Преди години имаше един хиромант, който обикаляше из България, гледаше на хората на ръцете и с това се препитаваше. Един ден идва и при Учителя. Учителят ни разправяше после. „Не обичам да казвам на хората какво виждам, но този път направих изключение. Казвам на хироманта: „Тази сутрин ти си бил при един лекар. Но лекарят не е бил вкъщи. Жена му излязла и ти казала: Ей сега излезе. От там отиде в една млекарница, но не си купи мляко, а извади нещо от джоба си и яде от него. След това дойде при мене." Хиромантът казва после на приятелите: „Сега вече вярвам в Учителя! Прочете ме като книга на светло."
На"-Изгрева бе пълно с хироманти. Всеки гледа, пророкува и никой не улучва макар че на всеки му се иска. Питат Учителя защо не улучват. „Истинският хиромант гледа с други очи, а не с физическите. Под физическите линии има други линии. Той гледа с духовните си очи. И по тях чете. Но трябва да знае тази писменост." Ето какво значи да си с духовни очи и светът да е отворена книга за теб.
