38. ЗАВЪРШВАНЕ НА ГИМНАЗИЯ

Явно, че благословението на Небето и на Учителя, се отправи към „Изгрева", и идейният живот на Братството се съсредоточи там. От есента на 1927 година, Школата се премести в новопостроения салон; там Учителят говореше и неделните беседи, в 10 часа преди обяд. Навремето „Изгрева" бе далече от града, но въпреки това и липсата на съобщителни средства, пътувахме пешком по шосето за с. Дървеница и навреме бивахме в салона. Не само за беседи, но и през другите дни, идвахме сутрин рано на „изгрев-слънце", за гимнастически упражнения и за школните лекции. Така изобщо се участвуваше в братския живот. Постепенно Изгрева се заселваше все повече и повече от братя и сестри, изникваха малки дървени къщички; всички си купуваха малки парцели места, според възможностите си. Явиха се градинки, овощни дръвчета и така цялото място се преобрази - от селски ниви се превърна на жилищен квартал сред градина. Заселването на Изгрева стана непосредствено след чирпанското земетресение през 1928 г. Уплахата всред народа не бе малка, виждаше се, че солидните къщи са опасни и може живущите в такива да загинат при срутване от земетресение. Учителят и той даде препоръки да се строят дъсчени постройки. Те бяха и по-хигиенични. Така се явиха множеството дървени къщички, които дочакаха голямото преустрояване на София. След това време, на Изгрева се издигнаха/след 1966 г./ доста многоетажни сгради и там се приютиха много и много нови семейства.

Ще се върна да опиша „Изгрева" в следващите години 1928-1944, а в следващите редове, да видим някои особености в моят личен живот. Както казах вече, животът ми в Бургас бе много благоприятен за интелектуалното ми и духовно развитие. Всичко това стана, благодарение невидимата намеса на Учителят и на духовният свят в моя живот. Само в едно отношение моето самочувствие страдаше, мечтаех да имам гимназиално образование. В Бургас това не ми беше възможно, но още с идването ми в София, използувах вечерните курсове на свещеник Михайлов за подготвяне на частни ученици. Вечер, след работа отивах в тези курсове, гдето гимназиални учители преподаваха материала изучаван в гимназиите. През учебната 1924/25 година изучих материала за IV клас и през м. юни 1925 г. вземах изпита и получих право да следвам в V клас. Същите курсове следваше и сестра Олга Славчева, но много добра помощ получихме от сестрите Паша и Аня Теодорови. Първата ни помогна да усвоим добре материала по химия, а втората - български език, литература и френски език.

Забележително беше, че преди да се запиша за следване, отидох при Учителя да му кажа намерението си. Той одобри това и каза: „Ако имате време, следвайте да вземете образованието си". Действително, в тия усилни времена, беше голям подвиг да работя и да уча за гимназиално образование.

Дойде и следващата учебна година - ние сме в пети клас. Сега Небето ни даде ново улеснение. Известният наш брат Боян Боев, напусна учителството. (Той бе гимназиален учител в Панагюрище по естествени науки и други предмети). Привлечен от желанието да слуша Учителя, да бъде край Него, той дойде да живее в София и така се нареди, че го приехме на квартира у дома. Живеехме в една стая - той, брат ми Иван и аз. Ангажира се на мен и на Олга Славчева да ни предава математика, алгебра, геометрия и естествени науки. В замяна на това, у нас бе на пълен пансион. Още нямаше право на пенсия и беше без приходи.

Как учехме? Всяка сутрин ставахме в 5 часа, идваше у дома и сестра Олга, и започвахме уроците с брат Боян. Най-вече се занимавахме с алгебра и геометрия, които брат Боев добре владееше, и се стараеше да усвоим материала в тия учебници. Вечер имахме определени часове при сестра Паша за химия и при сестра Аня - за литература. Така се заредиха и годините 1926, 27 и 28, когато стигнахме последният клас на гимназията. Едно мога да забележа, че успехът ми се различаваше от този на с. Олга, докато в долните класове бях отличник, то в следващите класове успехът ми спадаше. За сестра Олга обратно: на нея учението й повлия да се развие, успехът й, ако и да не се засилваше, но не спадаше. Тя се яви на матура, взе си дипломата за завършено средно образование и впоследствие следва и в университета. Аз не се явих на изпит за осми клас и за матура. Действително, шефа при който работех, отказа да ми даде отпуск по време на изпитите, но и аз не настоявах, но може би имаше и други причини. Виждах, че нито документа за образование, нито учението, допринесоха нещо повече за моята професия. Така се задоволих с достигнатото.

В последната година, когато трябваше да се явя на изпит, Учителят ме запита как върви учението. Като Му казах, че не ми дават отпуск, Той каза: „Ако искаш, може да направим постъпки и да имаш отпуска". Аз се чувствувах така уморен и безсилен, че не се възползувах от това предложение на Учителя. Може би Той щеше да направи някакво чудо, но и да взема диплома, не бих могъл да следвам в университета, защото и работата ми в кантората беше много голяма, а и там напредвах по друга линия. Стигнах пак величината, която имах в Бургас: фирмата ме назначи за пълномощник /прокурист/, преформира се в акционерно дружество с клонове в Пловдив, Бургас и Неврокоп. Ние в София бяхме централа на дружеството, а аз - главен счетоводител. Всякога, когато посещавах Учителя, Той се интересуваше от развитието на работата на тази фирма. С нейният икономически растеж, успявах и аз в познание на работата, и нейните нови и нови изисквания.