31. ДВА ЛИМОНА И ЕДИН ПОРТОКАЛ

На Изгрева имахме два лимона и един портокал, посадени поотделно в три качета. Една сестра била обещала да се грижи за тях, даваше вид, че е много привързана към идеите на Учителя. Поливане, почистване, окопаване и пр. Но както разбирам, тази грижа от нейна страна не била на необходимата висота, защото един ден гледам Учителят недоволен, с някаква клечка чистеше по клонките на дръвчетата, някакви паразити, които ги бяха нападнали. Отидох и аз, и най-усърдно се залових да чистя. След малко Учителя беше повикан за нещо и аз останах да довърша чистенето. Това направих най-старателно, защото в главата ми е златното правило: Правиш ли нещо, то трябва да бъде по всичките правила, особено, когато става въпрос за нещо на Изгрева. Тъкмо свърших, ето го Учителя при мене и ми каза: „Николай, лимоните са ти много благодарни!" Сестрата, която беше проявила тази немарливост изкара края на живота си в провинцията в много тежко състояние, видях я цялата парализирана.

По туй време моята работа налагаше често да ходя в провинцията, често ходех в Троян. На главната улица на гр. Троян имаше един брат обущар. Всякога се отбивах при него да си поприказваме и да споделим общи проблеми. Веднъж той ми каза: „Искаш ли да видиш сестра ми София?" - „Добре ще отида да я видя". Ужасих се. Смаях се. Цялата сестра парализирана, не мърда. Беше поставена в една инвалидна количка и една жена я изкара на терасата. Тя не можеше да говори. Отидох си. Беше много интересна тази развръзка с лимоните.