1261

В подсъзнанието са запазени опитностите,
добити през всички наши съществувания. Тази
опитност на миналото, дава тон на целия наш
съзнателен живот.

1262

Когато в човека съществува една идея, коя-

то е Божествена, тя всякога дава на човека
сили и възможности да преодолява
мъчнотиите, в които той се намира. Мъчнотиите
в живота са естествени, не питайте защо идат.

1263

Туй, което сега е потребно за нас, то е да
бъдем умни и не само умни, но и разумни.
Което значи в човешкия ум има всички
способности. А разумни - човек знае

чувствата и способностите, как да ги
употребява. На трето място трябва да имаме
моралния закон, или духовния устой на живота.
Цялата съвременна наука почива на тия
принципи.

1264

Учен човек е онзи, който знай какво ще му
се случи в живота. А като знай какво ще му се
случи, да знай да го използува.
Тялото, ума, сърцето ви, то са само
условия, човек не трябва да ги прави цел,
защото тези неща могат да се изменят. За
бъдеще неговият ум ще се увеличи. Голяма
разлика съществува между ума на един ангел
и един човек.

1265

Аз човекът го зная в едно малко чувство,
много нежно, то е човека, но туй чувство се
движи с такава грамадна бързина, че
едновременно то може да бъде навсякъде. То
може да проникне всички светове. Затова то е
неуловимо.

1266

Земята е един атом. Тя не е толкова голяма,
колкото се показва. Едно дете на пръста си
може да я държи. Този атом толкова бързо се
върти, че се показва толкова голям. Казвам, не
материята на земята е голяма, но силата на
земята е голяма.

1267

Смели ще бъдете. От нищо да не ви е страх!
Бог обича хора, които мислят, и Той казва:
„Елате да разсъждаваме."
Всеки ден да се разширява душата ви. Ще
учите!

1268

Всяка хубава мисъл, всяко хубаво чувство,

които човек придобие, това са скъпоценности.
Има обикновени мисли, като речни камъчета,
но има необикновена мисъл, тя е подобна на
онези скъпоценни камъни.

1269

Само в този тежък път, през тези мъчнотии

се намира смисъла на живота. Ако не
придобиете смисъла на живота, никога няма да
познайте проявите на Любовта.

1270

Всички ученици, които не ходят по пътя на
своя Учител, не са ученици.

1271

За да се приеме Любовта, не трябва да има
абсолютно никакъв обект. Природата няма
никакъв обект. „Образ и подобие на Бога",
обект няма. Щом имаш образ и подобие на
Бога, само един образ трябва да имаш - Бога.

1272

В Божествения свят ако обичаш някого, ще
влезеш в него. Няма да бъдеш обект за него.
Нещата, които се виждат и пипат, те се
покварят.

1273

Животът е един у всички хора. В общия
живот се крият най-велики неща. Кой живот е
по-красив: да живея индивидуален живот или да
живея живота на Бога?

1274

Любов без никакъв обект. Бог да Го не
виждаш в никаква форма. Бог, Който носи
живот в нас, да събужда в нас най-възвишеното
и най-благородното.

1275

Едно Добро, за да се реализира, изискват
се 25 000 години. Хиляда поколения се
изискват, за да се реализира едно добро. Само
добрите хора в края на краищата ще останат.
Всички онези вредни същества постепенно ще
изчезнат

1276

Два велики закона определят битието:
Първи - Закона на Цялото и втори - Закон
на частите.
Закон на безграничното и закон на
граничното. Следователно благото ви в света
се определя от първия закон на Цялото. Ние
го наричаме закон на Бога - Закон на
Любовта.
Вторият закон е закон на частите, на
душите, на индивидите.

1277

Законът на Цялото включва частите, но съ-
щевременно всяка една част си има свой
закон, за себе си. И когато човек иска да

наложи своя закон на Цялото, тогава се ражда
греха. Човек се е заблудил, мисли че неговия
закон е Божия закон.
Страданието показва, че човек не е
съгласен със закона на Цялото.
Защо се радвам? - Защото съм в съгласие
с Божия закон.

1278

Доброта, Истина, Красота - това е Любовта

1279

Скръбта е само метод в природата, чрез
който може да се намери радостта. А радостта
е цел, към която трябва да се стремим и която
трябва да постигнем. Скръбта и радостта са
тясно свързани.

1280

Човек трябва да има светлина, която да му
свети, да си знае пътя.