Работехме в Търново на колибата по подготовка на събора. Оправяхме външните парапети от тухли. Работехме, а работеха и опитни братя от селата, зидари, мазачи, а ние младите тогава покрай тях помагахме, но и ний се опитвахме да редим тухлите и да ги лепим с варов разтвор, но немахме още никаква опитност. Варта, която засъхваше и беше излишна, ние остъргвахме и хвърляхме на земята. Учителят присъствуваше както винаги при общата работа и наблюдаваше всичко, Погледа ме малко време и ми каза: „Защо я хвърляш? Тури я в кофата, тури и малко вода и тя пак ще стане за работа." Но аз си мислех, че тази вар не може да се използва и авторитетно, като майстор възразих на Учителя. Учителя си замина, но от тогава цял живот изучавам този занаят. Сега зная, че на Учителя не се възразява. Послушание към Учителя и приложение на Словото Му. Ето това днес знам и го предавам на вас.
