, теглих си билетчето и го подадох на учителя, който водеше протокола. Като го записаха, той ми го подаде и ми каза да седна на чина, където имаше ученици, чакащи реда си да бъдат изпитани. На черната дъска, разделена на две, решаваха задачите си двама ученици. Аз седнах на чина и с двете си ръце подпрях главата, без да прочета номера на билетчето си. Мъка и мравки в мен и в стаята. Така съм прекарал няколко минути, докато комисията се занимаваше с двамата изпитвани ученици на черната дъска. Нещо ми каза: „Погледни си билетчето!" Погледнах и що да видя?! 82-ри въпрос! Веднага стаята ми се стори, че бе огряна от силна светлина. Радост изпълни душата ми. Единият изпитан ученик на черната дъска се освободи от комисията и си излезе. Аз съобщих на комисията, че съм готов. Казаха ми да изляза, щом съм готов. Предредих 5 - 6 ученици, които бяха влезли преди мене. Набързо написах двата въпроса и започнах третия. Но комисията разбра, че и него зная добре, и ми казаха: „Много добре, отивай си!" С неизброени криле литнах към квартирата си, пълен с радост, че завърших гимназията благополучно. Благодарих на Бога и на светлите същества за помощта, която ми даде Небето.
Отидох си във Водица, родното ми село. Получих писмо от София, от Щиляна Русева, че братството ще отиде с Учителя на екскурзия в Рила, на връх Мусала. ВК: Коя е тази Щиляна Русева? ПГ: Една сестра, която работеше в Министерството на земеделието и която вече не е жива. С каруцата си прибрах багажа от Попово. Отидох да ора на другия ден. Когато си дойдох вечерта, братята ми съобщиха, че столарят Колю дошъл у дома и поръчал на домашните ми да ми кажат да подам заявление до училищното настоятелство, че решили да ме назначат учител в прогимназията в моето село. Написах заявлението и го дадох на братята си Иван и Боби да го предадат на председателя на училищното настоятелство, а аз заминах за София.
От София с няколко големи автобуса братството потегли за Боровец. Годината бе 1923. Не помня колко бяхме, но може би имахме около 200 души, братя и сестри. Аз, младият гимназист, пълен с енергия, взех няколко раници на възрастни сестри и им ги изнесох до мястото, където е построена сега хижа „Мусала". През нощта започна да вали дъжд. Накладохме големи огньове, за да се сгреят и изсушат братята и сестрите. На другия ден рано потеглихме към връх Мусала. Учителят предупреди да вървят полека и да внимават при опасните места и урви. Славна екскурзия. Радост голяма е да си на най-високия връх на Балканския полуостров. Пирин блести. Родопите се разстлали като развълнуван океан, на север Витоша се виждаше като копа сено, а зад нея се простираше веригата на Стара планина. Тук звездите се виждат големи, а Слънцето силно пече и лъчите му като игли се набиват в кожата ми, силно обгарящи. Радостта не подлежи на описание. Тя се изживява само.
