„Един ден, както си седя в моя кабинет на ул. „Опълченска" 66 влиза една мома при мен, влиза през стената. Беше много отчаяна, плачеше. Питам я: „Какво има?" Тя ми отговаря: „Преди малко ме уби моят приятел у дома. Той мисли, че съм му изневерявала. Сега какво да правя? Къде съм? Какво ме очаква? Нашата къща е на същата улица като Вашата. Зная, че сте Мъдрец, дойдох да искам съвет от Вас." Говорих й дълго. Повече от час за Новия й живот, който я очаква. Казах й, че трябва да има връзка с Бога. Да се моли. Казах й, че ще дойдат при нея светли братя, които ще я упътят и подкрепят. Заедно с нея казахме молитвата „Отче наш". Постепенно аурата й се просветли и стана по-светла. Тя се успокои и си отиде насърчена в новия свят, в който бе преминала преждевременно и за който не бе готова."
