42. ЕТЪРА В ГАБРОВО

В.К. Завчера, като мина през Етъра, като минаваш, която е една минала история, какво беше твоето впечатление от този Етър? Н.Д. Така някакви особени преживявания нямам, но по-миналата година ходихме с Инчето там на къщата, където се е родил баща ми, но тя е вече почти съборена и пред къщата са гробищата на селото. Моят брат Борис много мечтаеше така някъде на отделно място да живее, извън градове, на тишина, на спокойствие и често пъти е казвал за тази къща. Но като видях обстановката, не може да се мисли за един хубав, спокоен живот, защото гробищата са пред къщата. После къщата е почти е съборена и въобще много неприятно впечатление ми направи там. В.К. Като мина през музея в Етъра и наблюдаваше тези места, какво впечатление ти направи? Н. Д. Виж какво да ти кажа. Там може да стане едно прекрасно място да ходят хората, да видят старите занаяти и как са работили. Понеже аз много време работих, малко след войната, нямаше стоки и съм ходил много често по Етъра и околните села, и съм купувал техните произведения - ножове, гаванки и т.н. Като съм гледал как работеха хората, с какво усърдие и как тука едва, едва се работи в този направен музей. Прави ми едно неприятно впечатление сега, макар че този музей може да изиграе голяма роля за приток на хора, които искат да видят старото, като дадат според мен свобода на тези занаятчии за своя сметка да работят. Да кажем кожухар. Дай му магазина да си работи, да си продава произведенията. По този начин интереса ще го застави да бъде по-активен. Няма по-могъщ фактор, аз съм бил в този свят на материалните дейности, на печеленето, на търговията, на индустрията, няма по-могъщ фактор за дейност от личния интерес. Онзи работник, който е поставен там и ще чака от своята дейност прехраната, той ще бъде усърден, активен, динамичен и ще видиш как кипят тези занаяти стари, как кипят, как са в своето естество. Например да вземем гайтанджийницата. Отидохме в гайтанджийницата. Аз съм ходил на онези времена, старите времена в гайтанджийницата. Гайтанджията е облечен с един търлици, гащи, които са с колене големи, едно кожухче, една фланела, съвсем селски е облечен и седнал, и чисти конците от гайтана. Като погледнеш виждаш един човек сраснал се със самия занаят. А тука като отидох един път, гледам един човек, младеж беше, миналата по-миналата година. С европейски обувки, с костюм европейски, с връзка-яка, нещо което показва един фалш. Ако така се даде в неговата първичност, тогава музея Етъра, ще бъде наистина много ценно, привлекателно място за хората. Аз например преживях разочарование. Като работех в онези търговски времена, имах работа с един много симпатичен занаятчия ковач, казваха го Делката. Правеше сатъри, разни такива работи, защото казах, че нямаше голям избор. Като отидох един ден в музея на Етъра, гледам Делката там. „О, Николай, какво правиш?" „Делка как си ти?" „Николай от април месец до сега съм направил само едно чукче", а беше вече юни. И знаеш ли какво Николай, ние седим тука, приказваме, като видим, че се задават хора, ние обуваме потурите и почваме да чукаме. Сега, всеки малко, много, ще разбере хаоса на цялата тази работа. Но, ако наистина му бяха дали на Делката, ето ти помещение, работи тука ковач. Делката нямаше така да седи и да чака да обуе потурите, като идват хора, а от тъмно до тъмно щеше да чука там. И ти като отидеш да видиш, ще видиш как клокочи този занаят. Същото е с кожухарите, същото е с точиларите, същото е с тези, които правеха гаванките. Аз съм работил и съм търгувал с гаванки и съм ходил при самите производители на гаванки. Стържеш, стържеш, а там стъргането става, и след туй веднага се обръщаш на другата страна и стържиш. Много интересно се правят гаванките. Сега, няма, постържи малко, лениво се обърне на другата страна, извади гаванката и почива. В.К. В тези гаванки какво слагат? Н.Д. Всичко. Гаванките се правеха от буково дърво. Селяните в гаванки слагаха сирене, ядене, пиперки, чушки пекани. Тогава нямаха пластмасови съдове и кутии, тогава гаванката беше. Аз съм запомнил тоз период. Сега в това време има пластмасови, алуминиеви, но тогаз беше рядкост и пластмасата не беше навлязла в живота на хората.