47. ПОСТРОЯВАНЕ НА КЪЩАТА НИ

Следва да опиша първо покупката на мястото на Изгрева, което стана през 1928 г. Една година по-рано, брат Тодор Стоименов ми повери, че има възможност да си купя около един декар място на Изгрева. Това ще стане с още няколко братя, тъй като се продава една голяма нива 1012 декара. Учителят е определил кои да купят тия места, но трябва да приготвя парите в по-кратък срок. При заплащането ще ни се издаде нотариален акт. Мястото, което е определено за мен, ми се видя доста далече от салона, обаче другите места бяха вече определени за кого ще бъдат. Отидох при Учителя да Му благодаря, че ме е предвидил да взема и аз място. Казах Му, че ще съм далече от салона, но Той ме успокои да се съглася. „Няма значение далечината, там ще стане най-хубавия квартал". Запитах го още, може ли да се даде един декар и на Георги Парлапанов, за когото сестра ми Надежда беше женена. Понеже към Парлапанов Учителят имаше симпатия, съгласи се и каза да го предвидят и него като купувач. Оставаше сега да събирам пари. Всичко друго, така или иначе ще се нареди, но аз как ще събера 19 000 лева! Може би, казах и на Учителя тия мои опасения. Мястото се продаваше по 19 лв. квадратен метър, а заплатата ми беше 5 000 лв.

През 1928 година, разноските у дома вече бяха понамаляли: сестра ми Надежда имаше семейство, Люба също завърши гимназия като частна ученичка и се настани на работа в гр. Хасково. Брат ми Иван също вече е готов за гимназиален учител. „Стегнахме колана" за всекидневните разноски, но не е лесно и не помня да бях турил настрана поне 1000 лева. Погледнато от духовна гледна точка, в края на годината Господ проговори на моя шеф. Всяка година, както бе обичая в търговския свят, на служащите се даваше по една месечна заплата възнаграждение. Тогава аз получавах 5000 лева месечно. За моя изненада, за 1 януари 1928 г. шефът ми поднесе 10 000 лева възнаграждение. Действително, търговските работи тогава вървяха добре и шефа решил да ни възнагради повече от обичайното. Той всъщност не знаеше, че купувам место, а нямах и кураж да му искам заем. Казах си - „Кой знае как Учителят пак му е въздействувал, да си отвори сърцето!"

Още на другия ден, тичаме с Парлапанов при Дружество „Орион", продавача на мястото и внасяме по 10 000 лева. Това вече е насърчение, че ще можем да внесем и другата част постепенно. Така и стана: при голямо ограничение на домашните разходи, можах да внасям макар и малки суми. Така в определеният срок довнесох и остатъка от 9 000 лева. Издаването на нотариалният акт струваше още 1000 лева, така щото цялото място един декар закръглено ми струваше 20 000 лева. По някакви съображения тогава, записах и моето място на името на сестра ми Надежда, като се издаде общ нотариален акт за моето и тяхното место, на името на сестра ми Надежда. Така продължи владението на мястото до 1934 година - всеки си знаеше своето място, обработвахме си го, засяхме плодни дръвчета и мястото от нива, стана питомно, хубав дворен парцел-градина. Извърши се и дворищната, и улична регулация. След предаване от мястото ни за улица и към някои съседи, мястото ни остана 723 кв. метра.

Когато дойде ред да строим, трябваше вече нотариалният акт да бъде на името на Веска. Но преди това, отношенията на моите близки към мен и Веска бяха взели особен вид. Леля ни Анастасия /баба Ташка/ , която от няколко години живееше у сестра ми Надежда, изказа идеята, че купеното от мен място не е само за мен, но трябвало да участвуват и другите - майка ми или брат ми Иван. Затова сестра ми дълго време отказваше да прехвърли моят парцел на името на Веска. Най-после се спогодихме така: Веска, при идването си на Изгрева, също си купи 400 кв. метра, място /то е на сегашната улица „Латинка"/. Макар, че моят дял място, записано на името на сестра ми беше купено изцяло с мои средства, Веска има идеята да прехвърли на нашите своя парцел и така да се уреди спора. Така станаха нужните прехвърляния и ние можахме навреме да се снабдим с документите, при наличността на които „Собствен дом" отпусна заема от 80 000 лева срещу ипотека на имота. Брат ми Иван продаде получените от Веска 400 кв. метра на Христо Цонзоров. Доколкото разбрах тогава, имаше някаква намеса и от Учителя, като се считаше, че Цонзоров купува това място за Братството. Всъщност, брат ми Иван най-малко заслужаваше да получи този подарък, защото приходите му бяха все незначителни и не помня някога да е подпомагал общите ни разходи. В последвалите години, той запази имота, а когато му го отчуждиха през 1972 г. придоби право и получи апартамент в София. Но, като наблюдавам живота му, виждам че и сега се чувствува липсата на благословение от Учителя към неговата придобивка. Сега живее в този апартамент със сина си Данаил и снаха си Величка. Непрекъснато има разправии със снаха му, която иска да го гони от апартамента.

Навремето Христо Цонзоров му даде парите за мястото и с получените пари купи едно място с Верка Куртева заедно. Та него като го отчуждиха дадоха му място горе, където е Виетнамската легация. А него място, като придоби тогава получи право на апартамент. Калкото по-късно се отчуждаваха местата, все по-скъпи биваха. Та въз основа на това място го има апартамента.

Та аз спечелих и платих мястото навремето, но се намеси рода ми. Леля ми Анастасия се намеси, защото навремето работи две години в една вегетарианска гостилница като прислужница и доста се мъчеше. И вечер като се върнеше, понеже имаше право да се храни там, казваше им - „Ще си го взема за вкъщи". Като и сложат яденето в съдината, сложат и нещо отгоре двойно-тройно. Като се върна, аз от работа, гледам хубави манджи донесени, нахраня се, оставяха ми от тях на мен винаги. Взимаше и заплата и помагаше на домакинството през това време. Така аз заплатих мястото, а те са помагали като леля Анастасия в друго отношение. Та накрая от мене да мине и се разплатихме.