НАРЯДИ
за 1914 година
1. Поздрав към всички за Новата 1914 година.
2. Съборът се е състоял от 10 до 18 август 1914 година в град Търново. Присъствуват 81 човека.
3. На 10 август 1914 г. Учителят П. Дънов каза:
„Аз ви приветствувам като добре дошли от всички наши приятели. Приветствувам ви и от Господа Исуса Христа. Това е първото събрание по рода си в нашата епоха. Вие сте сега в Новия завет, в Новата епоха."
„Христос сега слиза от Божествения свят към нас."
4. От 9 (22) март 1914 година е започнала епохата на Водолея. (Виж„Изгревът", томII, стр. 35-38.)
5. Наряд, даден на 11 август 1914 г., понеделник.
6. На 16 август 1914 г., четвъртък, Учителят П. Дънов им казва:
„Аз ви проповядвам един Христос, Който е между вас, слушате гласа му, но не го виждате."
7. Нареждане за 1914 г., Нареждане за кръжоците.
8. Упътване за молитвите, 1914 г..
9. Наряд за неделите през 1914/1915 г.
10. Наряд за петъците, 1915 г.
ПОЗДРАВ КЪМ ВСИЧКИ ЗА НОВАТА 1914 ГОДИНА
СИНОВЕ НА ВИДЕЛИНАТА
„Ходете във Виделината, за да бъдете Синове на Виделината."
Виделината за душата е това, каквото е светлината за тялото. Храненето, растенето, развитието на тялото е невъзможно без светлина. Също така е невъзможно за душата да расте, да се развива и да даде плод без Виделина. Както светлината произтича от Слънцето, тъй и Виделината иде от Бога. Светлината не е едно и също нещо със Слънцето, също и Виделината - с Бога. Светлината ни подсеща за Слънцето, Виделината ни упътва към Бога.
Когато имаме светлина в облачно време, не можем веднага да посочим де е Слънцето, защото не го виждаме от облаците. Това ще направим, като се възползуваме от придобитото си знание и опитност, като размислим колко е часът, кое годишно време имаме и следователно где приблизително в дадения момент би трябвало да се намира Слънцето. След това ще се взрем по-внимателно в определената посока, вероятно ще зърнем по-силна светлина, ще видим, макар и мрачкаво, Слънцето. Също така, като имаме Виделината, изпратена ни от Бога, ние със същите усилия, опит и знание можем и трябва да търсим Бога.
Когато детето се роди у един баща, последният му дава условия за живот и растене на тялото. Също така, когато се ражда човек, дава му се виделина - условия за растене и развитие на душата.
За нашия стремеж да идем в Небето се искат условия. Такива са условията, които спомагат на душата да се очисти и обогати духовно. Защото небето е за живот само на души богати духовно, чисти, „облечени в сватбарски дрехи". Да бъдем Синове на Виделината, това значи да имаме и да използуваме дадените ни условия - Виделината - за наш духовен прогрес. Процесът на Виделината е очистване душата и нейното оплодяване.
Светлината дава на растенията възможност да се хранят от соковете на земята, които тя преработва в листата им в хранителни за растенията материали. Тъй растението расте и дава плод.
И нашата душа е едно растение, което трябва да даде плод. Чрез сърцето ни тя пуща в материята своите корени -това са желанията. Желанията и мислите са соковете на душата, която правят добра, дават й възможност да принесе плод на доброто. Добри можем да бъдем чрез мисли и желания. Те обаче биват ценни, когато се свържат и прояват в един акт. Реализират ли се в такъв, душата ни е дала плод, използувайки условията, които са почва. И тъй, както светлината превръща соковете в растенията в плоден материал, тъй и Божествената Виделина превръща мислите и желанията ни в добри дела - плодове на душата.
А това значи да сме „Синове на Виделината", т.е. да използуваме Виделината, дадените ни от Бога условия, за наш духовен прогрес, да дадем духовен плод чрез виделината.
Като Синове на Виделината имаме различни отношения към нейния Източник - Бога. В различни времена Бог ни дава различни условия за развитие. Синовните ни отношения към Бога душата в различно време разбира различно, съобразно условията, в които Бог ни поставил, като добър възпитател, да работим, да ги използуваме, за да се разбираме, та да станем добри.
За да влезем в Небесното Царство, трябва да бъдем спасени. Само спасението не е достатъчно, а трябва да се възползуваме от него. Спасението е, че Бог ни избавя от лошите условия, при които нашата душа, ум и сърце не могат да се развиват и ни поставя в други, в които това развитие е възможно. Когато спасяваме някого от затвора, ако той е поставен при едни условия, които пречат за неговото развитие, парализират го, а ние го поставяме в други, благоприятни условия. По-нататък спасеният сам трябва да се развива, да работи, като използува условията, знания и опитност. Иначе, макар и да има благоприятни условия, той може да не се развива, да не прогресира, въпреки факта, че е спасен. Тъй и ние, спасени от Исуса Христа, сме избавени от лошите условия, които пречат за развитието ни и сме поставени в нови условия - Виделината и благостта, които ние трябва да използуваме за своето развитие и прогрес.
Спасението води към свобода: спасеният от затвора е изваден на свобода. И ние, спасени от Исуса Христа, сме свободни чрез Исуса.
У всекиго от нас се таи скрит истинският живот, душата ни, свързана с Източника на Живота, Който ни я е вдъхнал. Този скрит живот, тази Божествена искра е, която постоянно негодува в нас, въздиша, недоволна е, търси нещо по-добро, по-високо. Тоя скрит живот е стимул на прогреса, той го движи.
Сега, когато той е поставен в условия, които пречат за неговата проява и на неговия естествен развой, ние не сме свободни. Наопаки, свободата е, когато скритият душевен, могъществен живот се извади от едни условия, които пречат на развоя и проявата му и се постави в условия, благоприятни за този развой и проява. Значи свободата е следствие на спасението, Неспасеният не е свободен. Обратно, свободен ли е вътрешно човек, чувствува ли, че неговата душа е в единение сТвореца си и с душата на всички хора в света, не чувствува ли пречка за това единение, той е спасен. Грехът е пречка за това спасение, следователно обхванатият от грях не е свободен. Ето защо апостол Павел казва в Посланието към римляните, че като сме спасени, ние сме свободни от греха.
Дават ни се признаци, по които ще познаваме свободни ли сме или не. Тия признаци са страданията. Те показват, че животът ни трябва да излезе в други условия за съществуване. Мине ли животът ни в благоприятните условия за развоя му, страданията не се чувствуват. Ангелите са свободни. Те са в условия най-благоприятни за проявата на техния вътрешен живот. Светиите не са били обладани, не са се оплаквали и не са чувствували страданията, защото душевният им живот е бил по-пълно проявен, поставен в по-високи условия, в Божествената атмосфера, дето били свободни. И тъй, страдаме ли, трябва да насочим вътрешния си живот към по-високи условия. Повдигнем ли, усилим ли вътрешния си живот, поставим ли се във връзка с праведни и светли Духове, ще сме свободни и не ще страдаме вече. Това пък значи, че сме Синове на Виделината, че сме използували дадените ни условия.
Които е Син на Виделината, той се ползува от светлата и тъмната страна на живота. С други думи: той умее да използува за своя подем и щастие, и нещастие, и помощ, и пречки.
Възпитателят поставя на възпитаника си не само гладък път, не само улеснения, но и пречки, които трябва да бъдат надвити. Улесненията спомагат спечелването на знания, но пречките обогатяват опитността. Свободният човек не е без пречки в пътя си, но той лесно побеждава и отминава, а несвободният се спира пред тях. Ето защо Бог, като отличен възпитател, дава на чадата Си пречки, които те трябва да се научат да надминават. Само тогава ще бъдат свободни и силни.
Често ние се оплакваме от страданията си, от лошите си мисли и желания. Това не е право. Това са условията, при които душата ни узрява или по-добре, плодовете узряват. Всяко подобно условие ни е дадено от Небесния ни Баща, за да го победим, да го надвием, от господар да го обърнем в наш слуга, тъй да станем добри, мощни в доброто, богати духом. Иначе и не може да бъде, защото „Царството
Божие се взема от тия, които се насилят да го вземат". А това насилие е борба. Пък борбата ни „не е срещу плът и кръв, но срещу началства, срещу управителите на тъмнината от този век, срещу лукавите духове на поднебесната".
Прочее, когато водим тази борба „срещу управителите на тъмнината на този век", ние сме Синове на Виделината и ще имаме помощ от Небето. Затова трябва да търсим само тази помощ, да бъдем готови да се облечем „ във всеоръжието Божие", като се препашем с истината, облечени в бронята на правдата, обуем в приготовлението за благовестие за мир, „вземем шлема на спасението и меча на Духът" - Словото Божие, като се молим духом на всяко време.
И тъй, искаме ли да сме Синове на Виделината, трябва да използуваме всички условия - добри и лоши, в които сме вдаден момент и като ги използуваме за своето развитие, ще се освободим от лошите условия, т.е. ще станем свободни. По този начин със собствен опит и придобито знание ще намерим Бога, Източника на Виделината. Тъй Синът на Виделината става радостен, не се отчайва в душата се. Ето как Синът на Виделината добива
Божественото равновесие в себе си, а също го изнася и в света.
Във взаимоотношенията и дейността на хората има два вида, две категории закони. Първият вид има механичен характер и има две страни: събиране и изваждане. Вторият вид пък има Божествен характер, страните му са умножаване и деление.
Грехът винаги се съпровожда с първата категория. Например Адам и Ева се събраха, събраха себе си и плода, събраха се и със змията. С това извадиха наяве непослушанието и гордостта си. Извади ги Бог из рая. Събират се жени на едно място и почват да събират при себе си греховете: почват да критикуват и одумват хората, изваждат наяве хорските и своите недостатъци.
Евангелският богаташ направил житница и събрал вътре житото си, без да го използува по Божественому. Затова пък Бог му извадил душата в същата нощ. Елмазът е скъп, лъскав, но той събира и чупи слънчевите лъчи, без да ги умножава.
Житното зърно е скромно, евтино, но то, посято в земята, се умножава. Такъв е духовният човек. Добрият е верен раб, умножава талантите на господаря си - изпълнява Божествения закон. Семето, паднало в добрата почва, се умножава на 30, 60, 100. Когато Бог сътворил човека, дал му заповед „да расте и да се умножава".
Имате ли у себе си добри дарби, трябва да ги умножавате. Жената да вижда у мъжа си добрите черти, които да гледа да умножи. Вследствие на това пък мъжът почва да дели с нея чувства и признателност, ще дели усилията си, като ще й върне със същата мярка, Тъй трябва да постъпва и мъжът.
Види ли единият у другия лоши качества, да не ги изважда пред хората, а да ги обърне в добри и като станат такива, да ги умножи.
Ако е казано, че Царството Божие прилича на квас и синапово зърно, то значи, че щом елементите на това Царство влязат в човешката душа и дух, те се умножават. Бог ще раздели с тях Царството Си.
Изхождайки от това гледище, като се казва, че ние трябва да бъдем Синове на Виделината, значи, че трябва да умножаваме и да използуваме всички условия, в които сме, за доброто на нас и на ближните си.
Както умножението на растенията и животните е възможно само при светлината, тъй и умножението, т.е. действията човешки по Божествения закон, са възможни само при Виделината. От Синовете на Виделината се иска да бъдат не външно лъскави, не вечно безплодни и нерастящи елмази, а умножаващи се житни зърна. Безплодието е смърт - безплодната смоковница бе проклета и отсечена, „всяка пръчка на лозата, която не дава плод, т.е. не се умножава, също се отсича, а плодните се окастрят, за да дадат повече плод".
Прочее, да посеем семето на Любовта и радостта, за да поникне мирът в умовете ни; да посеем семето на дълготьрпението и благостта, за да поникне плодът на милосърдието в сърцата ни; да посеем семето на вярата и кротостта, за да поникне плодът на въздържанието в живота ни. По този начин пълният ни живот ще се прояви, сърцето ни ще се облагороди, интелигентността ни ще просветне, любовта ни ще се развие и щастието ще се придобие.
Това е възходящият път на Бога за индивида, за обществото и човечеството. Само така от тьрнения венец на България ще се изплете великото благо на балканските народи и славянството, само по този път ще се дойде до обединение.
Тази беседа е напечатана на 1 януари 1914 година в печатница Н. М. Церковски, гр. Търново.
НАРЯД
даден на 11 август 1914 г., понеделник
В 3 и половина часа, насядали в салона по местата си, Учителят ни продиктува следующата лозинка:
Молим се на Отца нашего Небесного:
I.
За прославлението и осветяването Името на Господа Бога нашего на земята между человеците и вярващите, и избраните от Веригата на Господа на славата, Спасител, Покровител, Който въздига и възкресява мъртвите и туря всичко в ред и порядък навсякъде. И да се благослови Името на Господа Исуса Христа, изявеното Слово Божие и с него всички, които Го любят.
II.
За идването на Царството Божие на земята между человеците и в сърцата на вярващите, и в душите на избраните.
И да се тури в действие всяка правда, всяка доброта, всяка любов, всяка мъдрост и всяка истина.
И да се възцари Господ Бог наш.
И да се изпълнят думите на Господа: „Отец е благоволил да ви даде царство".
И да се всели Духът на Господа Исуса Христа между нас.
И да се изпълни предвечното намерение на Отца нашего на светлината и на светлите духове, Комуто да бъде слава и чест, и поклонение, сега, всякога и през всичките векове.
III.
За изпълнението Волята на Господа Бога нашего на земята, както е горе на небето между светлите ангелски ликове.
И да се въдвори законът на Истината, Любовта и Правдата, за да бъдем всички в едно тяло и един дух.
И да се въдвори ред и съзвучие, песни и хваление, да ни се даде знание да Го славим.
И да се радваме всички на Господа и Неговите дела.
И да се всели Той в нашия живот и в делото на ръцете Си.
Да даде живот и здраве, и дългоденствие на всички, които Нему уповават.
И да ги избави от всички напасти на злото и лукавия.
Да внесе мир в душите им.
Да им даде изобилие на Своите благости.
Да спомни Господ Бог наш Своите обещания, да се смили над всички страдующи.
Да благослови всички вярващи, да укрепи Своите избрани, да им даде сила, знание, мъдрост и любов, да побеждават заради Него и Неговото свято Име.
Да ни даде победа над всичките ни врагове, да победим докрай и да послужим на Господа с радост и веселие през всичките дни на нашия живот.
Да ни озари със светлината на Своето лице, да ни направи силни и крепки да творим добрата Му воля, умни и незлобиви да ходим пред Него в пълнота.
Да изцели всичките наши страдующи братя и сестри.
Да благослови домовете и децата им с тях наедно.
Да благослови всичките им добри начинания на душата и духа.
И така да се въздигне Господ Бог наш в нас, както е горе на небето.
Амин!"
Тези са основните точки, върху които можем да градим. Всякой ден, в час, който вие ще си изберете, по-предпочително е сутрин, ще четете тази Лозинка, било само първата й част, било втората, било само третата, па било и трите заедно. Ако четете цялата Лозинка, то първата й част ще четете сутрин, втората - на обед, а третата - вечер. А когато четете по една част на ден, първият ден ще вземете първата част, втория - втората, третия - третата и т.н. Задължително е да се чете обаче Лозинката всеки ден, а всеки може да усвои един от избраните начини, Всеки да се моли според диктовката на Духа си и Господ ще му покаже и упъти как да се моли. В духовния свят вие не се намирате на еднаква зона, нито всички на едно и също място, така щото според изгрева на вашето слънце ще се молите. Повелението на Духа е чрез тази Лозинка всякой ден да се ограждате и затова ежедневно трябва обезателно да я четете по един от казаните начини. Тогава само за вас опасността е изключена.
Друго, второ. В един от дните през седмицата - неделя, вторник и петък - след обикновената молитва ще правите споменик на всички членове от веригата, включително и ония отсъствуващи от нея, за които се каже допълнително, за гостите на събора, а така също и за други съмишленици и приятели, и роднини, за които се позволи отпосле, като при споменаване имената им си представлявате лицата им и искате от Господа за тях изпълнение на Лозинката. Но може и в трите тия дни да правите тези спомени - има свобода, обаче поне в един от казаните дни е задължително да се прави, под страх на страдание. Който избере един ден, този ден ще бъде неделята и то задължително. Да, поменикът правете непременно веднъж в седмицата, защото като споменавате тия имена, всяко име е сила. Молете се даже и за външни - вие ще бъдете, които ще се ползувате от това: благословенията чрез вас ще дойдат за тях.
НАРЕЖДАНЕ
за 1914 г.
за братята и сестрите от Веригата
Лозинката ще се чете всяка заран изведнъж. Преди нея ще се започва с Добрата молитва, която ще се чете тайно (наум). След нея ще казваме: „Господи, благослови моята душа" и тогава ще се започва Лозинката.
Всеки ден ще се чете от Евангелието по една глава, начиная от Матея до свършека на целия Нови Завет през годината. Главите от Евангелието ще се четат сутрин след молитвата задължително. Четивото ще се започне от 19 септември.
През годината ще постим 12 петъка абсолютен пост.
I петък ще бъде за укрепяването на нашия дух;
II петък - за усилванието на нашата душа;
III петък - за просветявание на нашия ум;
IV петък - за очиствание и облагородявание на нашето сърце;
V петък - за идванието на Христовия Дух;
VI петък - за прославлението на Името Божие на земята;
VII петък - за идванието на Царството Христово на земята;
VIII петък - за изпълнението Волята на Господа Бога нашего на земята, както се изпълва горе на небето;
IX петък - за българския народ;
X петък - за славянството;
XI петък - за воющата Христова църква на земята;
XII петък - за Любовта Божия.
Постът ще бъде по 36 часа: от четвъртък, 7 часа вечерта, до събота, 7 часа сутринта, като се отговява с много лека храна.
Петъците ще бъдат в пълнолуние
Първи петък -19 септемврий, втори петък -17 октомврий, трети петък -14 ноемврий, четвърти петък -12 декемврий. За останалите петъци ще се даде допълнително, когато излезе новият календар.
Лозинката с поменика ще се чете само в неделя, а във вторник и петък се отменява.
Тези от приятелите от Веригата, които не могат да постят по 36 часа, да съобщят, защото ще се заменят с други. Тези, които няма да постят, имената им няма да се споменуват, за което ще се съобщи. В 12-те петъци последующите неделни дни ще се поменуват при четене на Лозинката само имената на братята и сестрите от Веригата без слушателите. Значи 12 недели, а останалите седмици ще се споменуват всички, според списъка със слушателите.
Молитвата на Триединния Бог ще се чете в събота при отговявание и в неделя след поста задължително, а останалите седмици е свободно да се чете, койтожелае, през неделните дни.
НАРЕЖДАНЕ ЗА КРЪЖОЦИТЕ
Да постят 52 петъци по 24 часа, начиная от четвъртък, 7 часа вечерта, до петък, 7 часа вечерта. Ще отговяват с много лека храна, понеже ще присъствуват на молитва, след туй могат да се нахранят.
Четиво през годината: всяка сутрин след молитвата задължително ще четат по една глава от Стария Завет, начиная от Битието.
Постът и четивото ще започнат от 19 септември т.г.
Този ред може да се даде и на други, които могат да го изпълнят.
Когато искаме да ни благослови Господ, трябва да бъде пълнолуние. Когато искаме да ни избави Господ от някое зло, трябва да изберем, когато месецът се разсипва.
Свещта ще се пали само в неделя.
За молитва най-добро време е 4 часа сутрин, 12 часа по обяд и 12 часа през
нощта.
Свещта е задължителна за всички седмици и то само в неделя при четенето на Лозинката и списъка на участниците в поста. Тези, които ням да постят, имената им няма да се споменуват
В 12-тях петъци (постни), в последующите неделни дни, при четенето на Лозинката ще се споменуват имената само на братята и сестрите от Веригата. Значи само през 12-тях неделни дни, а в останалите неделни дни ще се споменуват всички от списъка.
РЕДЪТ
1. Молитва на Триединния Бог.
2. Палене на свещта и произнасяне на думите.
3. Добрата молитва.
4. Четене на Евангелието.
5. Лозинката.
6. Четене на имената, които са в пост.
7. Останалите молитви, с изключение на Молитвата на избраните, която ще се чете е неделя след постния петък.
8. Изгасяване на свещта с произнасяне на думите:
„Пази ме, Господи, със святото Си Име през всичките дни на живота ми".
УПЪТВАНЕ ЗА МОЛИТВИТЕ, 1914 г.
I. Които през годината се молят било за обикновена нужда, било за особени случаи, представяйте си заседателния салон по време на съборите с всичките приятели в него. А главно, мислено заставайте в Горницата пред направените в нея мистически съчетания. Старайте се при моленето да изпъкнат в ума ви всичко в салона и Горницата, тъй както е наредено.
II. Всекой ден, в час, който вие ще си изберете, но предпочтително сутрин, ще четете „Лозинка", било само първата й част, било втората, било само третата, па било и трите заедно. Ако четете цялата „Лозинка", то първата й част ще четете сутрин, втората - на обяд, а третата - вечер. А когато четете по една част на ден, то първия ден ще вземете първата част, втория ден - втората част, третия ден - третата част.
Обаче задължително е да се чете „Лозинка" всекой ден, а всекой може да усвои един от изброените начини.
III. Всекой неделен ден след обикновената молитва ще правим споменик на всички членове на Веригата, включая и тези, отсъствуващи от нея, за които се каже на Учителя, а така също и за други съмишленици, приятели и роднини, за които се позволи от не го. При споменаване на имената им, си представляваш лицата им и искаш от Господа за тях изпълнение на Лозинката. Споменуването е задължително да се прави под страх от страдание.
IV. Числото 13 през тази година -1914 г., ще смекчаваш така:
Първо: Винаги на 13. числоот всеки месец, сутрин, след молитва прочиташ 133. псалом, който е желателно да изучите наизуст.
Второ: Същия псалом обезателно ще четеш и в онзи ден, който ти посочи смятането: 13 минус числото на групата от 9 души, в която впадат при бдението в Търново на 13 август 1914 г. след 4 часа сутринта.
Трето: Всекой ден и час след събора, когато се срещнеш с числото 13, чети псалом 133. Така, имаш да вземеш, дават ти такова число, че крайният сбор е 13 - тогава чети 133. псалом. Имаш да даваш пари, занасяш число, което в края си е 13 - чети псалом 133. Вземаш кола дърва, на колата са 13 суровици - чети същия псалом. Дойдат ти гости, числото им е 13 - скоро иди при 133 псалом. Отидеш на гости, завариш 13 души - чети 133 псалом. Назначават те на служба, заповедта ти е с въпросния номер 13 - чети 133 псалом. Въобще навсякъде и всякога в живота, срещаш ли се негде с числото 13, чети 133 псалом, който изучи наизуст, та да ти е лесно и да не разгъваш винаги книга да го четеш.
Начало на реда от неделя, 24 август 1914 г.
133 псалом
1 Ето колко е добро и колко угодно -,
Да живеят братя в единомислие!
2 Като многоценното онова миро на главата,
Което слезваше на брадата, брадата Ааронова,
Което слезваше на полите на одеждите му
3 Като Ермонската роса,
Която слезва на Сионските гори,
Защото там е определил Господ благословение
И живот до века.
