1. Задачата с глагола „Мога". 2. Оправдание и спасение, 5 април 1917 г. 3. Наредба за 6 месеца - от неделя, 22 април 1917 г. до 29 октомври 1917 г. 4. Наредба за една година, 1 декември 1917 -1918 г. (за поста). 5. До всички приятели, 26 август 1917 г., гр. Варна.
1) Г-Н ДЪНОВ ЗА ЗАДАЧАТА С ГЛАГОЛА „МОГА" За всичко добро ще казваме: „Мога." Имате ли спънка, ще казвате: „С Бога можем." Не постигнем ли, пак ще кажем: „С Неговия Дух и със всичките свети духове можем." Ще ставаме обезателно сутрин в 4 часа, след умиването тихо и спокойно ще застанем на изток, всяко смущение ще оставим и ще кажем тия думи: 1. Така/може/моето слънце да изгрее. 2. Така /може/ Божието слънце да изгрее в душата ми. 3. Така /може/ слънцето на моя дух да изгрее. 4. Слънцето на нашите ангели /може/ така да изгрее. 5. Така /може/ да изгрее слънцето на Великия Господ на Мира в нашите души. 6. Така/може/да изгрее слънцето на всичките слънца в нашите духове. След това ще имаме 15-20 минути съзерцание, след него ще се изговорят тези думи: „Вярвам в Тебе, Господи, Който си говорил в миналото. Вярвам в Тебе, Господи, Който говориш сега. Вярвам в Тебе, Господи, Който ще говориш за в бъдеще. Да дойде Твоята Виделина върху душите на всички. Да се прослави Името Ти, да дойде Царството Ти и да се изпълни Волята Ти на земята, както се изпълнява горе на небето." Като се гледа изгрева на слънцето, ще казваме: „Мога както това слънце да светя. Мога с него да изгрея." Ще си отбелязвате справедливо часа на ставането, промените на времето, внушените мисли при съзерцанието (а така също през деня колко отрицателни мисли сме изговаряли). Който има огорчение, нека се моли така: „Господи, стопли сърцата ни с Твоята благост, дай ни виделина на нашия ум и чрез Твоята Виделина ще успяваме."
2) ОПРАВДАНИЕ И СПАСЕНИЕ „Защото със сърце вярва някой за оправдание и с уста бива изповядване за спасение." Послание към Римляните, гл. 10, ст. 10-11. Ще се спра върху двете думи: „оправдание" и „спасение". Тези думи искам да приложите и да направите един опит върху тях. Всяка една жена се стреми към независимост. Когато е мома, тя гледа да излезе от къщата на баща си, да се освободи от майка и баща, да стане господарка в своя къща. Този стремеж е естествен и Божествен. Когато се ожени и влезе в новия живот, тя занася в своята къща чеиза си: ризи, възглавници, постилки, дарува тези-онези, нарежда къщата си и изпитва приятност от тази нова, тъй добре наредена къща. И действително, нещастни са бездомните жени: без дом човек е човек без характер. Тялото е една къща на човешката душа в духовния живот. По същия закон, като жената, душата трябва да влезе в тялото и да го устрои. Някои искат да се освободят от тялото си и казват: „Кога ще се освободя от тялото си?" Има тела, от които човек може да се освободи. Това са онези нездравословни, влажни изби, без прозорци, в които хората хващат ревматизъм. Като излизаме от тях, това не значи, че трябва да излизаме и от здравословни къщи. Павел на едно място в Писанието казва: „Има дом неръкотворен."
„Оправдание" излиза от „да оправим нещата". Кой човек е оправдан? Онзи, който не греши. Но за да не греши, човек трябва да има знание, да разбира смисъла на нещата около него, да прави правилен избор. Вие се стремите към свобода. Трябва всяка жена да има тази свобода, но с условието да може да я използува, като върху нея гради щастието и здравето на своя мъж, на своите деца. Жена, която не е свободна, мъжът й не е щастлив. Мислите ли, че болната жена е свободна? Жена, на която умът и сърцето постоянно се смущават, не е свободна. Не казвам, че умът не трябва да се вълнува. Смущение е едно нещо, вълнение - друго. Умът и сърцето трябва само на повърхността да се вълнуват, а не да се смущават издъно, за да не се размътват, защото това показва, че те са плитки, дълбочината им е само 10 см. Питам: С 10 сантиметра дълбочина какво може да се направи? Ако вземем 10 см плат, какво може да се направи от него? Първото и най-главно нещо за жената е да има дълбочина в сърцето си най-малко 10 км. В такава дълбочина, който се опита да ви смущава, ще се удави. Какво правят малките деца, като намерят плитки локви около 10 см? Влизат във водата, размътват я и им е приятно. Мъже, като намерят такива плитки жени, размътват ги и са доволни от това. Тогава жените кажат: „Ние сме много нещастни." В плитка вода се вдига голяма глъчка. Там жабите през целия летен сезон крякат - голям кипеж, шум, който едва през зимата престава. Значи сърцата ви не трябва да са плитки, не трябва да има кипеж в тях. Питам: Какъв е церът за такава локва, в която водата е застояла? Ще внесете струя нова вода в тази локва, ще прекарате вадичка, за да може прясната вода да измие всички останки на миналото. Христовото учение е една нова струя, която трябва да влезе в сърцата ви и да ги измие, и като ги изчисти, ще остави утайките на нивите ви, за да се наторят. Ще запитате; „Как да се прекара този извор?" Изворът сам ще дойде при вас. Христос казва на самарянката: Водата, която аз ще ти дам, ще бъде един извор вътре в тебе на живот, който извира постоянно. Следователно думата „спасение" подразбира този извор. Когато човек попадне в някоя пустиня, дето няма вода, устата му пресъхват, чувствува непоносима жажда и единственото спасение е водата, иначе той е осъден да падне мъртъв. Така, както пътникът през пустинята, много жени умират в този свят от жажда със своите камили - със своя багаж. Вие сте слушали думата „извор". Бих желал, като излезете на разходка вън от София, да опитате водата на такива извори. Но високопоставените дами, па и всички други, ходят на разходка не по-далеч от Борисовата градина и то по едни и същи алеи, дето освен прах, нищо друго няма. Нагълтат се с прах и като се върнат дома, казват: „Каква хубава разходка направихме!" Казвам: „Нагълтахте се с прах." Често хората, като възприемат Христовото учение, служат си с едни и същи отъркани фрази и после казват: „Заболя ме главата да слушам." То е, защото си гълтал прах. Това не е място за оправдание и спасение. Думите „оправдание и спасение" имат седем значения. Аз ви говоря сега за едното и, ако разберете него, тогава ще ви говоря за другите. Дойде някой приятел и ви каже: „Да отидем на разходка, но не далеч, защото ме боли глава, сърцебиене имам, не съм свикнал." Значи вие сте хора с къси крака, когато истината иска хора с дълги крака и вие несъзнателно ще дойдете до положението да вършите престъпления. Щом краката на хората станат къси, те започват да мислят лукави неща. Някой казва: „Не мога да отида на Витоша." Че ако не можеш да отидеш на Витоша, как ще отидеш при Христа? Христовият път е тесен и стръмен, той е пътят на разумната човешка воля. В ума си кажете: „Ще отида с моите приятели на Витоша." Ако не можеш действително, то поне мислено ги проследи, пропътувай целия път с ума си. Това е философията на живота. Преди да се ожените, като се срещнете с вашите възлюблени, те ви наричат „ангели", обичат ви, умират за вас, не могат да живеят без вас, коленичат пред вас и колко плач, ридания и преструвки се изливат. Но това е не защото те не могат без вас. С това те произвеждат ефект и искат да кажат: „Нека видят какъв е Господ." Когато се оженят, жените започват да коленичат. Ето вашата философия. Наместо мъжете, вие сега коленичите. Защо? Защото умовете и сърцата ви са плитки. Не го вземайте в лош смисъл. Ако взема една мярка и опитам дълбочината на сърцата и умовете ви, ще констатирам един факт, тъй, както си е. Тези думи, които ви говоря, аз ги тълкувам, те са в преносно значение, не ги вземайте в обикновен смисъл. Сърцата ви могат да бъдат и плитки, и дълбоки, Ако в сърцата ви постоянно влизат утайки, дъното им ще се изпълни и ще стане плитко. Има езера, които са станали плитки, а има и такива, които са станали по-дълбоки, Защо в жената се явява желание, щото мъжът да коленичи пред нея? Да коленичиш, това подразбира закона на самоотвержението, самопожертвуванието. Като направиш ъгли на колениченето, това показва, че си готов да слезнеш долу и да се самопожертвуваш. Когато умреш за някого и се жертвуваш, значи ти коленичиш пред него. Но когато някой момък коленичи пред някоя мома, той я лъже. Кажете: Колко българки има, които живеят идеално с мъжете си, никога да не са си казвали лоша дума? Аз ще ви оставя да размишлявате, вие сами да констатирате истината. Истината трябва да изпъкне ни повече, ни по-малко. Тази истина не искам да ви я представя тъй бляскава, за да ви ослепи. Прекарвам я през много облаци, за да я направя поносима за вашите очи и с това искам да ви избавя от илюзии, които създават всеки ден нещастия, защото тези илюзии ви отдалечават от Бога. Когато Бог е изпратил един мъж или жена на земята, той им е дал един бюджет. Ако някой го изяде, това е несправедливо. Никой няма право да ти го вземе, освен ако ти го дадеш доброволно. Кажеш някому: „Ти не се жертвуваш за мене." Няма защо той да се жертвува за вас. Ако той прави тази жертва, за да ви подигне, той ще слезе - такъв е Божественият закон: един слиза, а друг се качва. Ако жената слиза, мъжът се качва; ако мъжът слиза, жената се качва. Вие сега вървите, хвърлите една котва, уловите мъжа и го сваляте, тъй че нито той върви нагоре, нито вие. Спирате се на едно място и се гледате. Такива са съвременните жени - спират своите мъже и не ги пущат да се качват. Тази е причината, задето вие спите, задето не можете да отивате на дру тя свят, да слизате и да се качвате. Когато ви питат: „Защо спите?" - „За да отиваме при Господа." -Когато кажете: „Добре спах", то е защото сте били горе, но впечатлението, което сте придобили оттам, е загладено: от него остава само една сянка на приятност. Някой път казвате: „Лошо спах, лоши сънища сънувах." То значи: „Спряла си мъжа си някъде." Това неестествено положение всякога произлиза от крайното користолюбие, което съществува у жените. Користолюбието ражда користолюбие; нещастието ражда нещастие; скръбта ражда скръб. Когато говоря за страданията, нещастията, аз разбирам скръбта, като обвивка на Божествената истина. А съвременните хора обвиват скръбта в радост и следователно отвън те я подсладяват. Такива хапчета има: отвън ги обвиват със захар, а отвътре са горчиви. Господ сега не поддържа ни хомеопатията, ни алопатията. Първите лекуват с малка доза от горчиви прахове, за да действуват, а вторите - с голяма доза горчиви прахове и болките престават. Когато човек е здрав, няма нужда от никакви хапчета. Знам много хора, които по навик от време навреме си гълтат по едно хапче аспирин, хинин, за да не заболяват. С това те си внушават мисълта, че може да заболеят. Всеки ден си казвайте по една дума, която да е положителна. С това вашето положение ще се подобри.
Всички, които ме слушате, направете следния малък опит, за който ви давам срок една година, след което време вие ще сте свободни. Първите шест месеца ще бъдат положителни: ще орете, ще сеете, ще жънете; а другите шест месеца ще бъдат пасивни: ще берете нова енергия. Да няма никаква сянка от съмнение, защото това, което казвам, може да се направи от всекиго. Смешно е да се каже, че не можете. Някой ден ще събера малките деца и с тях ще направя опит, и ще докажа, че това, което не можете да направите, малките деца ще го направят, защото вярата у тях е по-голяма. Ще кажете: „Може да се излъжем." Може да се излъжете едната година, втората година няма да се излъжете. Ще изпъдите тази мисъл, че ще се излъжете. Там, гдето Господ работи, няма лъжа и ще знаете този стих: „Всичко, което ще се случи с ония, които обичат Господа, е за тяхно добро." Ще си турите това като мото: „Всичко, което ще се случи с нас, Господ ще обърне на добро" и след това нека дойдат всички лоши мисли, лоши желания, нека се опълчат всички хора, вие не се бойте. Страх да няма, дръжте го вън от себе си. Аз сега ще ви говоря за глагола „мога". Какъв опит правихте вие досега? Вие го употребявахте само в първо лице: мога. Отсега нататък ще го употребявате във всички лица: мога, можеш, може, можем, можете, могат. Като срещнете спънка, ще кажете в себе си, в душата си: „Мога, можем, може. Мога аз. Можеш Ти, Господи, Който си в мене, в моята душа. Може великият Ти Дух, Който ме ръководи." След това ще употребите трите лица за множествено число. Вашата вяра, вашата чистота ще помага на всички, които са горе, да съдействуват на Божествената идея да се осъществи в живота ви. В тоя път се иска Божествено търпение и постоянство, докато Виделината преодолее над вас. Това ще правите на всяко време, когато се усещате слаби. Ще го правите сутрин между 4 и 7 часа. Точно в 4 часа сутринта, който може, да стане и да започне драговолно своя ред. Като изгрява слънцето сутрин, ще кажете: 1л. I Мога-така да изгрее моето Слънце в моята душа! 2л. II Можеш -така да изгрее Божието Слънце в мене! Зл. Ill Може-така да изгрее Слънцето на моя дух! 1л. IV Можем-така да изгрее Слънцето на нашите ангели! 2л. V Можете-така да изгрее Слънцето на Великия Господ на Мира в нашите души! 3 л. VI Могат - така да изгрее Слънцето на всичко слънца в нашите духове! Така трябва у вас шест слънца да изгреят. На всяко слънце ще се спирате по 4 минути, всичко 24 минути ще се употребят за изгряването на шестте слънца. Правилото, което ще спазвате, е следното: ще ставате тихо, спокойно и след като се умиете, ще застанете тихо, без всякакво смущение, нищо да не ви плаши. Може да сте неразположени при ставането си, може да чувству вате като да ви е крив светът, но вие се справете и кажете горните думи тихо, всяка за себе си: Ще си вземете едно тефтерче и всяка сутрин, в продължение на шест месеца, ще си отбелязвате в колко часа сте станали и колко пъти сте закъснели. Като изговорите тези думи, ще почувствувате една приятност под лъжичката и духът ви ще се повдигне. Трябват ви шест години, за да разберете как изгряват тези слънца. Този опит продължавайте шест месеца и го предайте, препоръчайте и на някои свои приятелки. Ще започнете от 6 април. Някои ще кажат: „Дали ще може да се става тъй рано, как ще може" и т.н. Такива мисли да няма. Ще отбелязвате в тетрадките си какво е било времето, като ще разделите на графи: ясно, облачно, дъждовно, ветровито. Всички тези четири състояния на времето са добри. Ако е дъждовно или облачно, да се не оплаквате никак през тези шест месеца. Ако е дъждовно, ще кажете: „Днес времето е дъждовно, Бог го пречиства и нивите ще родят повече." Ще гледате всичко това да приложите и да искате обещание и от вашите другарки, на които ще го препоръчате, и те да го изпълняват. През първия месец, след като изговаряте всички 6 точки, ще наблягате най-много на първата; през втория месец ще изговаряте пак всички, но ще набля гате на втората точка и т.н, Искам да бъдете тихи, спокойни-благословението, което дойде, ще бъде толкова, колкото то ви е потребно. Искам да произведете една благоприятна вълна и от всичко, което ви се случи през тези шест месеци, ще се стараете да извадите поука, да извадите добрата страна от неприятността и да намерите ползата от нея. Ще кажете: „За добро ще бъде всичко това за онзи, който люби Господа." После ще употребите следните изречения:
Вярвам в Тебе, Господи, Който си говорил в миналото. Вярвам в Тебе, Господи, Който ми говориш сега. Вярвам в Тебе, Господи, Който ми говориш в бъдеще. Да дойде Твоята Виделина върху всички ни и Да се изпълни Волята Ти на земята, както се изпълнява горе на Небето. През денят, каквото ви се внуши - да четете някой псалом или нещо друго, четете, но само ако усещате дълбок вътрешен стремеж към това. Като прочетете горните изречения, размишлявайте върху неща, които могат да ви повдигнат, за всичко, което е най-красиво в света и ще видите как ще ви се представят най-хубави картини. Само по този начин ще можете да изправите миналото и да си приготвите условия добри за бъдещето. Този е пътят, по който ще може да калите волята си и да облагородите ума си и сърцето си. Разбира се, светът ще върви по същия път, но всичко ще се обърне на добро. През тези шест месеца някога ще се почувствате по-обезсолели, тогава ще употребите следното изречение: „Господи, стопли сърцето ми с Твоята Любов." Ако умът ви някога се позамъгли, ще кажете: „Господи, просвети ума ми с Твоя Дух" или „Дай виделина на моя ум чрез Твоя Дух". И след това стойте си спокойно, може да мине 1,2,3,4 часа, но резултат без друго ще имате. След като изгреят шестте слънца едно след друга, ще има резултат. През тези шест месеца ще гледате да бъдете в добри отношения с мъжете си, децата си, с окръжающите ви и ще говорите само за полезни работи. Ако някой път се излъжете и кажете за някого лошо, ще си го запишете в тетрадките си, ще бъдете искрена спрямо себе си.
Друго едно правило: Ако някоя от вас сама не може да си помогне, ще повика още една сестра; ако и двете не могат, ще повикат и трета и заедно ще изпълнят молитвата си. Събирането всякога трябва да става преди обяд, до 12 часа най-късно, защото тогава има добри влияния. Ето как се оправдава и спасява човек. Това е първото значение на тези думи. Колкото приятелки имате обични, дайте им тоз ред, тоз съвет. Щом имате дълбоко побуждение, кажете това нещо и на други, тогава ще се благословят и вие, и те. Така да просветне вашата Виделина пред вашите ближни. Мир на всички. Беседа, държана на 5 април 1917г.
3) НАРЕДБА ЗА 6 МЕСЕЦА от неделя, 29 април 1917 г. до 29 октомврий 1917 г. Спрежение на глагола „мога" и употребя ването му във всички лица: мога, можеш, може, можем, можете, могат. 1) Като срещнете спънка, ще кажете в себе си, в душата си: Мога, можеш, може. Мога аз, Можеш Ти, Господи, който си в мене, в моята душа, Може Великият Ти Дух, Който ме ръководи. След това ще употребите трите лица за множествено число: Можем, можите, могат. Можем ний, Можите - Ти, Господи, Който си в нас, в нашите души, Могат - Великият Ти Дух, Който ни ръководи. Това ще правите на всяко време, когато се усещате слаби. Ще го правите сутрин между 4 и 7 часа. Точно в 4 часа сутринта, който може, да стане и да започне драговолносвоя опит. 2) Като изгрява слънцето сутрин, преди да е излязло на хоризонта, ще кажете: 1 л. I Слънце 2л. II Слънце Зл. Ill Слънце 1 л. IV Слънце 2л. V Слънце 3 л. VI Слънце нашите духове! Така трябва у вас 6 слънца да изгреят. На всяко слънце ще се спирате по 4 минути - всичко 24 минути ще се употребят за изгряването на 6 слънца. Забележка. Правило за спазване: Ще ставате тихо, спокойно и след като се умиете, ще застанете тихо, без всяко смущение, нищо да не ви плаши и ще
Мога - така да изгрее моето Слънце в моята душа! Можеш - така да изгрее Божието Слънце в моята душа! Може - така да изгрее Слънцето на моя дух! Можем - така да изгрее Слънцето на нашите ангели! Можете - така да изгрее Слънцето на Великия Господ на Мира в нашите души! Могат - така да изгрее Слънцето на всички слънца в кажете горните думи тихо, всяка за себе си. Като изговаряте тези думи, ще почувствате една приятност под лъжичката и Духът ви ще се повдигне. Този опит ще продължавате 6 месеца и го предайте, препоръчайте и на някои свои приятелки. Ще започнете от 29 април. Трябват ви 6 години, за да разберете как изгряват тези слънца. 3) Ще си вземете едно тефтерче и всяка сутрин, в продължение на 6 месеца, ще си отбелязвате в колко часа ще сте станали и колко пъти сте закъснели. Ще отбелязвате в тетрадката си какво е било времето, като ще разделите на графи: ясно, облачно, дъждовно, ветровито. Всички тези 4 състояния навремето са добри. Ако е дъждовно или облачно, да се не оплаквате никак през тези 6 месеци. Ако е дъждовно, ще кажете: „Днес времето е дъждовно - Бог го пречиства и нивите ще родят повече." Ще гледате всичко това да приложите и да искате обещание и от вашите другарки, на които ще го препоръчате, и те да го изпълняват. След като изговаряте всички 6 точки, ще наблягате през първия месец най-много на първата точка; през втория месец - на втората и т.н. Благословението, което дойде, ще бъде толкова, колкото ви е потребно. 4) Искам да произведете една благоприятна вълна и от всичко, което ви се случи през тези 6 месеци, ще се стараете да изводите поука, да извадите добрата страна от неприятностите и да намерите ползата от нея. Ще кажете: „ За добро ще бъде всичко това за онзи, който люби Господа." После ще употребите следните изречения: Вярвам в Тебе, Господи, Който си Ми говорил в миналото. Вярвам в Тебе, Господи, Който ми говориш сега. Вярвам в Тебе, Господи, Който ще ми говориш в бъдеще. Да дойде Твоята Виделина върху всички ни. Да се прослави Името Ти. Да се въдвори Царството и да се изпълни Волята Ти на земята, както се изпълнява горе на небето. 5) През деня, каквото ви се внуши да четете - някой псалом или нещо друго - четете, но само ако усещате дълбок вътрешен стремеж към това. 6) Като прочетете горните изречения, размишлявайте върху неща, които могат да ви повдигнат за всичко, което е най-красиво в света и ще видите как ще ви се представят най-хубави картини. Само по този начин ще можете да изправите миналото и да си приготвите условия добри за бъдещето. Този е пътят, по който ще можете да калите волята си и да облагородите ума си и сърцето си. Разбира се, светът ще върви по същия път, но всичко ще се обърне на добро. 7) През тези 6 месеци някога ще се почувствате по-обезсолени. Тогава ще употребите следното изречение: „ Господи, стопли сърцето ми с Твоята Любов!" 8) Ако умът ви някога се позамъгли, ще кажете: „ Господи, просвети ума ми с Твоя Дух" или „Дай Виделина на моя ум чрез Твоя Дух." И след това стойте си спокойно. Може да мине 1,2,3,4 часа, но резултат без друго ще имате. 9) След като изгреят 6-тях Слънца едно след друго, ще има резултат. 10) През тези 6 месеца ще гледате да бъдете в добри отношения с мъжете си, с децата си, с окръжающите ви и ще говорите само за полезни работи. Ако някой път се излъжете и кажете за някого лошо, ще си го запишете в тетрадката си, ще бъдете искрени спрямо себе си. Забележка: Друго едно правило. Ако някоя от вас сама не може да си помогне, ще повика още една сестра; ако и двете не могат, ще повикат и трета и заедно ще изпълнят молитвата си. Събиранието всякога трябва да става преди обяд до 12 часа най-късно, защото тогава има добри влияния.
Забележка втора: Колкото приятелки имате обични, дайте им този ред, този съвет. Щом имате дълбоко побуждение, кажете това нещо и на други, тогава ще се благословите и вие, и те. Така ще просветне вашата виделина пред вашите ближни. Мир на всички! ДОБАВКА Добавка към спрежението на глагола „мога" и към изреченията „Вярвам в тебе, Господи". 1 л. ед. ч. Мога - така да изгрее моето Слънце в моята душа и да обнови моето сърце. 2л. Можеш - така да изгрее Божието Слънце в мене и да обнови моята душа) 3 л. Може - така да изгрее Слънцето на моя дух и да обнови моя ум. 1 л. мн. ч. Можем - така да изгрее Слънцето на нашите ангели и да обнови нашите сърца. 2 л. Можете - така да изгрее Слънцето на Великия Господ на Мира и да обнови нашите души! 3 л. Могат - така да изгрее Слънцето на всички слънца в нашите духовен да обнови нашитеумове. I. Вярвам в Тебе, Господи, Който си ми говорил в миналото. Ти си вложил в мене всички добри семена на живота ми. II. Вярвам в Тебе, Господи, Който ми говориш сега. Ти възрастваш доброто в мен. III. Вярвам в тебе, Господи, Който ще ми говориш в бъдеще. Аз ще се радвам в Твоя живот.
4) НАРЕДБА ЗА ЕДНА ГОДИНА ЗА ПОСТЕНЕ 1 декември 1917-1918 г. Всички тия, които ще приемат този ред, трябва да прочетат в продължение на годината цялата Библия от началото до края - Стария и Новия завет. Ще избереш през годината от всякой месец по един постен петък -един от последните два петъка от разсипването на луната. Ще употребите този петък чрез пост, да ви помогне Господ да победите някой порок или някой лош дух (вътрешен неприятел). В поста ще направите избор от тези три срока: най-малко 24 часа или 36, или 40. Може да изберете както искате. Този избор ще направите лично за вас. Постът започва от залязването на слънцето. Който не иска да поеме този ред, нека каже отсега, свободен е, ще го извиня, за да не става отпосле недоразумение. С парите, които ще спестите от ядене през тия 12 петъка, ще намерите един беден и ще го нахраните; което ще направите в първата неделя на новолунието. А ако не може в тази неделя - във втората (през двете седмици на уголемяването налуната). Човекът може да бъде някой беден мъж, бедна вдовица, сираче или ученик. Ако не намирате случай, тогава ще оставите следния месец. При нахранването на бедния: - първите 10 седмици, ще казвате мислено: „Така да насити Господ моята душа със Своята Доброта"; - през вторите 10 седмици: „Така да насити Господ моята душа със Своята Правда"; - през третите 10 седмици: „Така да запълни Господ моята душа със Своята Любов"; - през четвъртите 10 седмици: „Така да просвети Господ моята душа със Своята Мъдрост". - през петите 10 седмици: „Така да озари Господ м оята душа със Своята Истина". - през последните две седмици: „Така да изпълни Господ моята душа със Своя Свят Дух". В последната седмица след нахранването на бедния ще търсите да утешите някоя обременена душа - такива сами ще дойдат, без да ги търсите (било наяве, било насън). Вън от Библията през свободното си време ще се постараете да прочетете и други добри книги, колкото се може повечко. В тая работа дръжте свободата на духа, а не формата. Първа забележка: Никакви събрания, по двама на молитва. Втора забележка: Неделя сутринта, 4 часа, всички станали и се приготвят (измиват, пречистват душите и тялото) за молитва по един. От 4 до 9 часа. В 10-12 часа предобед по двама на молитва и от 6-9 вечерта - по един на молитва. Почва с, Добрата молитва", четене и размишляване за стария и новия човек; или други свободни молитви, или „Лозинката". Завършва с „Отче наш". Молитвата ще се извършва прави, а съзерцанието, размишлението може да става седнали или на колене, което ще продължава 15-20 минути. В петък, 7 часа вечерта - по двама на молитва.
5) ДО ВСИЧКИ ПРИЯТЕЛИ Изворите трябва да извират, реките да текат, тревите да растат, а човек да мисли, разсъждава и върши Волята на своя Небесен Баща. Неговата Любов да му бъде закон. Волята Божия, Царството Божие, Славата Божия - цел в него самия. Много листа ще окапят, много черупки ще се смъкнат, докато душата достигне своето съвършенство. Господ да ви води и упътва със Своя Дух, да ви показва вътре във вас що е доброто и правото пред Него Самия. Аз ви предадох едно учение на Христа, учение наживота, не на буквата, учение не на сектантство, а учение на Мъдрост и Любов, което може да обнови целокупния живот. Господ, за Когото ви говоря, е Жив в цялата природа, действуващ във всички същества. Той говори вътре във всяка душа, във всяко сърце. Аз ви говоря за Него, с когото всякога съм в общение. Познавам гласа Му, държа учението Му, върша Волята Му, слушам Духа Му и радостта ми е в Неговото живо Слово. Какво благо би било за хората, ако разбираха Божия език и се мислеха, че са братя, а не врагове! Да споделяха своите скърби и своите радости. Близо е часът, ще прозвучи Небесният глас! Имайте мир и търпение, всичко Той ще уреди добре! Ще възкреси, ще оживи и ще бъде едно стадо и един Пастир на живота. Благословението на Христовия Баща отгоре да почине върху всички, които призовават Неговото Име на всяко време и на всяко място. (Свещеният подпис) Варна, 26 август 1917 г.
