В началото на краткото ми въведение към тази книга бих искал да изкажа голямата си благодарност към д-р Вергилий Кръстев за огромната работа, която е свършил досега, записвайки мемоарите на свидетелите на братския живот в Школата на Учителя Беинса Дуно. Пожелавам му здраве и енергия да продължава тази изключително важна работа. Идеята за издаването на тази книга е изцяло негова. Още бях ученик, преди 1970 г., когато д-р Вергилий Кръстев започна да посещава баща ми. Разпитваше го за живота му: за детството му, за младежките му години, за казармата, за първите му стъпки в новите идеи и за дългия период от живота му в Братството. Д-р Вергилий Кръстев даде идея на баща ми да си напише автобиография. Баща ми беше сладкодумен човек и щедро разказваше за тези времена. Д-р Вергилий Кръстев правеше магнетофонни записи. Въпреки селския си произход, баща ми беше човек с многостранни интереси. Освен учителската си професия, се интересуваше и занимаваше с музика, свиреше добре на цигулка, пееше чудесно както песните на Учителя, така и народни песни. Имаше и свои собствени песни, възпяващи Рила и Витоша. Широко популярна е неговата песен „Дишай дълбоко". Владееше есперанто и водеше международна кореспонденция. Имаше фотографско студио. Той е заснел много сцени от братския живот на Рила, Витоша и Изгрева. Негативите и снимките са запазени през трудните години на преследване. Баща ми беше също много практичен и сръчен. Къщата си е построил почти сам. Владееше дърводелство и строителни занаяти. Обработваше голямата си градина. Разбираше от овощарство. Умееше дори сам да си поправя обувките. Към края на своя живот усвои и подвързваческия занаят - всичките си книги подвърза сам. Такива бяха времената, че не можеше да се дават беседи за подвързване. Всичко това беше проникнато от неговата невероятна любов към учението на Учителя Беинса Дуно. Целият му живот беше поставен на релсите на Ученичеството. Неговото чистосърдечие, смирение, детска жизнерадост, обичливост и любознателност съдействуват за издигането му като един от истинските ученици на Учителя.
През последните години от живота си, въпреки напредналата си възраст, баща ми имаше специална програма за деня. В ранни зори си прочиташе по една беседа от Учителя. Три пъти на ден, преди хранене, правеше упражнения за дишане - 21 пъти задържаше въздуха за по една минута. Така спазваше препоръката на Учителя за дълбоко дишане и се надяваше да продължи живота си. Сутрин правеше и гимнастически упражнения, при които клякаше по 50 пъти. След закуска изсвирваше на цигулка цялата Паневритмия, тъй като, поради възрастта си, престана да ходи в гората да я играе. След това подхващаше песните на Учителя. Пееше и свиреше едновременно, като изпълняваше цялата песнарка подред, от начало до край. Следобед излизаше на разходка в Ловния парк, където си прочиташе по още една беседа. Така цялото му време през деня беше ангажирано със Словото и музиката на Учителя. Когато споделих със сестра Весела Несторова неговия удивителен начин на живот на тази възраст, тя отговори: „Не се учудвай! Затова го държи Невидимият свят на Земята до тези години, защото той е проводник на възвишена енергия, от която се ползува цялото Братство."
Сега, 10 години след заминаването му, благодарение на всеотдайната работа, както на д-р Вергилий Кръстев, така и на неговите сътрудници, множество спомени, снимки, записи с песни и особености във връзка със създаването им, обяснени от моя баща, са събрани в тази книга. Би могло тези материали да се подредят хронологично, да се обработят, за да имат по-литературен вид. Боя се обаче, че ще се изгуби непосредствеността на автентичния разказ.
Почти 96-годишният живот на Пеню Ганев е един пример за благородното въздействие на Новите идеи за духовното, нравственото, интелектуалното и физическото изграждане на Новия човек. Проследявайки еволюцията на неговата личност, можем да преценим огромния скок, който той е направил. От грубата селска среда, от която произхожда, до възвишени духовни стремежи и резултати. За него Учителят веднъж казва: „Ето един истински българин!"
Петър Ганев
