44. ПРЕДИСТОРИЯ НА ГАБРОВСКАТА ПОПУЛЯРНА БАНКА*

Спомени на Никола Дойнов - баща на Николай Дойнов, роден 1868 г. на Кръстовден. Неговият баща Дойно се поминал 1893 г., Март. А майката на име Дойна се поминала през 1900 г. на 18 юни.

Габрово, 20 октомври 1925 г.

Откъде води самото начало на Габровската популярна банка. През 1897 г. - 27 май в Габрово стана едно голямо наводнение, което направи големи щети и много стоки повреди, и след това се отрази голяма парична криза на средната ръка. Еснафът имаше две частни банки, които отслужваха на еснафа Минчо Петров и Тодор Арнаудов, и не можаха да устоят. Спряха платките и средната ръка се луташе един друг да си отслужат с кредит, но беше много трудно. Остана една земледелска банка и тя отслужваше само на крупни и фабриканти. Средната ръка нямаше пари, и тоя бич трая доста време. През 1900 г. в края на март или в началото на април аз Никола Дойнов имах изплащане една полица около за 21 0 лева в Земледелската банка и не ми достигаха около 40-50 лева. Помня, че пазарен ден беше, сряда, като си приготвих парите и свих бакърените си гологани и тръгнах да намеря, при еснафа, където си отслужвахме. Обиколих барата и по пазаря, но никъде не можах да намеря тези 40-50 лева, които не ми достигаха. Отивам при Алекси Вълнаров, който държеше манифактурски дюкян в собствения си дюкян над Народната банка сега. Казвам му, Алекси, имам сега плащане на полица и не ми достигат 40-50 лева дай ми да си платя. Той имаше или не, но направи на момчето една бележка да отида при Руси Михов обущар в тяхната махала и момчето донесе 50 лева сребро, даде ми ги се упътих за Банката земледелската, която се помещаваше в „Грънчерите" сега къщата на д-р Цончев. Като се отбих и в кантората на X. Стоичеви, сега Народна банка, за да си изменя бакърените си гологани, понеже в банката не ги вземат, освен злато или сребро. И като отивам в банката тъкмо излиза разсилния дядо Иван, питам го къде? - Отивам в съда. Казвам му чакай полица имам и почуквам на гишето, което беше затворени и се показа едно средно момче, чиновник и ме пита какво има. Казвам - полица имам и искам да я платя, казва ми: Не мога сега! Да си идвал по-рано, ден-два, какво правиш сега и други някои думи, като беше много сърдит, вижда се че и други е имало такива, но аз му си извинявах, че във фабриката ме забавиха докато си от там взема парите, но и това не помагаше. По някое време ми се съгласи и уредих полицата си. И в тоя яд като се лутах да намеря пари и чиновникът ме ядоса и отивам право при Алекси Вълнаров и му разправих всичко какво ми се случило. Също и той ми се оплака, че пари не можал да си намери. Казвам му, ела още сега с мене, аз ще намеря 100-200 другари и като дадем по 5 лв. ще га дадем на някои от другарите, и като потрябват на някого да вземе да си отслужи, и да не се лута да търси. Той одобри този проект и му казвам: Ела още сега с мене по Барата и ще почнем, но ако и да не се съгласяваше още, не го оставях, взех го и тръгваме за Барата като давам 5 лева и той даде, и слязохме, и право при Стефан Бойновски. Казвам му, дружество правим дай 5 лева, като му разправихме всичко и той даде. Отиваме при Сава Върбов, казваме му дружество правим дай 5 лева и той даде като му разправихме, и той ми каза да направим тук. Пари да ти потрябват никъде не можеш да намериш. Той възприе енергично идеята и зае се да отиде при Кося Карликов и Ив. Рашев и други. Обиколи всички по пазаря. И ние отидохме, един в долния край, а друг в по-горния край. И кого де срещнем земаме. Имаше един ентусиазъм между всички и всеки води по някой, и се записва и стана едно оживление. И след някой ден Алекси, на когото давахме парите, каза че сега имаме повече от хилядо лева помощи да отслужим на някого и направихме едно- две събрания като се събирахме устави да разглеждаме, как да се водим, събирахме се няколко пъти, нарекохме го Дружество „Съединение". Като се събирахме по чехларската махала в някое кафене или дюкяна бивало е и у дома в дюкяна, където го имах. И живо участие вземаше Сава Върбов и бе избран много пъти за Председател, заемаше живо участие.

Написахме си и устав и го напечатахме, по който да се водим, също го заверихме. Всичко беше в ред, пари раздавахме с по двама гаранти и никакви разноски не предвидихме, което трябваше за нуждите. Събирахме помощи и всяка събота подир пазаря ходеше едно момче събираше от членовете по 50 стотинки за фонда. Това го предвидяхме и наредихме един период за 5 год. и след това, като изтече, наредихме още 5 години и всичко работи 10 години. Като нарасна дружеството замислихме да направим банка, да му дадем по-широк мащаб. Критикувахме и споделяхме какво да направим. Стефан Станев, който беше началник на Земледелската банка, с когото често се събирахме, понеже сме роднина по жената и той ни препоръча Популярна банка понеже те най-добре работят. Също и Бараков, който беше чиновник в Народната банка и той беше сродник на Юрдан Базиргянов и често се събирахме и там ни препоръча Популярна банка и в едно събрание, което направихме в Палаузовото училище взехме решение и решихме да образуваме Популярна банка.

Възложихме на Бараков да уреди това като дружеството му даде пълномощно и нужните пари да нареди каквото трябва, тъй че от дружество „Съединение" да се образува Популярна банка, като се ликвидира с Дружеството и се образува Популярна банка. Сава Върбов беше в ликвидацията на дружеството.

Първият касиер на дружество „Съединение" беше Алекси Вълнаров 1900-1902 г. Втория касиер беше Косю Караликов 1903-1904 г. Третият касиер Стефан Попновски 1905,1906-1907 г. Четвърти касиер Никола Кавалов 1908-190 и 1910, който и я предаде на Популярна банка. Много имаше, които ни се присмиваха и какви ли не щеш приказки, но сега виждаме едно благо за целия град и околията да му се радват, и намират наши евтин кредит. Нека Божията Промисъл да го пази за винаги и да ни служи. Има един тефтер, който ми даде Стефан Бойковски, където е записвал падежите на полиците, когато е бил касиер, и го дадох на Сава Върбов, който се намира сега у него. От него ще видите какви суми се е раздавало и на кого. Има суми по 50, 100, 200, 300, 500, 1000 на полици, които се раздават. Архивата, която беше в последния касиер Никола Кавалов не знам къде се дяна. Той се изсели във Варна и там той почина, и не се знае какво е станало с нея дали е запазено нещо от нея. Не се е заинтересувал никой да се потърсят тези са бележки които си спомням като съвременик на това. Аз Н.Дойнов - Габрово.

------------------------

* Оригиналът е ръкописен текст.