56. ПЕСНИТЕ

Много често вечер на Изгрева, се събирахме на поляната, където играехме сутрешните си гимнастически упражнения, заедно с Учителя, където често пеехме песните, които Той ни беше дал. През една такава вечер, където много братя и сестри се бяхме събрали там, пеехме песните. Учителят беше също при нас. Създаде се чудна хармония, настроение пълно със светлина. През цялото обаче време моята мисъл беше заангажирана с въпроса за начина, по който се създават тези песни, такива чудни мелодии. Откъде и как идват те? Как се създават такива съвършени музикални творби, които поставят човека в чуден извънземен свят? Мислех по този въпрос без да достигна до разрешение. По начало, за всеки въпрос, който се изпречваше пред мене, като тоя, исках да намеря ясния смисъл и определения отговор. Общи фрази, каквито се поднасяха, за изящното творчество, като вдъхновение, присъствие на музи, ми бяха познати. Но тези общи, неясни и неопределени фрази, не ме задоволяваха, търсех истината, да зная точно как става това творчество. Бях недалеч от Учителя, който също пееше, реших да отида при Него и да го запитам, как Той е създал това творчество. Тихичко се приближих до Него и когато песента, която пеехме привърши, аз някак простичко, без да подбирам за случая подходящи изрази му казах: „Учителю, как измислихте тези песни?" Той се обърна и тихичко ми каза: „Аз не съм ги измислил". Исках да го разпитам повече, да искам пояснение, но започна нова песен и останах сам да търся изворите на тази чудна хармония.*

-------

*Това е публикувано в „Изгревът", том I, стр. 493-494, като е поместено и "допълнението, което тук не е дадено от Николай в първоначалния текст.