НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

2_48 Свещените думи на Учителя за ученика

Галилей Величков (1911-1985) ТОМ 1
Алтернативен линк

"Свещените думи на Учителя за ученика"

Още в началото на своята дейност, Учителят сам определяше ръководителите на братските кръжоци в страната. Минаваха години и те се разрастваха и се оформиха като братства със салони, с по двадесет- тридесет човека на всяко място. Това не беше малко за онова време.

Започнаха недоразумения още в първите години, появи се ревност и борба за ръководство. Отиваха и се оплакваха на Учителя от този или от онзи ръководител. Нямаше братство, където да няма и други двама-трима кандидати за ръководители. Учителят тогава разреши въпроса така: "Всички ръководители, които съм определил по места, да не се сменяват, а да станат пожизнени". Това решение на Учителя бе предадено и нещата се успокоиха малко. Онези, които не бяха съгласни с ръководителите си, напуснаха и се преместиха на други места да живеят. Онези, които останаха по места да живеят, не се примириха, но се съобразиха с Неговото решение. Това бе един от многото трудни въпроси за разрешаване още по времето на Учителя. Разказваха ми, че в Русе е имало двама ръководители след заминаването на пожизнения ръководител Ватев. Останали двама кандидати за ръководители: Йордан Новаков и Георги Константинов. И тогава - който пръв пристигне в салона, той ръководи събранието, той чете беседата и той е ръководител през този ден. Голямо съревнование са получило в ревността им да бъдат ръководители. Тази ревност бе повсеместна - навсякъде в страната. А ръководителите искаха да имат специален статут като по- привилегировани братя пред Учителя. Но Той не им го даде!

Учителят няколко пъти е държал беседи само за ръководителите, когато всички идваха на съборите в Търново или в София. На един от първите събори в София Учителят казал: "Довечера ще приема ръководителите от провинцията". Отива Учителят в стаята Си, облича се официално и зачаква. Седи един, два, три часа, но никой не идва. Защо никой не идва - никой не знае. Дали не са чули, дали не са Го разбрали? Не се знае. Имало е някаква причина. Но каква е - до днес никой не знае. Ние, младите от Школата, всяка една покана за разговор от Учителя я смятахме за голямо благословение. Но тогава Учителят седи и чака. Накрая минава Савка и казва: "Учителю, извинявайте, че идвам толкова късно, чаках да минат ръководителите от провинцията към салона, но те не минаха. Да не би да се е случило нещо?" Учителят казва: "Досега ги чаках, никой не дойде". Обръща се към Савка: "След 22 часа ела ти, за да ти диктувам онова, което бях приготвил да кажа на ръководителите".

Савка отива в 22 часа с бележник в ръка. Учителят започва да й диктува, а тя стенографира. Това са Слова на Учителя, които Той дава лично на нея и които са предназначени за учениците. По-късно, през 1938 година, Савка подготвя част от този материал и го отпечатва в една малка книжка: "Свещени думи на Учителя". Савка не можа да подготви и да издаде другите Слова, диктувани от Учителя. Има ги в нейните тефтерчета, има ги и в нейните стенограми. Учителят лично й бе диктувал колко стиха трябва да има във всяка книжка и колко трябва Да бъде общият им сбор. В първата издадена книжка те са 500. Доколкото знам, тези неща са запазени. Аз лично, съм ги виждал, когато тя работеше. Преди да си замине, тя ги остави на рождения си брат, като му нареди да бъдат предадени на съхранение при Борис Николов.

След заминаването на Савка, брат й извика всички нейни приятели: мен, сестри Аламанчеви, Боян Боев и, в присъствието на десет човека ги даде на Борис Николов на съхранение. Целият този архив след време потъна без следа, беше укрит на скришни места и досега не можахме да го видим.
Аз бях много близък със Савка. Савка бе тази, която за първи път ме заведе при Учителя и ме представи. По-късно, мен ме свързваше с нея истинско приятелство, основано на чистота и на Високия Идеал. Бях нейно доверено лице и много неща ми е показвала от нейните тефтерчета. Аз бях млад тогава, а Савка имаше към четиридесет години. Веднъж тя ми даде да си препиша от нея един план, който Учителят лично е диктувал за нейната работа по "Свещени думи на Учителя". Датата е 22 септември 1944 година,понеделник, "Изгрев". Слънцето е ясно, температурата на въздуха - нормална; тихо, топло, слънце. Така Савка отбелязваше всеки един разговор с Учителя при какви условия се е водил. Написано е, че това е план от Беинса Дуно. Това е план за една поредица от книги, на брой единадесет,които трябва да излязат под заглавие "Зора на Новата Наука". Ето го планът
дословно:

1. "Свещени думи на Учителя към ученика", излязла от печат през 1938 година. Според тоя план книгата трябва да съдържа точно 500 стиха, които оформят една строго определена мисъл от Словото на Учителя.


500

2. "Свещени думи на Учителя към ученика", броят на стиховете е:


700

3. "Свещени думи на Учителя към ученика", броят на стиховете е:


900


Всичко 2 100

4. "Мисли върху Любовта, Мъдростта и Истината", общ брой на стиховете:


300

5. "Бисери от Учителя", брой на стиховете:


300

6. "Мисли за Бога от Учителя", брой на стиховете:


300


Всичко 900

7. "Той иде! Свещени страници"


33

8. "Мистични изживявания и поучения от Учителя"


72

9. "Изпити и изпитания, през които трябва да мине ученикът"


91

10. "Нещо за отношението на Учителя към ученика"


120

11. "Живот и поучение към ученика"


140


Всичко 456

Общ сбор: 2 000 + 900 + 456 = 3 456 = 18 = 9. Или, накрая се идва до Кабалата на числото 9. Какво означава това - ще го намерите в Словото на Учителя. Дори има една беседа, която Учителят е озаглавил "Девето число".
Ето, това бе планът на Учителя за Савка, който тя не можа да изпълни. Трябва да се намери ученик, който да довърши нейната работа. Този ученик, който ще свърши нейната работа, трябва да бъде непременно от нейната духовна верига. Иначе няма да стане. Учителят говори, че душите слизат от Невидимия свят по 10-15 души във верига на земята. Така че се търси човек от нейната верига, който да довърши нейната работа. Досега всички опити се оказаха несполучливи. Така че следващите поколения трябва да очакват реализирането на този план и да излязат останалите десет книги.
Изминаха тридесет години оттогава. А можеха да се подготвят и да излязат напечатани, дори и на пишеща машина. Онзи, който пое отговорността за тази работа, трябва да си я завърши, както подобава на един ученик, защото това бяха Свещените думи на Учителя за ученика от Бялото Братство.

Сега ще се върнем на онази, запазена досега тайна. Защо, след като Учителят е поръчал на дошлите в София ръководители да се съберат в строго уречен час, те не са дошли? Той е бил приготвил специално за тях Слово, което не е могъл да изкаже. Учителят е чакал, но те не са дошли.Според указание на Учителя, в 22 часа идва Савка и Учителят започва да диктува "Свещените думи". На следващия ден Савка лично проверява каква е причината и защо не са дошли ръководителите в уречения от Учителя час. И какво се оказа? Ръководителите през това време се събрали в една братска барака и дълго време уточнявали, спорили, договаряли се как да се образува Върховен Братски Съвет, излъчен от тях. Умували как да стане, какъв да бъде изборът, колко души да участвуват, по колко години да трае върховното ръководство и още въпроси от този род. И в цялата си разпаленост и занесия, те забравили, че Учителят им определил час, и затова не дошли при Него. След като минават два-три часа и след като Савка минава при Учителя, Той, огорчен от поведението на ръководителите, започва да диктува на ученика Савка "Свещени думи на Учителя". Първата страница е озаглавена "Към душите, които чакат". Това са Свещени думи на Учителя към ученика. Савка Керемидчиева тогава е един представител на този Космически Ученик. Ученикът на Бялото Братство има три степени на посвещение.
Първото му име е Ил-Рах. То означава "принадлежи на Бога". Второто му име е Амриха, означава "душата на сърцето, света на Любовта, свидетелство на душата". Третото му име е Аверуни и означава "верният ученик".

Така че, онази вечер, от 22 часа, Учителят изнася Словото Си пред този ученик, който има проекция на физическия свят. Казва се Аверун и - верният ученик. Учителят дава на Савка името Аверуни. По-късно, в своите тефтерчета и бележки, тя надписва: "Савка - Аверуни".
Вторият ученик, който има проекция в Духовния свят, се нарича
Амриха. Това означава "духовният ученик".
Третият ученик има проекция в Божествения свят и се нарича Ил- Рах. Означава, че принадлежи на Бога, има общение с Бога и е служител на Бога.
Тримата ученика представляват Космически я Ученик, който има проекция в Божествения свят, името му е Ил-Рах, има проекция в Духовния свят - името му е Амриха и има проекция на физическия свят - името му е Аверуни . Така че, това са трите степени за посвещение на ученика в Школата на Учителя. Започва се от Верния ученик - Аверуни , преминава се през духовния ученик - Амриха и се достига до Космическия Ученик - Ил- Рах. Ето към кого Учителят е отправил Свещените Думи. Ето какво представлява Ученикът на Бялото Братство с неговите три посвещения. Това е метод на Учителя за работата на ученика. Ученикът учи сам, работи сам, прилага сам и първият плод на неговия труд се предава на Учителя. Този метод ще го намерите в отпечатаната от Савка през 1938 година книжка.

Какво стана с плана на ръководителите да си направят Върховен Братски Съвет? Не стана нищо. Учителят не позволи. Той даде друг метод за работа. Това ще го намерите в отпечатаната книжка. Ще го намерите и в другите книжки, които трябва да излязат. Може ли да се говори за Върховен Братски Съвет, когато Учителят дава знанието си на ученика, който има да минава през трите посвещения - на Аверуни, Амриха и Ил-Рах. Това е разрешението на задачата!
След заминаването на Учителя се събраха възрастните приятели, които бяха ръководители на братствата в провинцията и тук, в София, си учредиха седемчленен Братски Съвет. Бе избран пожизнено. Всички без изключение знаеха, че този опит бе направен по времето на Учителя и знаеха резултата. Отговорът бе даден със "Свещените думи на Учителя към ученика". Но никой не пожела да чуе за това, въпреки че им бе напомнено. Направиха си опит. И естествено, опитът излезе несполучлив. Ние, съвременниците на Учителя, го проверихме. Ето, тридесет и пет години след заминаването на Учителя, "Изгрева" го няма и Братството го няма. Всички ръководители от провинцията - съвременници на Учителя - си заминаха и не оставиха следи. Остана само книжката "Свещени думи на Учителя". А историята на тази книжка трябваше да бъде разказана от мен.
В тази книжка се намират свещените скрижали на Бога за Космически я Учени к Ил-Рах, за духовни я ученик Амриха и за верния ученик на земята - Аверуни . Ако искате да бъдете ученик, трябва да бъдете верни към Словото на Учителя и да го приложите в живота си. Тогава ще преминете през първото си посвещение и ще получите името Аверуни. А за другите две посвещения - пред вас е цялата вечност.

Тази малка история ви я разказах, за да знаете за кого бяха предназначени Свещените думи на Учителя и кои бяха тези, които се отвърнаха и не ги приеха. Това бяха ръководителите на братствата. Затова Учителят ги издиктува на Савка и ги предаде на учениците от Школата. Това бе един символичен урок, че Школата няма нужда от ръководители, а има нужда от ученици, защото учениците поемат свещените думи на Учителя и ги прилагат в живота си. Дали това е така - вие ще проверите. Свещените думи на Учителя за ученика са Слово на Бога Живаго, те са Сила и Живот за ученика от Школата на Всемирното Велико Бяло Братство.

Забележк а на редактора: През 1992 година излезе второ издание на "Свещени думи на Учителя". Беше поместен предговор от д-р Илиян Стратев. В него са включени цитати от Боян Боев и Ангел Томов, които нямат нищо общо с оригинала и с историята на тази книга. Застъпват се също становища, които са неточни и неверни, че Учителят е изучавал философските системи, откъдето получава Своето знание. Всеки един читател, който се запознае с историята на написването на "Свещени думи на Учителя", ще види, че поместването на увод е кощунство към Учителя. За по- голямо доказателство ще цитираме заключителните думи на този увод на стр. 8: "Сега Бялото Братство трябва да възвърне стария си живот. Вече е признато като юридическа личност със свой устав, узаконен от Министерския съвет на Република България. Има свой Братски управителен съвет и редовни срещи в малък клуб на улица "Жолио Кюри" в квартал "Изгрева".

Книгата е дадена за печат на 5 март 1992 година. До тази дата Духовно общество "Бяло Братство" не беше признато като юридическа личност. От Министерския съвет бе регистрирано на 3 октомври 1990 година под номер Ц-79-06-1 в Комитета по въпросите на Българската православна църква и на религиозните култове при Министерството на външните работи, на основание чл. 16 на Закона на изповеданията, а на 7 ноември 1990 година бе утвърден уставът му с писмо 04-02-172. Много по-късно, на 4 май 1993 година, с решение на Софийския съд под № 657196 от 10 май 1992 година по дело №2771 2 от 1992 година, Духовно общество "Бяло Братство" бе признато със своя устав за юридическа личност. Честито и поздравления!

Сега ще ви поднесем цитати от Словото на Учителя по въпроса за Устав и за регистрация като юридическа личност. Този въпрос е разгледан от Учителя в 27 школна лекция на общия окултен клас (II година), 29 април
1923 година в София (стр. 10, 11 ред отдолу): "Една от главните мъчнотии е,

че вие се стараете да поправяте неща, които не се нуждаят от поправяне.

Вие искате да турите ред и порядък на туй общество, когато не се нуждае от

ред и порядък. Това общество си има свой ред и порядък, то си има

ръководство от друго място. Сега, вземете запример, защо вие не харесвате

туй общество? Вие казвате: какво ще кажат хората, какъв е уставът на това

общество? Я вижте как е нагласен светът! Ами че какво се нуждае това

общество от устави? Като имат другите общества устави, защо не седите при

тях? Всичката ви грешка седи в това, че вие искате, като дойдете тук, да се

проявите като в света. Не, тук ще се проявите най-естествено, по

Божествено."

И понеже "Свещените думи" са продиктувани от Учителя за ученика, то всеки един от вас може да прочете стих № 81, където е написано:
Възприемане. Учителят говори на ученика ясно и открито. Ученикът възприема думите Му и ги разбира. То й ги пази свещено в душат а си.
Ето, имате предговора на тази книга, имате историята как са дадени Словата на Учителя към ученика и всеки може да направи своя извод. Ние сме Школа. Нашето място не е при църквите, сектите и религиозните култове. Нашето място, мястото на това Общество, неговият път и Пътят на ученика са определени от Словото на Учителя!
И така, търси се ученикът, който да изпълни волята на Всемировия Учител. А волята Му се намира в Неговото Слово. Затова се търси верният ученик, който да отстои и да защити Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно.
Името на верния ученик е Аверуни. Това е първото посвещение, през което минава ученикът с Чистота и чрез изпълнение волята на Учителя.


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder