99. БРАТСКАТА ПЕЧАТНИЦА И КНИГОВЕЗНИЦА

След приключването работата с паричните средства, на „Финансовият съвет" предстоеше да направи опис на вещите на Учителя, както и множеството домакински вещи на Братството оказали се на тавана на братския салон и другите помещения на Изгрева. Ключовете на всички помещения се пазеха у Манол Иванов. Обикновено в празнични дни и в свободните от работа часове, преглеждахме, къде какво се намираше и съставяхме опис - отбелязва Жечо Панайотов. Всичко, което беше из стаите на Учителя остана по местата си и в този вид се предостави на Музеен съвет, при братството избран от Братския съвет. За тази служба бяха определени сестрите Паша Теодорова, Мария Тодорова и Манол Иванов, който вече играеше ролята на домакин на Братството.

Стаята на Учителя над салона наречена „Горницата", се реши да бъде предоставена за посещения от братята и сестрите, което нещо ставаше най-вече ho време на братските празници - 22 март, Петров ден, съборните дни от 18 до 28 август, 22 септември и 27 декември, които с вяра се помолваха към Невидимият свят за помощ и благодарност.

Събранията на Братския съвет ставаха веднъж в седмицата. Решенията се вписваха в протоколната книга и от нея можеше да се види, кога какво е разглеждано. Преобладаваха предимно материални въпроси, въпроси свързани предимно с нуждите, които ежедневието носи.

Брат Боян Боев, който не беше добре с крака си, постоянно беше на Изгрева, него именно натовариха да приема доброволните вноски, които братята и сестрите даваха, а също и парите от продажбата на братската книжнина: беседи и лекции. Той имаше също и правото да изплаща разни дребни разноски, разходи, по текущата братска дейност на братските имоти. За постъпленията издаваше бележки от кочан, а за разходите получаваше разписки. Той се отчиташе при Жеча като главен касиер, докато той беше такъв, в края на всеки месец, а той всичко отразяваше в счетоводството на Братството.

Обзаведе се братска печатница и книговезница, в които започнаха да работят опитни наши братя и сестри печатари и книговезци.[1] За една такава стопанска дейност на братството, естествено е да има голяма свобода и лабилност в движението на паричните средства. За това Борис Николов, разбирайки вече много добре, че Антов като председател на -финансовия комитет", без разрешението на който не ще могат да се движат средствата и ще проявява всякога, неприятен и неуместен контрол и вмешателство, което нещо извънредно много би спъвало тази важна братска дейност, пуща в ход добре пресметната хитрина, да се избере за главен отговорник на тази дейност Никола Антов, в което нещо успява. Поласкан от такова внимание, за даването му на такава голяма и отговорна длъжност, пък и навярно перспективите за материална изгода, притъпяват за известно време, устрема му да спъва братската дейност.

Годините от 1945 до 1948 включително, преминаха сравнително спокойно за дейността на Братството. През този период, Братският съвет, в лицето преди всичко на Борис и Жечо, успяха с големи усилия да отпечатат в братската печатница, петдесет тома лекции и беседи. За отпечатването, по това време беше по-свободно, имаше разрешение от съответното министерство, но при условие сами да си набавяме хартия от свободния пазар. Грижата за набавянето на хартия, беше изключително тежка, отговорна и сериозна работа. С тази задача Антов не се зае, което нещо би следвало, като отговорник на печатницата и книговезницата. Хартия току-що след войната, мъчно се намираше. С тази задача се зае предимно Борис и като много ценен сътрудник брат Неделчо Попов. Неделчо Попов беше един мил, тих и симпатичен брат, деен и ревностен към делото на Учителя. Той работеше в печатница и много добре познаваше книжния бранш и източниците откъдето можеше да се закупи хартия. Вниманието на Неделчо е било насочено преди всичко, към някои частни лица, при които е било останало хартия след напечатването от тях на някоя книга. Добър източник се оказаха също и издателствата на вестниците. Част от хартията при отпечатването на вестниците оставаше на рулото, без да може да се използува от тях.[2] Така в трескава дейност, на тримата братя Борис, Неделчо и Жечо, в търсене на книга и други необходими материали, вървеше отпечатването на беседите и лекциите до 1948 г. Като сестра Паша Теодорова имаше голямата грижа редовно да предава на печатницата, дешифрираните и приготвени за печат беседи и лекции. Към края на 1950 г. властта, без каквито и да било причини и предизвестия, нарежда печатницата да бъде закрита. Бавно, но сигурно, властта пристъпваше към ликвидирването на нашето общество. Какво им пречехме ние? Едно общество от хора мирни, тихи, хора на полезния труд, погълнати от стремежа за едно възпитание и прогрес, хора готови, като членове на една образцово уредена държава.

[1]Виж„Изгревът", том III, стр. 228.

[2]Виж „Изгревът", том III, стр. 229-231.