54. ГОЛЯМАТА ЯГОДА

В късните пролетни дни на Изгрева, беше особено приятно, привечер, когато слънцето отиваше на запад и пращаше своите коси лъчи по диплите на Витоша, изгледа към нея беше чуден. Чист въздух, наситен с аромата на билките и борова смола от близката гора. Техният покой, в който отекваше мистичният ромон на онова велико, могъщо и чудно по своята красота течение наречено живот. Всичко това създаваше по онова време на Изгрева обстановка изпълнена с тиха приятна радост, в която душата на човека можеше да се нахрани с чисти пориви, мисли и идеи от Висшият свят. В тези привечери обичах особено много да се разхождам из поляната, където правехме гимнастическите си упражнения. Една такава привечер, както се разхождах, гледам Учителят да идва към мене усмихнат, цял сияещ. Той държеше ръцете си напред, със затворени една върху друга длани, в които държеше нещо. Когато се доближи към мене, Той игриво си открехна дланите и аз изненадан видях там, грамадна ягода, която Той както разбирам, беше току-що откъснал от засадените в един кът на Изгрева ягоди. „Какво ще кажеш", ми каза Той, посочвайки с поглед към ягодата. В момента съвсем не бях в състояние да проникна в дълбокия смисъл на това, тъй малко наглед събитие и си помислих. Какво пък толкова е това, което ми показва, обикновена ягода, само че по-голяма. Учителят схвана мисълта ми и пак по същия начин ми отговори с мисълта си: „Ти не можеш да разбереш, какво велико нещо държа в ръцете си! Колко много усилия и грижи на разумни същества са отишли, за да може да се създаде този тъй хубав плод! Колко време се е работило, за да се създадат условията за нейното появяване! Всичко това показва, че нашата Земя е все пак една напреднала планета от Слънчевото семейство. Разбери това!" Аз слушах с наведена глава, разбрах великото съдържание във всеки плод, във всеки продукт, който Земята ражда. И сега, когато видя, когато се докосна до кой да е от тях, заставам с благоговение и благодарност, към онези велики и разумни същества, които създадоха тези плодове и усилията за тяхното раждане на Земята. Учителят се обърна и си отиде, а аз с наведена глава продължавах да мисля за онова, което слушах с други уши.