XII. ДЪНОВИСТИ НА „ИЗГРЕВЪТ"

1. Разказахме ви, че Изгревът е място както на Бялата, така и на Черната ложа. А освен това споменахме, че Изгревът е символ на онова място, където живеят, работят последователите на Учителя Дънов. Той е едновременно в селището „Изгрев", така и в града, така и в провинцията. Там, където са неговите последователи там е и „Изгревът". Той се явявал веднага. И става Школа за обучение и реализация Словото на Учителя Дънов.

2. Случаят, който ще ви разкажа съм го чувал от Елена Андреева и той е публикуван в „Изгревът" том IX в нейните спомени, но е разказан много кратко - така между другото.

А сега ще ви го разкажа случаят такъв, какъвто е бил. Какъв ти случай. Та това е невероятно, но факт. И поучителен за мнозина.

3. Живяли в старата част на София едно семейство от трима човека - баща, майка и дъщеря. Бащата е бил занаятчия, работил е своя занаят в един малък дюкян денонощно, за да може да изхранва жената си и любимата си дъщеря. По онези години в София 90% от работниците са имали занаяти, а държавните чиновници са били много малко. Имаш ли занаят, работиш и се изхранваш. Нямаш ли - умираш от глад.

4. Как се е случило - не зная, но когато трябва да се случи, то се случва. Съпругата на занаятчията станала последователка на Учителя Дънов и започнала да посещава на Изгрева беседите и лекциите му. Не стига това, но тя въвежда и дъщеря си, която е била гимназистка, около 17-18 годишна. Ходели заедно, играели са Паневритмия, срещали са се с последователи на Учителя и се чувствували превъзходно. Но за всичко това е било необходимо време и те така се захласнали и отплеснали, че престанали да се грижат за онзи, който им изкарвал прехраната с пот на челото от сутрин до вечер. Връщал се е, но вече нямало сготвена храна, не го чакали жена му и дъщеря му, не бил опран и изгладен. Изобщо дома вече бил запуснат. А преди това не е било така. Започва да ги разпитва да се кара с тях, чз са запустяли дома му. А те вместо да млъкнат и да се грижат за него отворили и двете едни такива големи уста и го обсипали с нови непознати за него думи и упреци.

5. Изведнъж той узнал от тях, че семейния му живот с тях е карма, че той е задължен да ги храни, понеже си е изплащал кармата. Упреквали го, че е материален човек, че те са духовни и те се чудели как още го търпели и живеят с него. Бил изостанал в еволюцията си, понеже се грижел само за материалното, докато те са духовни, понеже се подвизавали по духовен начин.

6. Чудел се какво да прави материалния човечец. Споделил с един свой стар познат, какво чудо му е дошло на главата. Онзи му казал „Абе защо не ги изгониш да отидат да живеят там на Изгрева". „Не става - те са непрекъснато там от сутрин до вечер, за какво да ги гоня". „Добре де, ама кой ги храни тогава?" „Сами се хранят, но с мойте пари", „Много ти е тежко положението тогава. Отиди при Дънов и се оплачи на него". „Ще отида, защо да не отида. Какво ми пречи - отивам и туй то. Що го питам направо очи в очи. Такава голяма беля да ми дойде на главата."

7. В една неделя, в беседа от 10 часа, когато са били допускани и граждани от града, идва и нашия познат, сяда на един стол, оглежда се и решил да слуша внимателно какво толкоз говорил Дънов. И тогава за негова най-голяма изненада Дънов, започнал да говори каква трябва да бъде съвременната жена и съпруга съгласно Новото Учение. Слушал и не вярвал на ушите си. Жената трябвало да бъде мила с мъжа си, да не му се кара, да не гълчи, да се грижи за домът, да лъщи от чистота, да е сготвила вкусна храна за мъжа си, да е опран, изгладен, закърпен. И когато се връща, да вземе леген, да му полее да се измие ръцете, после в легена да му измие краката, да го обърше с бяла кърпа и през цялото време да бъде любезна с него. Защото тези ръце и крака хранят всички в дома. И Учителят изредил към 30 точки, каква трябва да бъде съпругата и какви са нейните задължения. А точно това жена му не е правила, откакто е станала дъновистка.

8. След това за негова изненада Дънов започнал да изрежда каква трябва да бъде дъщерята към баща си: да го посреща, да го уважава, да му пее песни, да му глади ризите и още много такива неща, та чак до 30 точки. Точки на задължения на дъщерята към бащата. Слушал онзи човечец и не вярвал на очите си. Свършила беседата и той отишъл при Дънов и го попитал „Ама ти така ли им говориш и така ли ги учиш всеки път?" „Да, така им говоря и така ги уча". „Да, ама това аз у дома не го виждам, това дето го говориш го няма у дома". „Аз тука съм Учител и ги уча така, както и ти чу и видя. А у твоя дом - там има друг Учител и затова там нещата са различни. Тук Учител е един, а там у дома ти Учителят е друг". „Добре де, ама сега какво ще правя с онзи Учител там у дома си?" „Отиди при Боян Боев, разкажи му всичко и той ще ти каже какво да правиш". „Добре, ще го сторя. Няма къде да ида на друго място".

9. Отива при Боян Боев и му разказва всичко отначало до край. Брат Боев през цялото време се залива от смях, особено когато чул, какво е казал за двата вида Учители на Изгрева и в дома на онзи човечец. „Ама на теб ти е смешно, а на мен ми се плаче." „Сега, ако ме слушаш и изпълниш каквото ти кажа, то други ще започнат да плачат, а ти ще се смееш като мен." „Ще го сторя - няма къде да ида".

Брат Боев му посочва една барака, където да пренощува понеже стопанина е заминал на село и ще се бави няколко месеца. Накарал го е на следващия ден да отиде да си прибере дрехите, парите и всичко, което е закупено като храна с неговите пари. Да докара всичко това с една каруца на Изгрева и да предупреди в квартала никой да не им дава пари на вересия, за да си закупуват храна. Речено - сторено. Натоварил каруцата, а онези там му се присмиват и му се подиграват. „Нещастник си ти. Добре, че се отървахме от теб, защото си заклет кармичен враг. Благодарение на нас ти съществуваш. Без нас си загубен". Онзи мълчи, товари каруцата на комшията си. „Добре де, къде отиваш, да знаем и да кажем на онези, които питат за теб?" „Отивам на Изгрева при Дънов, станах дъновист". „О-о-о, извикали и двете, в едно семейство - двама дъновисти стигат. Ние сме достатъчно. Та с трима ще се затрие дома." „Той така и така се е затрил, затова станах дъновист". Колата тръгва, а онези двете започват да се карат помежду си. „Ти си виновна. Нашият човек да стане дъновист". Кои крив, кой прав, но нашия познат пристига на Изгрева, разтоварил каруцата в празната барака. А там е Боян Боев, посреща го с две сестри и му казва: „Сега ние ще се грижим за тебе. Но утре отиди при Учителя и му разкажи докъде си стигнал. И как си стигнал до бараката на Изгрева.

10. Отива при Учителя и му разказва всичко от игла до конец. Казал му: „Отиди при стенографките и им кажи, че аз те изпращам, дати дешифрират и дадат едно копие от тази беседа, за която говорих каква трябва да бъде жената и дъщерята според Новото Учение." Отива там, разказва им всичко, те се заливат от смях, но му дават едно копие от беседата. Отива при Учителя и му съобщава, че беседата е в ръцете му. „ Ще си извадиш на отделен лист всичко по точки, което съм говорил каква трябва да бъде жената и дъщерята". Сяда чете, пише и записва. И си го закачва на стената на бараката. Идва Боян Боев, чете беседата, чете точките и казва: „Всичко туй ние ще го изпълним. Така две сестри - едната ще изпълнява по единия списък, този за съпругата, а другата по другия списък, за дъщерята. Така и става. Едната сестра чете по точки и изпълнява. Посреща го, помага му да си измие ръцете, измива му краката, избърсва ги с бяла кърпа. Слагат на масата сготвено с вегетарианска храна. На масата има всичко - нали човека си дава вече парите на Боян Боев. Нахранва се, онези му запяват няколко песни и го оставят да спи. На сутринта отива на работа и се връща късно по мръкнало. Онези две сестри го чакат и работят по списъка окачен на стената - едната изпълнява точките за съпругата, а другата - точките за дъщеря му. В магазинчето му казват: „Абе ти идваш обръснат, измит, опран, изгладен и вече заглади косъм. Кой те храни, кой те пои и кой те гледа?" „Не една, а две се грижат за мене. Четат от два списъка по точки и изпълняват". И разказва какво му се случило. Никой не може да повярва, че това е истина, и че може да се случи и то в София, и то при дъновистите на Изгрева.

11. А онези двете - майката и дъщерята, изведнъж разбират, че нямат пари, нямат провизии - всичко е прибрано, и че никой не им дава на вересия продукти и не им дава пари назаем, понеже онзи е предупредил всички в квартала. Започват да изгладняват, карат се непрекъснато помежду си и се упрекват кой е виновен за всичко това. Накрая отиват при Боян Боев и му се оплакват. Боян Боев им казва: „Вие го изгонихте, а ние тук го приехме. Две сестри се грижат за него - едната работи по единия списък, а другата - по другия списък." „Какви списъци?" „Ето вземете и прочетете тази беседа, която Учителят държа навремето за него и за вас. Понеже вас ви няма, а него го има - то намерихме две сестри - едната изпълнява ролята на съпругата, а другата на дъщерята. Прочетете навън беседата на поляната и ми я върнете след това." Четат, прочитат, нищо не разбират и я връщат. „Нищо не разбираме, вътре няма никакви точки и списъци". „Елате да ви заведа до бараката му". А там е спретнато и е чисто. На стената е портрета на Учителя, от едната страна списък окачен „Задълженията на съпругата", а на другата страна списък - „Изисквания към дъщерята". Боян Боев им чете точките. „Добре бе, ама има ли кой да ги изпълнява тези неща?" „Има сестра, има - две са. Едната играе ролята на съпруга, а другата на дъщерята. И той е много доволен от всичко това." „А приспива ли онази при него?" „А-а-у сестра тук не зная това. Аз знам какво нещо е Божествената Любов. За човешката любов - вие сте специалисти". „Ами какво ще правим сега?" „Ние сме го приели тука като брат. Той не ни тежи. Излиза сутрин - връща се вечер, а парите си оставя на мен и аз давам на сестрите да му купуват храна и да му готвят. Изпълняваме си всички точки подред. Много усърдни сестри се оказаха". „Ами ние какво да правим сега?" „Ами подвизавайте се в Господа."

12. След няколко дни отново идват на Изгрева, но вече гладни, измършавели, със сплескан фасон, с наведени погледи, мълчаливи. Брат Боев им дава една тенджера с гозба и казва: „Това го сготвиха вчера сестрите за него. Хареса му, яде, яде, но му артиса. Хапнете и вижте с какво го храним." Онези се нахвърлили върху тенжерата и я ипразват. Толкова са били гладни, че с лъжици са яли от нея, а не с вилици. Дъщерята казала: „Те готвят по-хубаво от тебе, затова баща ми ще остане при тях." Майката и ударва една плесница „Неблагодарнице, аз те създадох." „Да ама те готвят по-хубаво от тебе" - изкрещява дъщерята. А Боян Боев се залива от смях, а той имаше гръмогласен смях. „Брат Боев, абе нямали някакъв изход за нашата работа?" „Отидете при Учителя да видим какво ще ви каже". Отиват, приема ги и през цялото време мълчат с наведени глави. Казал им: „Отидете при стенографките и вземете онази беседа. Прочетете си я и извадете по 30 точки за майката и по 30 точки за дъщерята. И почнете да ги изпълнявате. Ако се научите да ги изпълнявате, може мъжът ти да се върне." Вземат, четат, преписват, извличат точките и от глад, и от мъка плачат. Плачат ли, плачат. Идва една комшийка и пита: „А аз чувам от няколко дни, че все плачете. А уж минавате за духовни хора, а духовните хора пеят и словославят Господа". „Да не ти разказваме какво чудо ни се случи, защото и ти ще плачеш заедно с нас, особено, ако това чудо прескочи на гости в твоя дом."

13. Наближава два месеца откакто онзи приятел е станал дъновист и е на Изгрева и за него се грижат две сестри по точки от два списъка. Майката и дъщерята носят списъка при Боян Боев и той ги изпитва дали знаят точките наизуст. Знаят ги. После отива при Учителя и му докладва докъде е стигнал случая. „Да си приберат мъжа, но да работят само по тези два списъка!" Връща се Боев и разказва новината. Онези въздъхват облекчено. Боев им дава пари, за да му сготвят ядене. Онзи се връща у дома си. Посрещат го с леген в ръка, с кана с вода и с кърпа в ръце. Надпреварват се двете да му услужват. Обаче онзи взима кабърчета и закачва на стената двата списъка с точките - до 30. Минават няколко дена. Обръща се към жена си „Ти вече изпускаш точки 12 и 14. Такива да ги нямаме, защото се връщам на „Изгрева". Онази трепери. „Забравих ги, ей сега ще ги изпълня". А на дъщеря си казва: „Не се разсейвай, а изпълнявай точките, защото ще ти пиша двойка и оставаш в същия клас. И никакви пари за рокли и обуща."

После двете споделят. „Много е трудно трима дъновисти в едно семейство. Непоносимо е. Един, ако е - то се ядва. Ако е двама - може да се търпи. Но трима - не се издържа."

14. Отива приятелят на беседа на Изгрева да види Учителя. Среща се с него. Разговарят приятелски. Учителят се усмихва и го запитва: „Та кой е сега по- голям Учител. Този на Изгрева, или онзи у дома ти?" „Мани, мани, не е за разправяне. Ама онзи не се дава, не се предава. Ама, като почна да им чета точките по списъка, чак тогава вдигат белия байрак и се предават. Страх ги е от глада." Учителят се смее. „Е, поне научи, че има двама Учители и разбра как двамата работят. И двамата работят за да вразумят човека и да го вкарат в правия път. Така завършва този случаи.

15. Аз заварих братските семейства. Когато говориха по духовни въпроси бяха едни. Но когато в следващия миг трябваше да разрешават житейските си въпроси - бяха съвсем други. Съвсем различни, все едно че не са били същите пред мене. Отначало много се учудвах. Но когато ми разказаха тази случка за двата вида Учители - то разбрах и ми стана ясно. И след това само наблюдавах и запомнях.

И сега никои не може да ме заблуди повече. Описвам го за онези, които трябва да знаят, че има казани неща за всекиго, кой, как трябва да бъде в Новото Учение. Казано е. Има го записано. И трябва да се изпълнява. И нищо повече. Или си при единия Учител на света, или си при другия Учител на духовния Изгрев. Трети път няма. Мировият Учител управлява и двете ложи. Божественият и Христовият Дух са в него.

Всемировият Учител Беинса Дуно е Един!

Словото му е Едно!

Учението му е Едно!

Ученикът е също Един, защото изпълнява волята на Учителя, която е воля на Бога!