20. ПОЛУЧАВАНЕ НА КНИЖКАТА „ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА"

Учителят продължи гостуването си в Бургас още няколко дни. Една вечер, като привършвахме обичайното си гостуване край Учителя на сбогуване той ми каза: „Може ли утре сутринта да дойдете при мен?" Казах, че мога и запитах към колко часа да стане това, Учителят определи след осем часа и така си отидох много радостен за предстоящата среща. На другата сутрин поисках един час отпуск и се запътих към дома на брат Коста Стойчев да се отзова на поканата на Учителя. Като пристигнах и му съобщиха, че съм дошъл. След малко Той ме повика в стаята си и след кратък разговор взема от чантата си и ми подаде една книжка „Заветът на цветните лъчи на светлината". Неговите думи бяха: „Вземете тази книжка, прочетете я, а по-нататък ще ви дам някои обяснения и упътвания. Ще ви се даде и Пентаграма, но понеже нямам в себе си ще изпратя допълнително от София". Продължихме още малко разговора си и когато пожелах да си отивам, Учителят каза, че и той ще излезе. И така тръгнахме заедно по главната улица на Бургас и я извървяхме докрай, когато стигнахме до пристанището, където беше помещението на банката, сбогувах се с Учителя и Той продължи сам посоката си.

Заех се с работата си, счетоводната борба с цифрите си, но умът ми бе в книжката, да придобия това богатство, за което мечтаех години наред. Впечатлението ми от тази книжка бе необикновено години наред. Външният й вид е изящен, много красива подвързия, златен надпис, също и със златни знаци - горе крилата сфера, а долу Соломоновият триъгълник, ограден с огнени лъчеизпускания, като на слънце[1]. Вътре, на втора страница под заглавието на книжката бе поставен подписа на Духа/Беинса Дуно/, подписан саморъчно от Учителя при връчването й. Понеже Учителят знаеше молитвите на тия, които очакваха да им даде тази книжка и ни даде на един ро един. Този брат от Сливен за когото писах, също получи книжка от Учителя.

На 61 странички на книжката са цитирани много стихове от Библията - Евангелието, Псалмите и са класирани на групи съответствуващи на разни цветове в спектъра на светлината. Започва се от червения, портокален, жълт, зелен, син и виолетов. При това всяка група е озаглавена със заглавия, отбелязани в книжката.

Когато размишлявах впоследствие върху това творение на Учителя, дойдох до заключение, че работейки върху стиховете на Писанието те излъчват различни цветове и Учителят, като ги е виждал, поставял ги е под това класиране. Всеки случай, като творение лъчите са много оригинално и вдъхновяващо оръжие на духовния човек. Може би някъде Учителят съобщава подробности за тази книжка. Когато е работил върху тези стихове, духовете са опитвали да му отнемат живота, това съобщава Учителят на събора в Търново.

Като аз отидох в с. Арбанаси до Търново, там разбрах, че семейство Иларионови са имали къщурка и дворче и там се е установил Учителя и работел. Според Стоименов, който ми е разказвал, Учителя е работил там и по едно време се разболял. Той вероятно се отдал толкова в работа, че не е знаел, че се е разболял. А там е по-високо място, може и вятър да е духал, и да е настинал. По късно научих от сестра Иларионова, че там е работил върху "Завета на цветните лъчи на Светлината".

През 1945 г., бъдейки в комисията, която направи опис на оставените от Учителя вещи и книжа срещнах фактурата, издадена от Придворна печатница при отпечатването на тази книжка. Отпечатани са 500 екземпляра, като заедно с подвързията е 500 лв. Напечатана е през 1912 г. като се има предвид, че пак тогава се намериха 150-160 запазени книжки, идвайки до заключението, че Учителят е раздал на най- приближените си ученици само 320 книжки от 1912 г. до 1944 г. Много от притежателите си заминаха, а трябваше да ги предадат на едно по-младо поколение. Например сестра Каназирева си подари своята книжка и Пентаграма на Петър Караиванов. Той си замина, баща му си замина. Къде ли отиде книжката?

Естествено, че трябваше да споделя радостта си за получената книжка, лично от Учителя и това направих с брат Пеню Киров. Той се зарадва и ми каза, че е разбрал, че Учителят ми е дал тази книжка в Търново, той го е запитал тогава по този въпрос и аз съм му отговорил утвърдително. Обаче имали сме недоразумение, защото съм разбрал, че се отнася за брошурата на Учителя „Наука и възпитание", която по него време се раздаваше на присъствуващите на събора. Той ми каза: „Получи ли книжката?" Аз съм му отговорил „Да". Той е мислил за "Завета на цветните лъчи на светлината", а аз за "Наука и възпитание".

След завръщането си в София Учителят изпрати Пентаграма по брат Петко Епитропов, които брат Пеню Киров раздаде на няколко братя. Това предаване стана под нужната строгост, защото да притежаваш Пентаграма е нещо отговорно и носеше важни последствия. Брат Пеню Киров, като предаваше Пентаграма запитваше „Готов ли си да служиш на Господа и делото Божие и обещаваш ли това?" Ние с радост отговаряхме „Готов съм. Обещавам." И наистина обясненията за Пентаграма, които впоследствие написа брат Боян Боев потвърждават неговото важно значение на духовния човек - ученик.

[1] Забележка на съставителя: Какво означават тези символи? Учителят впоследствие е говорил за тях в беседите и лекциите. Оттам ще се вземат. Това са символи на 3-те Школи на Бялото Братство по времето на Мойсея, на Давида и на Христа.

I символ: Огнено кълбо и прикачени към него крила на ангел. Това е огненото кълбо и стълб, който е водил Мойсея и евреите през нощта в пустинята, а крилата са онези облаци, които винаги са ги покривали и са ги пазели от слънцето.

II символ: Звезда та на Давида, който е имал връзки с Христовия Дух. Единият триъгълник е Духът Христов, който слиза отгоре, а вторият триъгълник е човешкият дух, който възлиза нагоре.

III символ: Бял кръст на тъмен фон и разпръскващи лъчи. След разпятието на кръста идва Святия Дух, който възкресява живота в своята непреривност на земята и на небето.