Първите години Учителят раздаде на братята и сестрите книжката „Завета на цветните лъчи на светлината". Тук са избрани мисли от Писанието. Подредени според цветните лъчи на светлината. Тази книжка е свещена. Тя се дава само на верни братя и сестри. Ученикът трябва да я носи в себе си, когато пътува, когато минава през опасни места. Има ред правила как да си служим с нея. Брат Георги Куртев пази книжката си във войнишката си торбичка. Но настава отстъплението От Тракия, брат Георги евакуира болните си на гарата в Одрин, а суматохата е невиждана. Войските отстъпват. Последните влакове за България заминават, а турците настъпват. Багажът на болницата е струпан на перона между хиляди други багажи. Войници тичат, тъпчат всичко, всеки бърза. Войникът, който е оставен да пази багажа и него го няма, той се е качил вече на влака. Брат Георги се отправя към техния вагон, но в туй време си спомня за книжката във войнишката торбичка. Затичва се към перона. Багажа е разхвърлян съвсем е тъмно вече, нищо не се вижда. Как ще намери в тази бъркотия торбичката? Отчаян той бръква в един куп багаж, сграбчва нещо и като поглежда неговата войнишка торбичка. Прегръща я, хуква към влака, едва туря крак на вагона и влака потегля. Брат Георги прегръща торбичката, нещо го стопля отвътре, дава му сила - „Завета на цветните лъчи на светлината". Невидимата силна топла, бащинска ръка, тя е която ни крепи и ръководи в живота. А тази книжка е стъкмена от Учителя и са думи изказани от Господния Дух през всичките тези времена откакто е човек на земята. Духът Господен е в тях. И ръката Господня е над онзи, който работи с тази книжка, защото тя носи Виделина.
