46. „КООПЕРАТИВЕН ЛИСТ" НА ГАБРОВСКА ПОПУЛЯРНА БАНКА Г.УШ.бр. 43(5.111.1941 г.) с. 4-5

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ ПРЕДИСТОРИЯТА НА ГАБРОВСКАТА ПОПУЛЯРНА БАНКА

(спомени)

Реших да напиша откъде води началото си Габровска популярна банка и кога се тури основата й.

През 1897 г. на 27 май стана голямо наводнение в Габрово, което отвлече няколко къщи и нанесе големи щети на жителите, след което настана остра парична криза. Средната ръка, еснафа, се огъваше от тоя бич. Двете частни банки на Тодор Арнаудов и Минчо Петров, които обслужваха нуждаещите се от кредит, също не можаха да устоят и спряха платките. Остана една Земеделска банка, която даваше само на по- крупните търговци, занаятчии и на фабрикантите. Средната ръка се луташе и тук и там, и като не намираше почти никъде опора и подкрепа, прибягваше до взаимопомощ като си услужвахме едни други, което беше много трудно.

През 1900 г. в края на март или в началото на април, имах да плащам една полица около 212 лв. но не ми достигнаха 40-50 лв. Обиколих по „Барата" /пазарния площад/ и потърсих да ми заеме някой тази сума, но напразно. Помня, че беше пазарен ден. Свих бакърените си гологани, за да ги изменя и се отправих при Алекси Вълнаров, който държеше манифактурен магазин в собственото си здание, над сегашната Народна банка. Казвам му: „Алекси, имам плащане и не ми достигат 40-50 лева, услужи ми". Той, види се, че нямаше - направи една бележка и прати момчето при Руся Михов, обущар в махлата им, което донесе 50 лв. сребърни и ми ги даде. Тръгнах за Земеделска банка, дето се намираше полицата ми, но по пътя се отбих в кантората на хаджи Стойчеви да си изменя бакърените гологани, понеже в банката не земаха такива, а само сребро и злато. Стигнах в банката, която се помещаваше в „Грънчерите", бившото здание на д-р Цончев и срещам на прага разсилния. Питам го:

Къде дядо Иване? - Отивам, казва в съда. - Чакай, полица имам, връщам го и почуквам на гишето, което беше затворено. Показа се чиновника и сърдито ме пита: „Какво има?" Казвам му: „Полица имам" - „Не може, отвръща ми, да си идвал на време". Видя се, че и други е имало, като мене, да са закъснявали, защото той се нахвърли много лошо, но аз търпях и продължавах да го моля да се съгласи, да се уреди полицата като се извинявах, че съм се забавил с размяната на гологаните. Най-после, той се съгласи.

Щом си уредих полицата, отидох направо при Алекси Вълнаров. Ядосан, дето така трудно си набавих парите и обиден от чиновника, казах на Алекса, че това не може да се търпи повече, и че аз ще намеря по „Барата" стотина-двеста другари, ще внесем по пет лева и ще ги дадем да ги съхранява някой от нас, та кога стане нужда някому, да го подпомогнем от събраните помежду ни пари. Той се оплака също, че трудно се посреща и одобри моето предложение. Аз не го оставих и слязохме надолу към „Барата". Дадох му аз 5 лв. и той даде 5 лв. да турим началото и тръгнахме по дюкяните из пазаря. Отидохме най-първо при Стефан Т. Бойновски. Казахме му: Дружество правим, дай 5 лева и му разправихме всичко и той даде. След това отидохме при Сава Върбов казахме и на него същото. Той възприе горещо идеята и сам пое грижата да обиколи пазаря и отиде веднага при Ив. Хр. Рачев, Косю Карликов и др. някои, които също се нагърбиха да идат по горния край, други по долния и така заставени от общата нужда намерихме добър прием у всич ки. Само за няколко дни събрахме над 1000 лева. Направихме едно-две събрания, потърсихме някои устави, за да се ръководим, определихме името на дружеството „Съединение" и решихме от събраната сума да услужваме на някои. По кафенета и по дюкяни, навсякъде взе да се говори и разисква по уреждането на новото дружество. Сава Върбов земаше живо участие и на събранията беше избиран няколко пъти за председател. Наредихме всяка събота, след пазаря, да се събират от членовете по 50 стотинки, като изпращахме едно момче с тефтер да събира тези малки вноски. На първо време решихме да основем дружество за 5 години, като написахме и устав, по който да се ръководим и го зарегистрирахме.

Каквито нужди се явяваха за дружеството, покривахме ги със събрани суми помежду ни. Никакъв разход не предвиждахме.

После продължихме срока на дружеството с още 5 години, тъй че то просъществува цели 10 години. Касиери на дружество „Съединение" през тоя период бяха: Алекси Вълнаров - 1900/1903 г., Косю Карликов - 1903/4 г., Ст. Т. Бойновски -1905/7 г. и Никола Кавалов 1908/10 г. у когото се съхраняваше и архивата, но понеже той се изсели във Варна, така и пропадна, макар че можеше да се намерят в нея много интересни документи.

Като нарастна дружеството, замислихме да разширим дейността му. Събирахме се често със Стефан П. Станев, който беше началник на Земеделската банка. Той ни съветваше да уредим популярна банка, понеже най-добре работели те - популярните банки.

Нашето дружество даваше заеми с двама поръчители. Имаше няколко случаи, когато за гаранция служеха ценни книжа, акции от „Балкан" и държавни облигации. Размера на заемите се движеше средно от 100 до 300 лв. Най-малкия заем лв. 14.40 е даден на Колю П. Енчев, а най-големия лв - 1000 на Косю Карликов. Имаше един тефтер у Стефан Бойновски, в който се записваха падежите на записите. По едно време той се оплака, че цялата дружествена работа тежи на него и затова му предвидихме по 30 лв. месечно. Държахме здраво и обслужвахме на много.

Не липсваха присмехи и подигравки, но ние не се отчайвахме и поддържахме нашето спасително дело.

Същият съвет ни даваше и Лазар Бараков, счетоводител при Народната банка.

От разговори с горните лица, с които постояно се събирахме, както и след дълго години обсъждания на създалото се желание помежду ни в едно събрание решихме да образуваме Популярна банка, като натоварихме Бараков да извърши подготвителните работи и да ни докладва, а същевременно пристъпихме към ликвидацията на дружество ..Съединение", като избрахме да ликвидират Сава Върбов, Петко Кашев и други, тъй като към своя край дружеството работеше, до колкото си спомням, с около 40 хиляди лева.

Събранията станаха повече в Палаузовското и Умниковото училища докато на 6.III.1911 г. стана и учредителното събрание на Габровската популярна банка в салона на казино „Бузлуджа".

Много наши другари влязоха, като членове на новата банка и трима измежду тях: Ст. Бойновски, Ст. Д. Читаков и пишещия тия редове, влязохме в първите управителни тела на същата.

Така от дружество „Съединение" се роди Габровска популярна банка.

НАРЯД*

НАПИСАН СОБСТВЕНОРЪЧНО ОТ НИКОЛА ДОЙНОВ

Неделя - 51/2 часа сутринта

1. Отче наш

2. Лука 9 гл. ст. 9-21

3. Матея 12 гл. ст. 1-10

4. Йоан 3 гл. ст. 1-15

5. Духът Божий

6. Молитвата на Царството

7. Добрата Молитва

8. „И това е живот вечен да познаят тебе истиного Бога и Исуса Христа, когото си изпратил" - три пъти.


--------------------------------

* Оригиналът е ръкописен текст на Николай Дойнов.