НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

42. РЕВНОСТТА

Жечо Панайотов ТОМ 15
Алтернативен линк

42. РЕВНОСТТА


Дойде ред пак да се отива на езерата следното лято. Веска вече бе уредила въпроса за своята палатка, отпуск взехме едновременно. Този път пътувахме с по-голяма група, пак по същият път за езерата. По някаква случайност ние закъсняхме и като минахме хижа Скакавица, не сме взели точната пътека за езерата, а в дясно, пътя който води към езерото „Бъбрека". Движехме се трудно, а най-после като разбрахме, че от тия места не може да се слезе към второто езеро, решихме да спрем и там да нощуваме. Доста неудобно положение, но нямаше какво да правим. Сгушихме се едни до други, всеки се зави с някаква дреха, беше студено и не можеше да се спи.


В групата ни беше и сестра Аня Теодорова, моя учителка през годините на гимназиалните изпити. Тя водеше и една нейна приятелка, та и двете споделяха нашата обща участ. Чувствувах се задължен да се интересувам за сестра Аня и от време навреме да им оправям завивката, все с това желание да бъда кавалер към тях. Веска, разбира се беше от другата ми страна, но ме отблъскваше много да не се приближавам до нея, па ме и упрекваше гдето се грижа за други сестри. Така прекарахме до към полунощ. По някакъв начин, дадохме да се разбере в лагера, че горе се намират хора, които не могат да намерят път за слизане. По едно време, откъм езерото „Бъбрека" се зададоха наши приятели с фенер, поведоха ни и заслизахме по някаква пътека към това езеро. Ориентирахме се вече към лагера, а там се усещаше някакво раздвижване, а тук-там се светваха фенери. Там пристигнахме към 2-3 часа през нощта. Срещаме Учителя с всички братя и сестри, потеглят нагоре към езерата. Разбрахме, че отиват на екскурзия на връх „Мальовица". Ние, разбира се бяхме така уморени, че мислехме само как да се наспим и отпочинем. Аз пак се приютих в нечия палатка, Веска и тя бе поканена някъде. Така, след някой и друг час сън и почивка, дочакахме деня. Всичко се забрави и бяхме радостни, че сме на езерата, гдето е и Учителят. Видяхме се пак с Веска, но тя бе недоволна от мен. Питам я защо е недоволна, а тя казва: „Значи, голямо внимание ще обръщаш към някаква сестра - „Позволете да ви завия!" Отнасяше се за постъпката ми при снощното ни почиване на височината - разбрах в какво съм виновен пред нея. Отива при Учителя и се оплаква от мен. Казал й: „Ти по-добър от Жечо няма да намериш. Дръж се за него". Действително, когато сме се разговаряли с нея, при срещите ни, бе ми казала вече своите разбирания за отношенията между мъже и жени: „Видя ли мъж да обръща внимание на друга жена, свършено е приятелството ми с него!" Както и да е, поправихме приятелството си и често прекарвахме заедно. Тя си дружеше с млади сестри, но като виждаше, че всяка си има приятел някой брат, пак ме потърсваше за компания, било на екскурзия или за някаква услуга.


Тя беше много ревнива. Ако говоря с някоя сестра, след това имах с нея обяснения. Така цял живот. Така бе устроена, беше много чувствителна на чужди влияния.



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ