Първите години, когато се устройваше Изгревът въпроса за водата беше труден. Нямаше наблизо вода. Там където е днес квартал Диана бад, Ловния парк, бяха само ниви и ливади. Никакво жилище, едно открито поле. Малката рекичка си течеше на свобода, чиста, нямаше наоколо никакви жилища. Като проучи местността Учителят откри в един от пясъчните пластове малка водичка. Заловихме се на работа, каптирахме водичката. Получи се малка чешмичка, водата беше много хубава, чиста и леко радиоактивна, понеже идеше от сините глаоконитови пясъци. По това време Учителят даде ред упражнения с водата. Това е цял отдел от водолечението. Той трябва да се проучава. Учителят прекарваше по цели дни при водата. Тук много братя и сестри работеха. Всички идваха всеки ден от града. На Изгрева още нямаше жилища. Една вечер като се връщаме с Учителя от чешмичката, гледаме пред нас върви възрастна сестра и носи тежка стомна с вода. Едва я носи. Често я слага на земята да си почива. Като дойде до големия баир към Изгрева, тури стомната долу да си почине. И когато да вдигне стомната, Учителят се притича шеговито, незабелязано отзад, подхвана й той с пръст стомната, заедно с нея и така я изнесоха из баира нагоре, като Той пое тежестта на стомната. Сестрата излезе горе до баира, сложи стомната и тогава видя Учителя до себе си: „Тежка ли е стомната?" „Много ми е тежка, Учителю, едва я нося". Учителят казва: „Има един начин, по който тази стомна може да стане лека. Кажи си тъй: „Бог и аз носим стомната!" Веднага стомната ще стане лека и ти няма да усетиш как ще я изнесеш. Това е важен закон за ученика."
Сестрата кимва с глава в знак, че е разбрала. Повтаря формулата на глас. В този момент идва една млада сестра, протяга ръка, взима стомната, а с другата ръка я подхваща и я завежда до Изгрева. Ние вървим отзад. Сестрата се обръща: "Учителю, ама тази формула действувала много бързо." А Учителят добавя: „И слуги на Господа са Неговите человеци."
