94. В СЕЛО МЪРЧАЕВО

Село Мърчаево е разположено в западните поли на Витоша, от което се открива прекрасен изглед, към Пернишката котловина и възвишенията Голо бърдо. От всички шопски села в околността на София, то беше едничкото, където беше образувано братски кръжок. В кръжока влизаха селяни изпитани в борбата на живота, хора не толкова с някакво развито религиозно чувство, но волеви натури, които по пътя на собственият си опит, са дошли в допир с идеите на учението. Те бяха хора, енергични и трудолюбиви. След тази голяма бомбардировка Учителят, заедно с малка група приятели, се евакуира там. Нашите приятели от селото, дадоха топъл прием и ние се приютихме в това малко селище, отбелязва един от групичката. Учителят беше настанен в една от стаичките на скромната селска къщичка на брат Темелко.*

Започна нова ера от живота на братството описан в разговорите: „Изворът на доброто".

Там Учителят прекара до към месец октомври същата година. След заминаването на Учителя тази стаичка е превърната в скромен музей. Старият вече брат Темелко останал сам, без другарката си, посреща с радост и братска топлота честите посетители от братя и сестри било от София или от провинцията, които идват на това свято за нас място.

Останалите братя и сестри от Изгрева и София се евакуираха в други по-близки или по-далечни селища на страната, като не изпущаха случая, при възможност да посетят Учителя в Мърчаево. Навсякъде и всякога, където Той отиваше, обръщаше особено внимание най-напред на изворите. За Учителя, изворите представляваха някакъв велик символ на всеотдайност, на велика жертва, на щедрост.

Затова първата Му грижа беше да ги почисти, да отовори техният път и да ги разхубави. В двора на брат Темелко Учителят и приятелите с голяма грижа и особено внимание, събраха водите от няколко малки и незначителни изворчета, на които семейството даже не обръщаше внимание и от тях се направи един по-голям извор и му се даде името - „Изворът на Доброто". В работата и устройството на този извор взеха участие и много наши приятели, които непрекъснато идваха там от най- различни краища на България, за да видят Учителя и да чуят беседите Му, които изнасяше в Мърчаево. „Изворът на Доброто" привличаше вниманието и стана любимо място на всички приятели. Около извора беше направена красива площадка от разнообразни по форма и цвят камъчета. До извора се отиваше посредством три стъпала, те символизираха трите принципа - Любовта, Мъдростта и Истината, които извеждат човешката Душа до великият извор на Живота. На източният край на двора, се направи друг голям извор, около който също се привличаше вниманието на братята и сестрите. Този извор Учителят нарече - „Изворът на Мъдростта". Около този извор, също се вложи много грижа и старание за неговият външен вид и украса. Около изворите всякога имаше оживление и приятни разговори. В селото водата бше варовита и неприятна за пиене. Водата на нашите извори се оказа мека, сладка и приятна. Като се разбра това от селяните, всички започнаха да вземат за пиене вода от тях.

Недалеч от селото, на около четири километра на Запад, в чудно красива и магнетична долина извираше, голям топъл минерален извор. До идването на Учителя при извора, селяните, употребяваха водата му само за изпиране на дрехи. Но, когато Той дойде и посочи високите качества на водата му, тяхното благотворно влияние за пиене и къпане, цялото село и всички околни села започнаха да я употребяват за тази цел. След няколко години, се пуснаха сонди и за избликналата целебна вода се направиха бани и басейни за къпане. Тази долина с топлата минерална вода стана важен и хигиеничен курортен център, особено за трудовите хора от град Перник. Около този извор и баните се построиха по-късно много вили и къщи, стана цяло селище, което нарекоха Рударци.

--------------------
*Виж „Изгревът", том II, стр. 310-313, 318-319.