108. РЕВИЗИЯТА НА ОБЩЕСТВО БЯЛО БРАТСТВО

В стремежа си да поемат цялото управление на Братството за да го ликвидират съгласно директивата на Партията и за да се придаде една по законна форма на тази задача, тези двамата замислят и решават да предизвикат една ревизия на братските финансии, а оттам и един съдебен процес, насочен предимно срещу Борис Николов и Жечо Панайотов. Тъй като опитният счетоводител Стефанов напълно е разбирал, че ще има възможност да се скалъпи един такъв процес. С един такъв процес те ще целят да покажат пред обществото, че в Братството стават много нередни неща и злоупотреби. За да спечелят обаче и моралната подкрепа на приятелите от Братството в тази си пъклена работа, тези двамата устройват едно голямо събрание в трапезарията на Изгрева. В това събрание Антов и Стефанов ще искат да заклеймят и опетнят двамата братя Борис Николов и Жечо Панайотов, сметнати като единствени виновници за тези нередности и злоупотреби. Като така щели да искат отстраняването им от Братския съвет и всяка братска дейност. На тъй подготвеното събрание, когато всичко е готово и Антов се канеше да започне подготвената си реч, ставам аз и с едно пламенно и добре обосновано слово, изнасям цялата пъклена дейност на Антов, като не пропуснах да изнеса бруталното му държание, което си беше позволил, жестоко да бие сестри, между които и една възрастна, която се ползуваше с голямо уважение всред нас. Беше бил и един брат Христо - бояджията, който не след много починал. Накрая предложих на всички братя и сестри в това събрание, да гласуват за отстраняването на Антов от Братския съвет и всяка братска работа. За това мое предложение гласуваха всички в събранието. Тази резолюция беше изпратена във всички провинциални братства и те потвърдиха това решение на събранието. Така този демоничен план се провали. Двамата не можаха нищо да кажат и събранието свърши, приятелите се разотидоха с едно облекчение и приятна възбуда.* Това събрание беше на 9 юни 1957 г.

По този случай Антов се озлоби страшно много срещу мене и не след много бях изпратен в концлагер на Дунавския остров Персин, край село Белене, където ме държаха две години, след това един месец в Дирекция на милицията при Лъвов мост, където ме викаха постоянно на разпит и още два месеца в Централния затвор.

Събитията около това събрание съвсем не спря подтика на двамата за ревизия в Братството, което явно имаше за задача, напълно да се ликвидира нашето Общество и в което нещо за голямо съжаление се успя.

Дойдоха двама инспектори и започнаха дни и седмици наред разпити на Борис и Жечо. Преглеждане на сметките. Направиха опис на всичко движимо и недвижимо и всички необходими изисквания при такива случаи. В недвижимите имоти влизаха салоните и всички постройки на Изгрева, а в движимите освен всичко, което имаше в постройките, се включваше и всички вещи на Учителя, които е имал - дрехи, книги, домашни пособия и пр.

Възможност за много голям удар върху Братството, двамата инспектори намериха с парите, които нашето общество е имало и разполагало. Тези пари са били доброволни, свободни вноски, членски вноски на приятелите от Обществото, които в счетоводните ни книги са се водили имено като членски вноски. Според закона членските вноски не се облагат с данък. Но по този въпрос даващ възможност на двамата инспектори да имат гилотината в ръцете си, те застават на друго становище и за да създадат по-голяма убедителност и законност на удара, извикват експерт от финансовото министерство. Той разбира се добре програмиран за задачата си, след като преглежда този дял от Братската дейност заявява, че: „Тъй като Братството не е юридическа личност, то не може да има правото да събира членски вноски. За това постъпилите по този начин пари трябва да се приемат и минат като дарение. И понеже всяко дарение, според закона се облага с данък, то и тези постъпили в братската каса пари трябва да се обложат с данък. Така поставен въпроса, финансовият инспектор изчислява и облага братството за постъпилите суми с грамадния данък от 500 000 /петстотин хиляди/ лева. С които пари по тогавашен курс е можел да се закупи пет тристайни апартамента. Братството по това време, беше изцедено до крайни предели в парично отношение и съвсем не е имало възможност да издължи или да вземе отнякъде такава голяма сума. Ето защо те пристъпват към пълна конфискация на цялото движимо и недвижимо братско имущество.

Отбелязах вече, че още преди това, по закона на едрата градска собственост, имотите на Братството бяха иззети. Но тук-там имаше някои участъци или част от сградите, записани на братя и сестри, които не са имали никакви имоти и тези именно части записани на тяхно име, все още седяха като тяхно владение. Сега с това разпореждане за пълна конфискация, се помитаха и тези малки остатъци на братско владение. Конфискуваха се всички книги от братските складове на Изгрева, натовариха ги на камиони и се изпратиха за претопяване в книжната фабрика в гара Искър. Конфискувани бяха и златните монети, които имахме.

--------------------------------
*Виж„Изгревът", том IV, стр. 214-217.