30. ВЕЛИЧКА СТОЙЧЕВА

Някои подробности - какво зная за сестра Величка Стойчева, също предана ученичка на Учителя, живуща в Бургас и през годините, когато бях там. Когато през 1911 година постъпих в бургаският кръжок, сестрата заедно със своя другар Коста Стойчев, от няколко години бяха в кръжока, ходили са редовно на съборите в Търново. При идване на Учителя в Бургас, гостуваше в техният дом; на нея е било голяма радост, че се удостоява да прислужва на Учителя.

Родното място на сестрата е град Габрово, във видно семейство Заимови. Говореха си приятелите в Бургас, че женитбата й с брат Коста е станала без съгласието на останалите членове на семейството им. Тя имаше двама братя, които дълго време бяха прекъснали връзки с нея и мъжът й. Деца не са имали, но осиновили едно момиче от малко дете, възпитаха го и му дадоха образование. Тя е известната сестра, живуща на Изгрева - Стефка Стойчева.

Сестра Величка Стойчева беше деятелна и всецяло отдадена на делото на Учителя. По Негово указание, тя водеше в дома си събрание на познати жени, жителки на Бургас. Пред тях тя е разглеждала разни духовни и религиозни теми, предавала им е знанието, което учениците на Учителя имаха, както и тълкувания на Евангелието, в кръга на дадени от Учителя обяснения. Събранието се наричаше „женско", т.е. за жените, ставаше в четвъртък следобед.

Освен с жените, сестра Стойчева се занимаваше в последните години на живота си и с младежта - предимно малки момчета и момичета от братски семейства в Бургас, както и техни познати. Говореше им повече на възпитателни теми, запознаваше ги с Евангелието, Библията. Това съм описал повече в спомените ми през периода 1910-1923 г.

Както казах, Учителят предпочиташе да сяда в домът й, когато гостуваше в Бургас. Това потвърждава, че сестра Стойчева се ползуваше от Неговото благословение. Интелигентността й говори, че е завършила поне гимназиално образование - още повече габровската гимназия е била на нейно разположение, родителите й заможни хора.

След смъртта й, нейният другар и дъщеря им живяха в Бургас, но през 1922 година той постъпи на работа при Заимови в Габрово; един вид настана подобрение в отношенията им. Те имаха трикотажна фабрика, гдето той е изпълнявал служба на доверен човек.

Мога да добавя, че със сестра Величка Стойчева имахме взаимно уважение, като възрастен човек се е радвала, че между им се яви младеж. Когато на събора в Търново, през август 1914 година, замествах нейният другар, тя с радост е запомнила, че съм преминал в обряда край Учителя, за приемането ми във „веригата" на учениците му. Когато се върнахме в Бургас, тя при разговор с приятелите ни спомена и това обстоятелство.