Дойде празникът на просветата. Аз реших да отида в село Арнауткьой, Разградско, за да проверя дали е вярно, че момичето Кортеза от гр. Сливен е открила аязмо в това село. ВК: Какво е това аязмо? ПГ: Вода, която извира от земята и има лечебни свойства. Хората я гребат и си мият очите, раните, къпят болни и те оздравяват. То е особени радиации. Водата има лечебни свойства.
В навечерието на празника „Св, Кирил и Методий" аз се запътих към Разград пеша. Като млад и енергичен, някъде тичах по шосето към Разград. То е на 29 км от Разград. В Разград попитах къде е село Арнауткьой. Показаха ми, че е по шосето Разград-Търговище. Затекох се по уреченото шосе, настигнах един селянин и исках да го надмина. Той полюбопитства да му кажа: „Къде така тичешката?" Казах му, че отивам в село Арнауткьой. Той ми каза, че е от Арнауткьой. Аз се успокоих, щом намерих човек от това село. Човекът ме попита имам ли роднини в Арнауткьой, че им отивам на гости, защото денят „Св. Кирил и Методий" бил съборен ден за това село. Отговорих му, че нямам роднини, нито пък имам познати, а отивам да проверя дали е вярно, че в това село Кортеза е открила аязмо. Събеседникът ми разказа следното:
„Има едно момиче набожно от град Сливен. То ходи по села и градове и учи хората на добро. Учи ги да обичат Бога, да се почитат едни други, да се обичат, из устата им да излизат само хубави думи, да живеят примерен християнски живот. Тя вижда душите на умрелите, тя е цял пророк. Дойде един ден в нашето село, събрахме се сред село на площада мъже и жени. Присъстваха и всички общински съветници заедно с кмета. Момичето започна да говори тъй увлекателно, че ние със затаен дъх я слушахме. Заговори за Христа, за апостолите, за силата на молитвата. Тя виждаше сърцата и душите на слушателите си. Така обрисува вътрешния живот на хората, че те от умиление се разплакаха.
Като завърши беседата си, каза, че ще открие в селото ни аязмо. Поръча хората да вземат кирки, търнокопи, лопати, за да копаят. Селото е с изложение на изток. Разположено в една широка, суха долина, с посока изток-запад и наклон към изток. Поведе ни тя по долината от селото нагоре в западна посока. На около половин километър от селото тя се спря и показа къде да копаят. Започна бърза копан, защото като се заморяваха едни, даваха инструментите на други. Като изкопаха около два метра, откри се дупка в скалата, откри се пещера, а вътре - обширно езеро, което се изтичаше с подземна река. Тази вода е лековита. Хората си пълнят съдове, за да се мият. Кой каквато болка има. От Разград дойдоха цели роти с фенери и влязоха в пещерата и се разхождаха около езерото."
Така от моя събеседник аз научих, за каквото отивах. Събеседникът ми каза, че ще му бъда тая нощ гост. Вечеряхме. Имаше и гости от съседни села, дошли на събор за празника им. Сутринта аз станах и след закуската исках да посетя аязмото. Исках да вляза в пещерата. Като стигнах до пещерата, тя се охраняваше от двама стражари, изпратени от околийското управление в Разград. Понеже бе съборният ден на с. Арнауткьой, щяха да дойдат много хора от града и селата, за да си вземат вода от езерото и можеше да стане нещастие. Бяха влизали войници да разглеждат пещерата и навлезли в разни вътрешни галерии, фенерът им изгаснал и три денонощия се лутали из пещерата, докато други ги извели из пещерата навън. Така че стражарите не ми позволиха да вляза в пещерата. Вечерта се завърнах в Попово.
