49. ШВЕЙЦАРИЯ

Един топъл ден, след работа се прибирам от града и както всякога пристъпих да седна на една от пейките пред салона, където обикновено се събираха братя и сестри, разговаряхме по грижите и събитията на деня. И пък Учителя, много често идваше при нас и с това се създаваха условията за много интересни, смислени и полезни разговори. Гледам, Учителят беше седнал на една от тях и тихо разговаряше с една сестра. Разбрах, че разговора е от частен характер и затова седнах малко по- настрана на пейка от съседна маса. В този момент при мене дойдоха още няколко братя и много тихо подехме разговор. Малко след това, от града дойде при нас още един брат. Тъкмо седна и почна да говори, гледам сестрата, която разговаряше с Учителя, си отиде явно разговора беше привършил. Учителят обърна глава към нас и се заслуша в разговора, който братът от града беше започнал. Този брат каза: „Аз съм назначен, като търговски консул в Швейцария. Там ще имам достатъчно време, за да проуча въпроса, който отдавна ме вълнува за тази страна. В Швейцария живеят три народности: италианци, французи и германци. Искам да си изясня, поради какви причини, защо и как така, тези три народности живеят вече столетия наред в мир и разбирателство. Там ще имам достъп до всички библиотеки и ще мога да ползувам богата литература по историческите и социални въпроси, още от най-стари времена, за да мога да дам напълно изчерпателен и научно обоснован отговор на този въпрос". В този момент погледнах към Учителя. На лицето му беше грейнала усмивка показваща чувството на съвършено погрешният и безрезултатен път, по който този брат, беше решил да търси разрешението на този въпрос. Аз отново погледнах Учителя, очаквайки да посочи пътя към неговото разрешение. Този негласен диалог беше мигновен.

Учителят се обърна към брата и каза: „Из книгите в библиотеките, разрешението на този въпрос вие не ще намерите. Тези три народности живеят в мир, разбирателство и братски отношения, защото на Монблан има седалище на Бялото Братство. Благодарение на тяхното влияние, злото не може да се промъкне между народите там и да внася смут и раздори между тях". Всички се спогледахме с приятна изненада от неочаквания, кратък, ясен и убедителен отговор, който Учителя даде. Братът въздъхна с облекчение, че се отърва от необходимостта, да се задълбочава и рови в прашасалите томове в библиотеките, една доволна усмивка грейна по лицето му.* Разбира се, всеки ще схване, че не става въпрос за седалище на разумни същества, облечени във физически тела като нашите. Мисля си след това: Нима не биха могли да живеят така и всички народи по лицето на Земята, в мир и разбирателство, както тези три народности в Швейцария? Тази страна е дадена от Разумният свят, като модел за съвместно съществуване на различните народи. И човечеството трябва да се поучи оттам.

-------------------

* Този брат е Моис Басан - евреин, комуто Учителят подарява една жълтица. Благодарение на нея той става милионер, но задържа богатството за себе си и не издава нито един ред от Словото на Учителя в Европа 1938 - 1990 год.