През 1917 г. Учителят беше интерниран от Фердинанд във Варна, в хотел Лондон. Всяка сутрин Учителят с малка група приятели отиваше на Ташлъ тепе да посрещнат слънцето и да си направят утринната молитва. Една сутрин като отиват към върха, напред върви Учителят с двама-трима братя, а отзад група сестри и ето на пътеката пред сестрите излиза змия. Сестрите надават вик. Връщат се братята, идва и Учителят. Един от братята замахва с бастуня, но Учителят го спира. „Не". Тогава Учителят приближава до змията и казва: „Речено е да ти смажем главата, но ние сме от новите хора, от добрите хора, няма да направим това. Ти сега ще се поклониш!" Змията се издига, навежда главата си и прави три поклона. Змията се покланя три пъти. „Сега", казва Учителя, „наместо на изток ще се обърнеш и ще се отдалечиш на запад и няма вече да се явяваш пред хората да ги плашиш!" Змията се обръща обратно, на посоката, към която беше тръгнала и се изгубва в храстите. Пътят вече бе отворен. Трябваше да отмине старата епоха и да дойде Новата с Новите хора. „Пригответе пътя Господен, прави правете Неговите пътеки!" (Евангелие от Матея, гл. 3, стих 3). Не след дълго време войната свърши и пътят на Учителя бе отворен за София. А пътят на Фердинанд също беше отворен на запад, посочен от змията и той никога вече не се завърна в България. А в България остана Учителят и Словото Му.
