XIII. БЯЛАТА И ЧЕРНАТА ЛОЖА В СЕМЕЙСТВАТА НА

„ИЗГРЕВЪТ"

1. Кои са враговете на Учението на Учителя Дънов - виж „Изгревът" том XI, стр. 826-831.

2. Разменната монета между духовните хора и между последователите на Учителя Дънов я няма. Виж „Изгревът" том XI, стр. 832-834.

3. Въпросът за брака в Школата е застъпен в „Изгревът" от различните автори. Според Учителя Дънов на окултния ученик строго му е забранено да се жени. Но понеже ги няма окултните ученици - то се оженват или омъжват къде скрито, къде явно. И винаги последиците са плачевни и поучителни за околните.

4. „Онези, които трябваше да се оженят - не се ожениха, а се ожениха, онези, които не трябваше да правят това". Това е едно изказване на Учителя Дънов. И оттук идват всички беди в семействата на Изгрева. Не се раждат онези, които трябва да се родят, а се раждат други, които стават впоследствие врагове на родителите си и на Учението на Учителя. Аз заварих такива и те ми пречеха да свърша работата на родителите им. И сега ми пречат.

5. По времето на Школата няма граждански брак, а е задължителен църковния брак. А за да се разведат трябва писмо от владиката, а за това трябва да се плащат големи такси и да се пише защо и кой е причинителят за разтрогване на брака. Така църквата става арбитър при бракоразводите.

6. Семейство с няколко деца, съпругата става последователка на Учителя Дънов и започва да посещава Изгрева. Винаги започват скандали между мъжа и жената. Ако жената не се грижи за дома, за децата си и за мъжа си - то вината пада върху Дънов, че е привлякъл една нещастна жена и е разбил едно семейство. Мъжът се оплаква на журналистите, те пишат във вестника срещу Дънов. Мъжът пише писма до Софийския митрополит и обвинява Дънов. Църквата използува случая и го раздухва по вестниците. Понякога пишат оплаквания до полицията и започват следствия срещу Дънов. Има няколко такива случаи.

7. Друг случай. Жената поддържа домът си и гледа децата си, но съпругът не е съгласен с нея. Бие, тормози и накрая тя избягва. И вече не се връща. Обвиняват, че е избягала заради Дънов. Завеждат дело следствено срещу Дънов. Такива заведени дела има няколко.

8. Друг случай. Жената поставя ултиматум, ако я ограничават да ходи на Изгрева да слуша беседи, то тя напуска дома, децата и всичко, и ще отиде да живее на Изгрева. Понякога такива ултиматуми успяват. Понякога не. Тогава жената напуска дома. И затова е виновен отново Дънов от Изгрева.

9. Има и такива случаи, които мъжът е последовател, а жена му е враг. Тогава започват скандали, които се раздухват от пресата. Тя не го пуска да ходи на Изгрева. Такива няколко случая познавах. Дори и дъщерите им бяха врагове, под влияние на майките си.

10. Тези случаи са идеологически случаи. Тук става дума за Учението на Учителя, за неговата защита от последователите му чрез живота си. Тези случаи са многобройни и те са описани във вестниците по онова време. Те са верни. Изопачението е налице. И всичко се стоварва върху главата на Учителя Дънов и на неговото Учение и Школа. За тях той е виновен за всичко, което се случва лошо в България.

11. В една окултна Школа, където се събрани мъже и жени, моралът е онзи фактор, който изпитва всички и всички ги проваля. Учителят Дънов споделя веднъж: „Всички окултни школи досега са се извращавали в разврат и сега има такава опасност." Имало е. Съществувала е. Аз заварих възрастните братя и сестри, които по времето на Школата са били млади. И те ми разказваха тогава случки, че не могат да се описват дори и от мене. И всички бяха верни. Имаха си имена участниците. Знам случаите, знам и имената им, знам лицата и видях какво означава извращението на един висок Идеал. Видях го, с ръце го опитах, вкусих го и се отвратих от покварата.

12. Всичко това, което го е имало в света, го е имало и на Изгрева. Имало е семейства, раждали са се деца, отглеждали са се. Имало е любов и омраза. Имало е изневяра и любовници от двата пола. Имало е всичко, както е в света. И после обвиняват Учителят Дънов, че той е виновен за всичко това, което се случва. Никой и през ум не му преминава това, че Черната ложа действува на Изгрева. И то както трябва.

13. Ето един класически случай. Младоженци се качват с палатки на Рила. Младоженецът е дежурен по кухня и цял ден бели картофи и чисти лук и ориз. По това време любовникът е в палатката на младоженката. Отгова посещение се ражда първороден син, който прилича досущ на любовника. Тридесет години той, съпругът мълчи, гледа чужд син и накрая не издържа и се изповядва на приятелите си. Казват му: „Ние знаехме това и виждахме това, но ти тогава беше сляп по нея." После му се раждат и други деца, които приличат на него. Е как се издържа всичко туй?

14. Една семейна двойка нямат деца. Верка Куртева намира едно подхвърлено новородено дете увито в пелени в гората. Донася го на Изгрева и онези го осиновяват. Всички на Изгрева знаят историята, че е осиновено. Но само тя осиновената не знае. Когато записвах спомените му и го питах: „Защо си послужихте с лъжа и не казахте истината, тя щеше да ви уважава повече?" „Така решихме". Сега двамата ги няма в този свят. Но, ако кажа истинските имена ще ме съдят. Има такъв закон за разгласяване на такава тайна. Ето я лъжата. А Истината се укрива чрез светския закон.

15. Майка с две дъщери - едната на 18, другата на 20 години. Едната цигуларка, а другата е пианистка. Пианистката се сгодява, довежда бъдещия жених на Изгрева, бараката е голяма и за тях се отделя една стая. Там живеят, ту са годеници, ту са младоженци. Една сутрин пианистката тръгва за града пеш. Но към обед се връща на Изгрева, защото е забравила някаква вещ. Влиза в бараката и намира в леглото майка си с нейния годеник в полов акт. Тя извиква, припада, онзи напуска бараката и годежа. Накрая пианистката психически се разболява. Разстройва се от тази история и цигуларката. А на майката преспала с годеника на дъщеря си и няма нищо. Аз заварих и трите и проверих този случай. Майката бе нормална развратница, а дъщерите психически разстроени.

16. Сутрин в 5 часа отиват в салона за сутрешна лекция. Мъж и жена решават сутринта преди лекция да извършват редовния си полов акт. Но това е сутрин, когато всички са станали и са будни вече на Изгрева. Тя пищи като свинкя, а той врещи като козел. Чува се навсякъде, бараките са дървени. А един ерген минава покрай бараката и така се заслушва и прехласва, че остава парализиран на място. Така го намерили, нито мърда, нито шава, нито говори. Само очите му светят и така си остава до края на живота, да му светят очите. Изгаря психически. Остава жив труп, които само се движи. Аз го заварих. Показаха ми го. И ми разказаха за него. Видях какво му се е случило. Разбрах, каква могъща сила е Силата на Разрушението.

17. А срещнах и друго изопачение. Един млад, як и силен „брат" се обяснява в любов на една „сестра". Чета писмото му до нея. А той за да я подлъже използва мисли от Словото на Учителя. Да я излъже, както е лъгал мнозина, пише за Божествената Любов, която иде от Космоса, преминава през него и я предава на нея, за да я запали и тя да му отвърне с космическа обич, да дойде при него, да се слеят в едно и да влезат в Царството Божие - като една човешка плът, една кръв и като една душа. Хубаво е нали? Хубаво, но е лъжа. Чете писмото на този хубостник и питам сестрата: „Е какво стана, сляхте ли се в една плът и в една душа?" Отговаря ми: „Сляхме се, но нищо не излезе от това." Е, как ще излезе и ще се сътвори нещо от лъжа. Ето това е.

Обикновено винаги цитирам имена. Но тук не ги изваждам на показ. Познавах ги, защото аз им бях изповедника. Жестоко е да бъдеш изповедник на някого. Цялата кал остава при теб. А аз бях изповедник на целия останал от Учителя Дънов т.н. „Изгрев". Е бихте ли могли да издържите на всичко това? Ако можете - то заповядайте да ме заместите и да заемете моето място. Да видя какво ще остане от вас - перушина или оглозгани кости.

А моето място и моето време бе определено от Онзи, който създаде поредицата„Изгревът".

18. А за любовните истории да не говорим. Когато впоследствие се намесва полицията за разнищване на някои истории всички мълчат и казват, че това е клевета. А не е клевета, но е истина. И всичко се стоварва върху главата на Учителя Дънов. Той е бил виновен във всичко, че е допускал такива неща. Той не ги е допускал, но всеки е правел каквото си иска. Той е говорил за Високия Идеал, а те са вършили опорочението му.

19. Тук въпроса не е за морала. Такива са хората - така живеят. Тук е въпроса, че се изопачава Високият Идеал в Словото и Учението на Учителя Дънов. Ето това е най-страшното. Хората виждат изопачението и се отвращават от последователите му. Те ги отблъскват от Учението му.

20. Тук въпроса не е само до изопаченията. Тук е въпроса до голямата лъжа. Говорим едно, а вършим друго. И после хората казват така „ Щом това учение произвежда такива хора, такъв морал, такива взаимоотношения, то тогава това учение е вредно за обществото и държавата". Ето такъв е бил изводът и по времето на Учителя и след него, че и до сега. Че и за утре. Ето защо трябва да излезе това в „Изгревът". Трябва да се каже, за да изтече тинята и калта.

21. Спомням си разочарованието на моите родители, когато разбраха, че съм станал дъновист. Те бяха виждали отвеяни, отнесени и психически разстроени дъновисти. Смятаха, че и аз ще стана такъв. Впоследствие видяха, че съм нормален човек. Но баща ми знаеше, че дъновистите ще ме излъжат, изиграят и измамят. Казваше ми го много пъти. Беше го много яд. Виждаше, че аз давам сила, средства, време за една идея. Той нямаше нищо против идеята, която осъществявам, но беше против дъновистите. Казваше обикновено така: „За Дънов - да, но за дъновисти - не!" Правеше разлика, защото имаше очи да вижда. Само че аз тогава виждах само Високия идеал на человеците. Не бях се срещал още с изопачението.

Стана така, че се оказа прав. Дънов - да. Но дъновистите се оказаха онези, които ме излъгаха в брака, след това ме изиграха, обраха и накрая ме продадоха. Продават сега архива, който лично съм събирал 30 години. Е, Какво ще кажете на това?

Ето как действуваше Черната Ложа в семействата на Изгрева. Точно в целта. И нямаха грешка. Написах го, за да се знае и помни, че го е имало и се е случвало. И в бъдеще ще го има. Затова се пазете!

22. Какво е становището на Учителя за брака е точно казано от него. То е описано. А за изопаченията споменах само бегло. Но как човек - мъж или жена да разреши този въпрос. Всеки сам ще си го разрешава. Ако иска помощ от Учителя Дънов, да се моли на Него да му съдействува. И той ще му помогне. Или ще се размине с брака, или ако влезе в клопката, бърже ще се освободи с помощта на Учителя. А за онези, които трябва да преминат през брака, ако са се молили на Него - ще имат сполучлив брак. Това е разрешението на тази задача. Друго разрешение няма, нито сега, нито утре.

Ще ви разкажа един случай. Този брат по време на Школата е млад, висок, снажен и силен като бик. Аз го заварих, когато беше на 75 години. Срещнах се с него и на х. „Вада" при лагера на Елена Андреева, където лагеруваха възрастните братя и сестри през 1972-1975 г. Беше си запазил силата. Ходеше по няколко пъти от лагера до потока с водата, наливаше две големи празни тенекии от сирене, хващаше ги за дръжките от тел и ги носеше до кухнята. А беше около 100 метра разстояние. Аз веднъж отидох с него. Налях ги и едвам ги занесох. Бях на 33 години, а той на 75 години. Уморих се. А той се смее. „Е, какъв бях аз на 33 години. Имах такава сила, че нямаше къде да я дяна." Това беше Пеню Ганев.

По времето на Школата както на „Изгревът" и главно на лагерите на Рила Пеню Ганев от сутрин до вечер работи най-тежката физическа работа по поддържане, благоустрояване на лагера, носене на вода, сечене на дърва и всичко останало. Намирал е време да свири с цигулка на Паневритмията и да прави с фотоапарата си снимки на братския живот с Учителя на Рила. За нас те не са само снимки, но жива история.

Един път, както винаги той работил здравата със сила и воля. А Учителя до него го е наблюдавал. По едно време се обръща към онези, които го заобикалят - брат и сестра и отсякъл така: „Този бик трябва да се ожени". Всички били захласнати от силата на Пеню Ганев и от думите на Учителя. Той наистина се оженва на 52 г., но след заминаването на Учителя през 1949 г. Раждат му се 3 деца и той успява да ги изгледа и изучи. Ето ви пример за един много закъснял брак. Но е имал благословението, защото е бил разрешен от Учителя брак. Това е. Пеню Ганев доживя до 95 години. До края бе с ума си и бе работоспособен. Всеки ден четеше от Словото на Учителя, изваждаше си мисли от него по теми, свиреше на цигулка и пееше. Беше невероятно, но факт. Небето бе избрал едного, за да покаже и даде един образец за идните поколения как човек трябва да работи над Словото като ученик. Показа го. И затова се публикуват дневниците му за да се докаже, че това е така.